А как въпросните филипинки си уреждат престоя в Япония ?
- Публикувана: 24 авг. 2010, 15:08 ч.
- Последно мнение: 29 окт. 2014, 15:10 ч.
Япония
Самурайка, не искам да споря с теб. 
Моите впечатления са само на база разходки по улиците с въпросните домове в Киото и Токио и информацията, която има в И-нет.
Мисля, че всеки може да напише "prostitution Japan" и да му излезнат безброй мнения на хора, както и официалната статистика по въпроса.
Ето например препратка към един такъв разказ, заедно с много мнения под основното по въпроса: http://www.reddit.com/r/japan/comments/1vb5y4/i_spent_a_few_thou … on_hostesses_and/
Моите впечатления са само на база разходки по улиците с въпросните домове в Киото и Токио и информацията, която има в И-нет.
Мисля, че всеки може да напише "prostitution Japan" и да му излезнат безброй мнения на хора, както и официалната статистика по въпроса.
Ето например препратка към един такъв разказ, заедно с много мнения под основното по въпроса: http://www.reddit.com/r/japan/comments/1vb5y4/i_spent_a_few_thou … on_hostesses_and/
Isa , ама ние изобщо не спорим - ти прекрасно илюстрираш, това което искам да кажа. Благодаря за линка, един от многото, както отбелязваш, човека има богат опит и познания. Аз не откривам никакви противоречия с тоова, което аз описвам, нещо явно ми убягва (не ти схващам мисълта 
).
Правя последен опит за обяснение и спираме с пикантната тема. В крайна сметка, колкото и невероятно да звучи, и аз не говоря от опит
Както е добре систематизирано в линка, има огромен брой заведения, в които да си общуваш с млади дами - от кокетни разговори, до по- близки контакти, до пиене на питиета от деколтетата им и замезване със сиренца подавани уста в уста. Там за секс въпрос не става изобщо, макар момичетата да са окуражавани да имат по-специални отношения с редовните клиенти. Но това са си лични неща и секса е на доброволен принцип и напълно безплатен - все пак "редовен клиент" значи, че си похарчил сума колкото за среден клас кола в този бар.
Баните и масажите вклюват всякакви форми на къпане и мазане с всякакви части на тялото. Секса подлежи на допълнителна уговорки, извън въпросните заведения, като правило се мотаеш докато ти предложат, а не питаш директно, често се ползват жестове или ефемизми - директно за секс не се пита. Не се контактува с рецепцията на заведението, дори и не директно с момичето, минава се през трето лице. След 1999 има затягане на закона и масажните салони/баните минават на принципа да отдават под наем кабинките на момичетата за да не носят директно отговорност за случващото се вътре. Тарифата е добавена отгоре на официалната тарифа за масаж/къпане която е официално обявена - съвсем грубо 300$ за официалната услуга и още 200-300$ за "екстри". И най-често става въпрос за китайка/филипинка, японките са по-скъпи. Това, което господинът не е опитвал е "дери-херу" или момиче на повикване. Във всеки любовен хотел има каталог с телефони, по категории. Обаждаш се и поръчваш, но плащаш за таксито, за хотела и за каквото още се договорите. Момента с договорката е ключов, гледала съм предаване със скрита камера на полицейска операция за лов на проститутки/клиенти в любовни хотели. В момента в който кажеш "с" думата и те закопчават.
В Роппонги има повече чужденци отколкото японци и много заведения, които с удоволствие обслужват туристи - основно "кяба-кура" (кабаре клуб) - бар с какички. Ако нямате нищо против да похарчите 300-400$ за да си флиртувате и закачате с някоя чаровна и много красива японка - това е най-лесния и безопасен начин да се потопите във "водния бизнес" и да опитате от прословутата японска секс индустрия. От тези, които са пробвали , мненията се разделят рязко - от "страхотно, много забавно" (за тези, които са били почерпени и не са платили сами сметката) до "ужас, толкоз пари за да ми се кикотят и лигавят"
(тези, които са си плащали сами). По принцип мъжете на средна възраст (от всякакви националности) оценяват високо тази форма за "adult entertainment" - не е пошла, безобидна е, действа много добре на самочувствието да си обект на интерес (симулиран, но в известна степен автентичен) от страна на млада дама като от корица на списание. Същото важи и за дамите, клиентки на хост- баровете. Даже някъде бях мяркала изследване за психо-терапевтичния ефект от подобни заведения - действаха едва ли не като кабинети по брачна консултация и полово здраве. Отидеш на бар, поговориш си с какичките, оплачеш се от шефа, от жената, похвалиш се с децата, дйде ти и мерак - прибираш се в къщи, леко гузен, викаш си - бе не ми е никак лоша жената, я как ме търпи, припомниш си младините, отдадеш се на мераците си в брачното ложе - идилия! Ама не намирам да дам линк сега...
Понеже секс индустрията в Япония има по-софт характер и е легална, за нея се говори относително свободно и не носи стигма, така че не малко неща могат да се научат от споделени разговори с приятели. Еротичните списания се продават свободно, незакрити, могат да се видят във всеки 7/11 до готварските и модни списания. Любовните хотели са единственото, за което мога да говоря от личен опит и ги намирам за абсолютно страхотни Тема паркове за пълнолетни! Дисклеймър - да се ползват с любим човек, каталозите и съмнителните поръчки - не пип!!!
stenk отде да знам как си уреждат престоя, трябва да питаш тия с грозните прически и хубавите дрехи и татуировки Има визи за "entertainer" които са за музиканти, певци, танцьори и прочее и често се ползват такива. Има и много нелегални, с туристически визи, има с фалшиви бракове...Има и много трафик на хора, особенно от бедните южноазиатски страни, както и задължителния контингент от "обичайните заподозряни" - рускини, украинки, румънки, белорускини. Знам, че много се харчат. Има и западно европейки, в луксозните клубове работят много млади момичета от цял свят. Парите са много добри, имам предвид, МНОГО добри, а и не се предлага секс - просто приятна компания. Но знам че емного трудно психически и физически. Иска се да пиеш като докер (много момичета повръщат по 3-4 пъти на вечер за да пият по много), а и трябва да си максимално концентриран в разговорите и да поддържаш интерес към всякакви типове. Имах приятелка хостеска, беше женена за помошник-бармана в клуба и имаха две деца.
Благодаря за линка, един от многото, както отбелязваш, човека има богат опит и познания. Аз не откривам никакви противоречия с тоова, което аз описвам, нещо явно ми убягва (не ти схващам мисълта ).Правя последен опит за обяснение и спираме с пикантната тема. В крайна сметка, колкото и невероятно да звучи, и аз не говоря от опит
Както е добре систематизирано в линка, има огромен брой заведения, в които да си общуваш с млади дами - от кокетни разговори, до по- близки контакти, до пиене на питиета от деколтетата им и замезване със сиренца подавани уста в уста. Там за секс въпрос не става изобщо, макар момичетата да са окуражавани да имат по-специални отношения с редовните клиенти. Но това са си лични неща и секса е на доброволен принцип и напълно безплатен - все пак "редовен клиент" значи, че си похарчил сума колкото за среден клас кола в този бар.
Баните и масажите вклюват всякакви форми на къпане и мазане с всякакви части на тялото. Секса подлежи на допълнителна уговорки, извън въпросните заведения, като правило се мотаеш докато ти предложат, а не питаш директно, често се ползват жестове или ефемизми - директно за секс не се пита. Не се контактува с рецепцията на заведението, дори и не директно с момичето, минава се през трето лице. След 1999 има затягане на закона и масажните салони/баните минават на принципа да отдават под наем кабинките на момичетата за да не носят директно отговорност за случващото се вътре. Тарифата е добавена отгоре на официалната тарифа за масаж/къпане която е официално обявена - съвсем грубо 300$ за официалната услуга и още 200-300$ за "екстри". И най-често става въпрос за китайка/филипинка, японките са по-скъпи. Това, което господинът не е опитвал е "дери-херу" или момиче на повикване. Във всеки любовен хотел има каталог с телефони, по категории. Обаждаш се и поръчваш, но плащаш за таксито, за хотела и за каквото още се договорите. Момента с договорката е ключов, гледала съм предаване със скрита камера на полицейска операция за лов на проститутки/клиенти в любовни хотели. В момента в който кажеш "с" думата и те закопчават.
В Роппонги има повече чужденци отколкото японци и много заведения, които с удоволствие обслужват туристи - основно "кяба-кура" (кабаре клуб) - бар с какички. Ако нямате нищо против да похарчите 300-400$ за да си флиртувате и закачате с някоя чаровна и много красива японка - това е най-лесния и безопасен начин да се потопите във "водния бизнес" и да опитате от прословутата японска секс индустрия. От тези, които са пробвали , мненията се разделят рязко - от "страхотно, много забавно" (за тези, които са били почерпени и не са платили сами сметката) до "ужас, толкоз пари за да ми се кикотят и лигавят"
(тези, които са си плащали сами). По принцип мъжете на средна възраст (от всякакви националности) оценяват високо тази форма за "adult entertainment" - не е пошла, безобидна е, действа много добре на самочувствието да си обект на интерес (симулиран, но в известна степен автентичен) от страна на млада дама като от корица на списание. Същото важи и за дамите, клиентки на хост- баровете. Даже някъде бях мяркала изследване за психо-терапевтичния ефект от подобни заведения - действаха едва ли не като кабинети по брачна консултация и полово здраве. Отидеш на бар, поговориш си с какичките, оплачеш се от шефа, от жената, похвалиш се с децата, дйде ти и мерак - прибираш се в къщи, леко гузен, викаш си - бе не ми е никак лоша жената, я как ме търпи, припомниш си младините, отдадеш се на мераците си в брачното ложе - идилия! Ама не намирам да дам линк сега...Понеже секс индустрията в Япония има по-софт характер и е легална, за нея се говори относително свободно и не носи стигма, така че не малко неща могат да се научат от споделени разговори с приятели. Еротичните списания се продават свободно, незакрити, могат да се видят във всеки 7/11 до готварските и модни списания. Любовните хотели са единственото, за което мога да говоря от личен опит и ги намирам за абсолютно страхотни
Тема паркове за пълнолетни! Дисклеймър - да се ползват с любим човек, каталозите и съмнителните поръчки - не пип!!!stenk отде да знам как си уреждат престоя, трябва да питаш тия с грозните прически и хубавите дрехи и татуировки
Има визи за "entertainer" които са за музиканти, певци, танцьори и прочее и често се ползват такива. Има и много нелегални, с туристически визи, има с фалшиви бракове...Има и много трафик на хора, особенно от бедните южноазиатски страни, както и задължителния контингент от "обичайните заподозряни" - рускини, украинки, румънки, белорускини. Знам, че много се харчат. Има и западно европейки, в луксозните клубове работят много млади момичета от цял свят. Парите са много добри, имам предвид, МНОГО добри, а и не се предлага секс - просто приятна компания. Но знам че емного трудно психически и физически. Иска се да пиеш като докер (много момичета повръщат по 3-4 пъти на вечер за да пият по много), а и трябва да си максимално концентриран в разговорите и да поддържаш интерес към всякакви типове. Имах приятелка хостеска, беше женена за помошник-бармана в клуба и имаха две деца.
Няма лошо в пикантните неща. Нали се интересуваме от живота в Япония в цялото му многообразие.
За човек без опит не съм срещал по-изчерпателни отговори
П.С. В Европа сякаш вече всички са от Якудза ... на плажа почти не мога да видя мъж или жена под 40 години без татуировка
Японците имат ли си някакво мнение за чужденците с татуировки и това учудва ли ги по някакъв начин ?
За човек без опит не съм срещал по-изчерпателни отговори
П.С. В Европа сякаш вече всички са от Якудза ... на плажа почти не мога да видя мъж или жена под 40 години без татуировка
Японците имат ли си някакво мнение за чужденците с татуировки и това учудва ли ги по някакъв начин ?
Самурайка, само едно уточнение: Проституцията в Япония е като хазарта - незаконна.
Просто е намерено решение и вълкът да е сит и агнето цяло. Такова нещо извън Япония аз не съм виждал никъде другаде и както каза Стенк по-горе, е доста лицемерно, но лицемерно то е за нас, защото не сме японци. За японците си е в реда на нещата да пише едно, а да се разбира друго.
Просто е намерено решение и вълкът да е сит и агнето цяло. Такова нещо извън Япония аз не съм виждал никъде другаде и както каза Стенк по-горе, е доста лицемерно, но лицемерно то е за нас, защото не сме японци. За японците си е в реда на нещата да пише едно, а да се разбира друго.
Самурайка, само едно уточнение: Проституцията в Япония е като хазарта - незаконна.
Аз ли позабравям българския, лошо ли се изразявам...
Такова нещо извън Япония аз не съм виждал никъде другаде и както каза Стенк по-горе, е доста лицемерно, но лицемерно то е за нас, защото не сме японци.
колко съм "изостанала"! Нищо не знам за тази индустрия за която и да е държава където сме живяли. Самурайка, ти ми скри шапката, както се казва.
Самурайка, ти се изразяваш добре, но законът казва същото като теб, само че на обратно. За да стане по-ясно.
Във всяка една държава проституцията може да:
1. Разрешена
2. Забранена
3. Нерегламентирана
В Япония проституцията е забранена (има Закон против проституцията от 56 година - справка Уикипедия). Само дето там проституцията е определена като полово сношение за пари. Заради това доста ограничено определение на проституцията и заради факта, че законодателите не са резширили закона, а прилагащите го, прилагат максимално стеснено, се стига до днешната ситуация. Именно и това е, което е уникално на държавата, поне аз не знам друга подобна. Същото и (както научих по-горе) по отношение на хазарта, уж е забранен, но всъщност не е.
В БГ примерно проституцията не е регламентирана, от където и следва, че няма проблем да се проституира. Забранено е обаче сводничеството, склоняването към проституция и даването на помещения, за проституция, което е преследвано от закона и наказвано. Определението за проституция в БГ обаче е различно и е "действия водещи до сексуално удовлетворение у друго лице".
Що се отнася до цитираните от теб държави - не знам дали там проституцията е забранена, разрешена или нерегламентирана.
Навсякъде, където има проституция обаче, има и лицемерие има и трафик на хора има и нелегални печалби…
Във всяка една държава проституцията може да:
1. Разрешена
2. Забранена
3. Нерегламентирана
В Япония проституцията е забранена (има Закон против проституцията от 56 година - справка Уикипедия). Само дето там проституцията е определена като полово сношение за пари. Заради това доста ограничено определение на проституцията и заради факта, че законодателите не са резширили закона, а прилагащите го, прилагат максимално стеснено, се стига до днешната ситуация. Именно и това е, което е уникално на държавата, поне аз не знам друга подобна. Същото и (както научих по-горе) по отношение на хазарта, уж е забранен, но всъщност не е.
В БГ примерно проституцията не е регламентирана, от където и следва, че няма проблем да се проституира. Забранено е обаче сводничеството, склоняването към проституция и даването на помещения, за проституция, което е преследвано от закона и наказвано. Определението за проституция в БГ обаче е различно и е "действия водещи до сексуално удовлетворение у друго лице".
Що се отнася до цитираните от теб държави - не знам дали там проституцията е забранена, разрешена или нерегламентирана.
Навсякъде, където има проституция обаче, има и лицемерие има и трафик на хора има и нелегални печалби…
Добре, в какво се състои проблемът? В Япония хазартът е забранен, затова няма нито казина, нито рулетки, нито Black Jack, нито каквото и да е от това, което на други места се асоциира с "хазарт". Има "пачинко". И е мнооооого трудно да се направи извода , че "уж е забранен, ама е разрешен". По същия начин, закона третира половите сношения за пари като забранени, но всякакви други форми на сексуално удовлетворение и удоволствие остават разрешени. И си има цяла индустрия, която се занимава с това, и да, има уникален характер, определено. Аз нищо лицемерно не виждам. От древността будизмът проповядва т. нар. "среден път" - нито прекалена разюзданост нито крайно целомъдрие. В Япония винаги е имало регулирана и добре развита индустрия за забавления. Така е и до днес.
Ами Тайланд, Филипините и Камбоджа са със забранена проституция, което не им пречи да са световния център на секс туризма.
stenk за чужденците с татуировки - ясно им е на хората, че не са якуза, но не им е много приятно. Особенно на места, на които се работи с деца или клиенти е задължително татуировките да не се виждат. Кмета на Осака, Хашимото, задължи всички работещи в администрацията на града да декларират, ако имат татуировки, което предизвика голям скандал и полемики. В много онсени е забранено да влизат хора с татуировки.
И в Япония навлиза модата на татуировките, но определено много малко хора си правят за кеф. Макар татуировките на якуза да са си много специфични и да нямат нищо общо с обикновенните, на хората им е неприятно, просто самата асоцияция е кофти.
За Белгия - проституцията е разрешена, но бардаците са забранени, макар да ги има в изобилие и да си работят открито. Моя грешка. В Русия е забранена. Никой никога не е чувал за руска проститутка.
Именно и това е, което е уникално на държавата, поне аз не знам друга подобна.
stenk за чужденците с татуировки - ясно им е на хората, че не са якуза, но не им е много приятно. Особенно на места, на които се работи с деца или клиенти е задължително татуировките да не се виждат. Кмета на Осака, Хашимото, задължи всички работещи в администрацията на града да декларират, ако имат татуировки, което предизвика голям скандал и полемики. В много онсени е забранено да влизат хора с татуировки.
И в Япония навлиза модата на татуировките, но определено много малко хора си правят за кеф. Макар татуировките на якуза да са си много специфични и да нямат нищо общо с обикновенните, на хората им е неприятно, просто самата асоцияция е кофти.
За Белгия - проституцията е разрешена, но бардаците са забранени, макар да ги има в изобилие и да си работят открито. Моя грешка. В Русия е забранена. Никой никога не е чувал за руска проститутка.
В тази посока, кое е най-интересното хоби (или занимание) което сте видели в Япония?
Аз също не смятам, че е лицемерно, при положение, че векове наред проституцията и хазартът са били част от живота и културата на японците. Просто са си орегламентирали бизнеса, така че и хазната да печели, и данъкоплатците да са доволни. Ако традиционно бяха с някакви викториански нрави, които заклеймяват разврата и игрите като смъртен грях, да, тогава щеше да е лицемерно. Но не са.
На мен ми е интересно нещо друго, и се надявам Самурайка пак да се отзове за любопитните си читатели. От известно време се чудя какво е станало с японската аристокрация след Втората световна война. Императорското семейство се следи изкъсо, но като цяло не съм забелязала да има други светски новини. В Европа обикновено си изтъкват и най-малкото съмнение за синя кръв, нищо че, примерно, от 100 години страната им не е монархия. В Италия принчепетата са повече и от фиатите, французи също доста парадират с родословието си, ако имат такова. Обаче при японците, освен за настоящия император, братята и сетрите му, съпругата, децата и техните семейства, не се чува нищо. Имало е толкова много даймьо и кланове, деца на императорски наложници, купища царедворци и министри, отделно пък шогунатът Токугава, и от един момент сякаш всички изпадат в нелегалност. Интересно ми е дали изобщо се споменават в японската преса и дали тези хора продължават да имат влияние в политиката и развитието на страната, или технократите съвсем са ги изместили? Попаднах преди време на спомените на един български дипломат там, който помежду другото казваше, че доскорошните самурай са захвърлили кимоната и вече са бизнесмени с костюми по западна мода (става дума за първата половина на 20-ти век). По самурайския кодекс това май минава за голямо падение.
Само за фигуриста Ода Нобунари, често споменаваха като любопитен факт, че е пряк наследник на пълководецът Ода Нобунага.
Самурайка, надявам се не е твърде горещо при теб и всичко да мине леко.
На мен ми е интересно нещо друго, и се надявам Самурайка пак да се отзове за любопитните си читатели. От известно време се чудя какво е станало с японската аристокрация след Втората световна война. Императорското семейство се следи изкъсо, но като цяло не съм забелязала да има други светски новини. В Европа обикновено си изтъкват и най-малкото съмнение за синя кръв, нищо че, примерно, от 100 години страната им не е монархия. В Италия принчепетата са повече и от фиатите, французи също доста парадират с родословието си, ако имат такова. Обаче при японците, освен за настоящия император, братята и сетрите му, съпругата, децата и техните семейства, не се чува нищо. Имало е толкова много даймьо и кланове, деца на императорски наложници, купища царедворци и министри, отделно пък шогунатът Токугава, и от един момент сякаш всички изпадат в нелегалност. Интересно ми е дали изобщо се споменават в японската преса и дали тези хора продължават да имат влияние в политиката и развитието на страната, или технократите съвсем са ги изместили? Попаднах преди време на спомените на един български дипломат там, който помежду другото казваше, че доскорошните самурай са захвърлили кимоната и вече са бизнесмени с костюми по западна мода (става дума за първата половина на 20-ти век). По самурайския кодекс това май минава за голямо падение.
Само за фигуриста Ода Нобунари, често споменаваха като любопитен факт, че е пряк наследник на пълководецът Ода Нобунага.
Самурайка, надявам се не е твърде горещо при теб и всичко да мине леко.
А аз пък ще дам ъпдейт за микс новодошлите от Яп. по швабско - доста се отвращавам от дамата, която само марково купувала, ще пазарува от най-скъпия магазин, ако не е най-скъпото не е хубаво, мързи я да измие една чиния… да не влизам в подробности, но тази японка е явно ноякоя принцеса с много вирнат нос, да не кажа чак обърнат на обратно. Мъж и гледа само да и задоволява капризите, щото иначе тя изпада в истерии и детето и то се побърква около нейните издивявания, определено е заминала американците по лицемерно хилене, всъщност, тя за мен е най-вишата степен на лицемерно хилене…. та така, слушам оплакванията на половинката и, мигам на парцали и казвам "you have a very special wife" и той я зипва 
Питам, ти да не я доведе тук с надежда, че тя ще се промени? Той пак мълчи - аз казвам - лъжеш се ако си мислиш, че това ще стане; твойта глезла е расла в дворец и е получавала всичко най и най и най, и като си я взимал да си гледал. Сериозно, то би би би, ама - ако не е марково не го щяла… ми сори, като не го щеш ей го на пътя пътувай. Тук дават в магазините семпълс и подават пред щанда със салами на детето парченце щото като ги видяло и почнало да иска. Тя лицемерно се съгласила да го вземат с усмивка разбира се, и го скрила от детето и не му го дала с лъжа, че уж като излязат от магазина ще му го даде, щото според нея жената дето му го подала, нищо, че била с ръкавици, уж имала пот по челото. Познайте детето как е реагирало като излезли от магазина и тя не му дала салама!… Очаква, че всичко ще и сервирано на поднос, пръст си не мръдва за нищо друго, освен да сложи дрехите в пералната и да ги извади; разбира се не работи. Ново колело, един ден ми разправя, че супер, че не било от алуминии, щото в Яп. имала леко алуминиево и на байр с детето от зад, тръгнало да се обръща колелото; на другия ден казала на мъж си - искам такова като в Яп. от алуминии щото е по леко! Ами детето - тя забрави, че има дете тази! Ужас, егати и неуравновесената жена! Един ден едно, на другия обртното.
Питам, ти да не я доведе тук с надежда, че тя ще се промени? Той пак мълчи - аз казвам - лъжеш се ако си мислиш, че това ще стане; твойта глезла е расла в дворец и е получавала всичко най и най и най, и като си я взимал да си гледал. Сериозно, то би би би, ама - ако не е марково не го щяла… ми сори, като не го щеш ей го на пътя пътувай. Тук дават в магазините семпълс и подават пред щанда със салами на детето парченце щото като ги видяло и почнало да иска. Тя лицемерно се съгласила да го вземат с усмивка разбира се, и го скрила от детето и не му го дала с лъжа, че уж като излязат от магазина ще му го даде, щото според нея жената дето му го подала, нищо, че била с ръкавици, уж имала пот по челото. Познайте детето как е реагирало като излезли от магазина и тя не му дала салама!… Очаква, че всичко ще и сервирано на поднос, пръст си не мръдва за нищо друго, освен да сложи дрехите в пералната и да ги извади; разбира се не работи. Ново колело, един ден ми разправя, че супер, че не било от алуминии, щото в Яп. имала леко алуминиево и на байр с детето от зад, тръгнало да се обръща колелото; на другия ден казала на мъж си - искам такова като в Яп. от алуминии щото е по леко! Ами детето - тя забрави, че има дете тази! Ужас, егати и неуравновесената жена! Един ден едно, на другия обртното.