Номинации за Муньо - N-ти поред- ТЕМА 5

Кандидат-гадже италианец, запознахме се в Италия и започнаха да прехвърчат някакви искри.
3 месеца след завръщането ми тук младежът ми дойде на гости в БГ. Гордо ми обясни как е прегледал всички промоции и така е определил датата на полета. На мен ми се стори леко обидно това прагматично отношение към започващата любовна афера, но си викам:"културни различия" и го оправдах. Настаних го в хотел, след няколко часа отивам до стаята му и първото нещо, което направи, беше, да ми покаже как си е подредил гардероба   /за 10-те му дни престой имаше 10 изгладени от майка му тениски, 10 изгладнеи от майка му боксерки  и 10 изгад.... от м... му чифта чорапи/.
Тази подреденост не ми подейства никак добре на либидото и се отдадохме на разходки и разговори как аз можело да си оставя (добре платената и престижна  ) работа в БГ, как той ще ми намери няколко къщи да чистя (като майка му) и как ще си купим малка къща в още по-малко италианско селце и ще живеем мнооооого щастливо.
Разказваше на приятелите ми защо омлет с масло се нарича така (ако не сте се сетили - защото се прави с масло), аз го развеждах по разни исторически забележителности, вечер го напивахме с верни приятелки, за да го държи махмурлукът поне до обяд на следващия ден ... и така - до края на десетия ден, когато най-после си отиде в малкото италианско селце при майка си, която глади чорапи по най-страхотен начин!

Не мога да не се запиша

Идеята с напиването ми хареса

По темата с чорапите: Моят муньо обичаше да си оставя мръсните чорапи до леглото, точно под носа. Зор видях докато го отуча.

Щом не са били на възглавницата пак е добре .

Снощи мъжът ми ме побърка 
Тъкмо се навечеряхме, оправих, измих всичко и седнах да си гледам нещо, и той иде, вече изпаднал в истерия - жена, няма ми личната карта, загубил съм я 
Като почна едно търсене, обърнахме къщата - няма я.
А той все повече и повече се ядосва, заради разправиите да вади нови документи, нервира и мен, изпокарахме се ... 
По едно време иде щерката и носи личната карта - кротко си лежала на принтера, където преди два дена той лично си я преснима, че му трябваше копие   

Ами и моят мъж има около 15 чифта, мръсните се слагат в легенче специално за тях и като попривършат чистите, се пускат в пералнята. Легенчето обикновено е на балкона или скрито във външния гардероб, не ги виждам - защо да не си спести труда ВСЯКА вечер да пере чорапи...
Elica., благодарности, че направи нова тема и пусна линкове към старите.   

Муньо- баща ми, преди 8-10 години.

Влиза в банята, слага си шампоан на чисто бялата коса, изплаква. Излиза от банята и минава покрай огледалото, подминава го и се заковава. Връща се две крачки назад, оглежда се и издава нечленоразделен звук. От огледалото го гледа неговото ужасено лице, разкрасено от чудесно-цикламена коса.
Горкия се измил с шампоана оцветител на майка ми. На другия ден имаше важна бизнес среща, отиде постриган нула номер. 

И аз не виждам нищо странно в това мъж да има много чифтове чорапи или да си ги пере сам.
Моя мъж притежава сигурно повече от 50 чифта. Естествено, пускат се в пералнята и се сменят всяка вечер.Не е муньовщина това да се грижиш сам за себе си, та било то и с цената на еднократно ползвано бельо. Дори е за предпочитане пред миризливците...

А бащата на една приятелка преди години редовно се пръскаше с лака за коса на майка й, после се чудеше защо му лепне. Били много подобни флаконите на неговия дезодорант и лака.

Когато се запознах с бившия ми мъж, той не си миеше лицето, зъбите и ушите. Тъй като живееше в къща, отоплявана с дърва и въглища, идваше на среща и един слой черен прах по лицето. Зъбите му бяха  , ушите също, защото според него ужасно опасно е да ти влезе вода в ушите и заради това много внимаваше, като се къпе, да не ги намокри случайно и тях.
Много време и труд положих да го науча на хигиена.

Веднъж ни се запуши нещо тоалетната. Тогава живеехме в Студенски град. Той е от този тип хора, които са с две леви ръци и до каквото се докосне, го чупи. Затова, когато се е налагало да свърши нещо, винаги го молех първо да вземе мерки да не го развали допълнително, а след това да го поправя. Не че изгаряше от желание да прави разни неща из вкъщи, все аз го ръчках. И така.   Взе да разкарва запушеното от тоалетната по следния начин. С един чук се опита да откове на мястото на спойката една тръба долу до тоалетната чиния. Счупи тази тръба и текна мръсна вода. Беше ужасно. Точно по това време имаше ремонт на етажа и взехме от работниците едно чувалче с нещо като цимент, и той се опита да намаже отгоре счупеното. Но като засъхна, оказа се, че не е намазано добре и има дупки. Стояхме с течаща мръсна вода няколко дни, той накрая склони на молбите ми да замаже пак, но пак течеше и така няколко пъти, в продължение на месец.
А пък аз много си мечтаех да се държи като мъж, да е оправен, работлив и т.н. и все настоявах той да го поправи.
Но най-накрая не издържах и го замазах сама и спря да тече.

Закъснявал е за среща с по повече от един час, и аз, наивната, го чаках. Това започна малко след като се запозвахме. На третата или четвъртата среща закъсня с 40 минути и когато го попитах защо, ми обясни, че е бил сигурен, че ще го чакам и затова не се е безпокоял и не бързал.   Ама тук аз съм за бой, че позволявах.
Много пъти съм му обяснявала, и с добро, и с лошо, колко мразя да закъснява и колко ме разочарова, но не.

Когато дъщеря ни беше мъничка, той се скатаваше от всякакви грижи по нея. Под предлог, че учи за изпити. Не учеше кой знае колко много, четеше си разни неща из интернет, книги, ама айде. Понякога с цели седмици не ставаше да види детето и поне да си поиграят, а в една стая живеехме всички. А на мен много ми беше  мерак да я разхождаме навън заедно. Понякога успявах да го склоня, уговаряхме се примерно за 16 или 17 часа , аз му обяснявах, че ако закъснее,ще й обърка режима - вечеря, сън, баня и т.н. Почти не е имало случай да дойде навреме. С час и половина - два закъсняваше. Оправданието му беше:
- Ми мило, съжалявам, ама нямам часовник и забравих да попитам някого колко е часа.   (това се случва в читалнята на Университетската библиотека)
- Ми мило, забравих да си погледна часовника ( който му е на ръката).
И това не един и два пъти. Според него си беше съвсем редовно оправдание.

А пък веднъж, в първите месеци след сватбата, той щеше да ме взима от работа. Естествено - закъсня. Чаках го аз, накрая пристигна с много ядосан и засрамен вид едновременно и си държеше ръката на главата. А то какво се оказа - малко преди да тръгне, решил да си обръсне точно в този момент главата сам, със самобръсначка за еднократна употреба. На места обръснал, на други се порязал, а трети не успял да обръсне, защото тя се изтъпила. И дойде като някакъв татарин с едни кичури стърчащи на темето. Точно тогава беше шефката ми там, запознаха се, говориха си и тя остана с прекрасни впечатления от него.  

Много дълго стана, спирам вече.

Темата е чудесна!  

Моят бивш мъж пък мразеше да проветрявам вкъщи, цупи се - настивал бил, студено  ставало, какво има да се проветрява всеки ден и т.н. И един ден се хвана и закова прозорците.
Дойде лято. На Мунчо му стана топло и иска да отваря прозореца, ама нъц!, заковано
Мъчи се да ги откове - не може! Мъчи се пак - не става!
Ходи се моли на баща му да идва
Пак той,  бившият, веднъж ме кани да си вземаме обща вана. Напълнил я точно 10 см. Икономия - то като влезем, нали водата ще се надигне...
Не отидох, естествено
Умираше да си ляга в чаршафите с работните дрехи , а беше бензинджия тогава

Малката Госпожица Мърморана, разказът ти е уникален просто   Много се смях, най-вече на онази част с акцентите   Те това е да си вярваш колко си велик Муньо  

В студентските години.. взела съм си аз полуперсийско коте - много красиво. Разболя се от гъбички, лекувах го аз старателно близо месец. Котето здраво вече, пътувам аз с Муньо с влака от Варна за София - цяла нощ не съм спала да пазя котето, щото ако задремя то се измъква и под седялките хуква из целя вагон. Така цчла нощ едва го опазих аз, слизаме на гарата, аз като сомнамбул...връчвам на Муньо да носи сака с котето, аз си мъкна другия багаж. Добираме се до автобуса, качваме се, след една спирка решавам да видя как е котето - и изненеда- котето го няма! Слизам аз, връщам се на гарата, тук коте, там коте, няма го.
Изревах си очите, Муньо гузен, виновен...
Замина си той за Варна, че не  го понасях покрай мене.
След няколко дни идва пак в Сф и ми  носи сиамско коте. Това коте.... като почна да дриска- ама на всякъде, и все рядко и миризливо. Осра цялата ни стая и коридора и в картофите акаше и в лука, съквартирантката ми беше напът нервна криза да получи.
разправям му аз какви ги върши котето му, той - аа, не може да е така, то е такова хубаво коте. Викам му- като е хубаво , ела си го вземи, аз си искам моето, не това.
Дойде той, занесе си го у тях. А те вкъща, котето на двора уж ще живее, че майка му не иска коте вкъщи. Обажда се той след няколко дни-  Ама да знаеш.. такова... Саня осра цялата къща... ходи навън, игае си, а идва вкъщи да ака... майка ми се побърка да чисти...   
Малко по- късно се разделихме окончателно, не понесох факта, че така идиотски ми загуби котето. 

А, пуснали сте нова темичка
И за да не е гол запис... Значи на гости съм на муньо Б. в Турция, той по онова време живее с 4 съквартиранта. Та заявява ви мунчо една вечер, че трябвало да отиде до някакви колеги да вземе едни лекции. Отива той, минава час, два, три...аз огладнявам зверски, ама пусто срам не мога в чужда къща да притичам до хладилника да си взема нещо, пък и съквартирантите там. Прибра се той по някое време, питам аз защо се е забавил толкова-“ Ами взех аз лекциите, пък те като разпънаха една софра и останах да си похапна“  По време на същото ми посещение имах рожден ден, мунчо не ми подари нищо, защото не можел да измисли нищо подходящо  Двама от съквартирантите му(гаджета) за сметка на това ми подариха малко подаръче и аз толкова бях трогната, че са се сетили, че ги прегърнах. После отнесох скандал, как съм можела да прегръщам момчета и забрана да докосвам същества от мъжки пол. А пък да не ви разправям какъв скандал ми беше вдигнал, за дето му разказах, че един съученик ми казал муши (превод- пу***). А пък то си беше чист майтап, просто игра на думи, защото ми викат на галено Миши, изобщо не искаше да ме обиди момчето. И аз патката му с патка, наистина с години не му говорих на това момче, изпълнявайки заповедите муньовски  Между другото също ми беше забранил да целувам приятелките ми по устата 
Същия при едно от следващите ми посещения в Турция ме беше накарал да се прибирам сама с две огромни пазарски торби по тъмни добри, защото той трябвало да отиде да помогне нещо на някакъв приятел. Така и не разбра, че турския ми беше на достатъчно добро ниво за да разбера, как преди да ме изпрати по живо, по здраво, попита един минувач, къде се намира най близкия пункт за спортни залагания 
Това съм го разказвала май, но мунчо, като ми дойде на гости в Германия ми подари колан, защото знае, че ги колекционирам. Аз трогната и радостна, че се е сетил  Да ама при следващото ми посещение в Турция сестра му вижда колана в куфара ми и пита “Хареса ли ти подаръка, който пратих по брат ми ?“ 
Като стана въпрос за муньовците и чесъна....с муньо Ким се сгаджосахме на едно парти, следователно той беше изпил една бира. На следващия ден сутринта ще ходи на работа да дава уроци по ролери. Притеснил се той, че ще дъха на алкохол и за да замаже работата омахал една скилидка чесън