Здравейте, обръщам се към вас с молба за личното ви мнение по един въпрос. Давам си сметка, че може би темата ще предизвика някои крайни реакции, но моля ви бъдете максимално обективни.
Става дума за сестра ми - тя е на 32 г. и е пушачка (пуши от тънките цигари по кутия-кутия и малко на ден). Миналият месец, цикълът й закъснял, тя си направила тест - отрицателен. След като обаче не дошъл цяла седмица, отишла на лекар и при прегледа й казали, че има нещо като малка кистичка, което се образувало, но не било страшно, защото обикновено те сами се пукали и изчезвали. Лекарката я посъветвала да изчака времето за следващата менструация и тогава пак да отиде на преглед. След няколко седмици обаче, на нея й се догадило сутринта, усъмнила се, взела нов тест и този път показал 2 чертички. В първия момент и тя, и мъжа й страшно се зарадвали (те си имат 1 детенце, но по принцип имаха бъдещи планове за второ) и тя ми се обади страшно развълнувана... След това обаче започна страшно да се измъчва, че е пушила на практика през целия първи месец от бременността, изпадна в някаква ужасна депресия и започна дори да говори, че може би е по-добре да абортира, защото ако заради пушенето детето имало някаква недай боже умствена или физическа аномалия тя нямала да си го прости и т.н... Само аз и мъжа й знаем за бременността засега и се опитваме всячески да я успокоим, но тя се лута ту в едната, ту в другата крайност (а много го искат детенцето). Откакто разбра за бебето - не пуши, но е адски посърнала и само чете в интернет за вредата от цигарите върху плода. Западните сайтове са по-обнадеждаващи и казват, че ако жената спре да пуши дори в първите месеци от бременността, риска от проблеми на практика изчезва, но българските сайтове направо заклеймяват, че и няколко цигари са фатални.
Това е историята общо взето - все още не може да вземе никакво решение и аз се притеснявам за нея. Струва ми се глупаво да тръгне да прави аборт от страх, а не знам вече с какви доводи да я успокоя
?
Става дума за сестра ми - тя е на 32 г. и е пушачка (пуши от тънките цигари по кутия-кутия и малко на ден). Миналият месец, цикълът й закъснял, тя си направила тест - отрицателен. След като обаче не дошъл цяла седмица, отишла на лекар и при прегледа й казали, че има нещо като малка кистичка, което се образувало, но не било страшно, защото обикновено те сами се пукали и изчезвали. Лекарката я посъветвала да изчака времето за следващата менструация и тогава пак да отиде на преглед. След няколко седмици обаче, на нея й се догадило сутринта, усъмнила се, взела нов тест и този път показал 2 чертички. В първия момент и тя, и мъжа й страшно се зарадвали (те си имат 1 детенце, но по принцип имаха бъдещи планове за второ) и тя ми се обади страшно развълнувана... След това обаче започна страшно да се измъчва, че е пушила на практика през целия първи месец от бременността, изпадна в някаква ужасна депресия и започна дори да говори, че може би е по-добре да абортира, защото ако заради пушенето детето имало някаква недай боже умствена или физическа аномалия тя нямала да си го прости и т.н... Само аз и мъжа й знаем за бременността засега и се опитваме всячески да я успокоим, но тя се лута ту в едната, ту в другата крайност (а много го искат детенцето). Откакто разбра за бебето - не пуши, но е адски посърнала и само чете в интернет за вредата от цигарите върху плода. Западните сайтове са по-обнадеждаващи и казват, че ако жената спре да пуши дори в първите месеци от бременността, риска от проблеми на практика изчезва, но българските сайтове направо заклеймяват, че и няколко цигари са фатални.
Това е историята общо взето - все още не може да вземе никакво решение и аз се притеснявам за нея. Струва ми се глупаво да тръгне да прави аборт от страх, а не знам вече с какви доводи да я успокоя
? 
и ги спрях.Спокойно и лека и безпроблемна бременност на сестра ти 
. 
Подсети сестра ти да започне фолиевата. 
