Още ли се разправяте за снимките? Те са важни само и едниствено за родителите да децата, на никой друг не му пука и не го интересуват нечии отрочета. Е, и за бабите и дядовците, но снимката сама по себе си не е подарък.
- Публикувана: 19 юли 2011, 16:27 ч.
- Последно мнение: 14 фев. 2022, 23:55 ч.
Най-нелепият подарък
За мен един от най-нелепите подаръци е бельо, странно е.
Преди едни 16-7 години подарих на "милоуто" боксерки със закачлив текст на дупето. Реши, че е редно да се похвали и да ги покаже и на родителите си. Верно на 20 беше, ама...
Като е някаква шега няма лошо. Ако свекърва ми подари секси бельо ще се обидя, ще ми мине през ума, че мъжа ми говори с нея за сексуалния си живот. Като бях тинейджърка получавах за коледа бельо от братовчедките, после един път от една съученичка - бельото беше винаги обикновено и евтино.
Къде ме върнахте. В университета подарявахме един-два пъти подаръци тип мъжки прашки с ушички и хоботче. Ама си беше весело.
Има една приятелка. Не знам как, ама два пъти ми е влачила за подарък невероятни удобни сутиени. И точни по размер. А е с пет номера над мен. Знаеше, че мразя подплънки, пушъп и т.н. и някак уцелваше. Трябва пак да помрънкам, че трудно се намират удобни.
Дай координатите на тази приятелка, че и аз искам. Много ми е трудно със сутиените и на мен.
Навремето баба много обичаше да ми купува бельо. Като се загаджихме сериозно с ММ, всяка седмица ми подаряваше по нещо, милата- сатен, коприна, дантели; камизолки разни, хубави сутиени, готини бикини, най- различни цветове. Милата ми баба!
Навремето баба много обичаше да ми купува бельо. Като се загаджихме сериозно с ММ, всяка седмица ми подаряваше по нещо, милата- сатен, коприна, дантели; камизолки разни, хубави сутиени, готини бикини, най- различни цветове. Милата ми баба!
Навремето баба много обичаше да ми купува бельо. Като се загаджихме сериозно с ММ, всяка седмица ми подаряваше по нещо, милата- сатен, коприна, дантели; камизолки разни, хубави сутиени, готини бикини, най- различни цветове. Милата ми баба!
А моята баба, преди има няма 20 години, като почнахме да редим прашки по простора, беше стъписана, оглежда ги, пита ни "На това тука кое му е отпред, кое отзад?!?"
