Плюсовете и минусите на малкия град

От Х град (по-голям) отидох в Червен бряг.

По любов.

Плюсовете са, че тук намерих и работа, което в Х. не можах да направя, но предполагам, че съм изключение отколкото правило, а да не говорим за заплащането, което е нередовно и минимално.
Плюс е и че ми е тихо през нощта, сравнително ненатоварен трафик, ниска битова престъпност.
Започнахме да се поопознаваме с другите, макар да не сме близки. Тук не се представяш по име, а кой на кого си.
Съседите са готини и лесно се сближавате, а не е изключено и да работите заедно.
Радва ме това, че не плащам наем, но честно казано, имам ли прилични доходи бих си плащала само и само да знам, че не съм вън  от цивилизацията.
Пасторалните картини мен лично ме дразнят и хич не ми радва душата да ми жужат пчелички и да ме будят петли и пр., но за някого би било радващо.

Минуси: никакви развлечения, много малко места за посещение, култура няма, има самодейност на много ниско (съжалявам  ) ниво.
Местата за паркиране са кът, защото и на село е модерно да сме с по няколко коли, а тук специално е пълно с дупки и изровен асфалт.
Мръсно е, кално е. Западнало.
Хората като общо понятие са застаряващи, окъсани и общото впечатление, което оставят, е на отчаяни и безпарични.
Младите са малко и с традиционни интереси.
Клюкари се яко и на общо основание.
Уличното осветление не е добре поддържано.
Трудно се намират стоки, пазарува се на вересия и със записване, за несвикнали хора е чудо на чудесата.
Средата за децата е много важна според мен, а нямаш голям избор просто защото деца има малко. Лично за мен, не искам моето да общува с такива, чиито родители са пияници и видни простаци например, с което не твърдя, че всички са такива.
Много малко работа има и за висококвалифицирани кадри е немислимо да намерят добре платена работа с тенденция за развитие.
Основен работодател в малките градчета е държавата в лицето на община или кметство, както и др. д/вни структури.
Липсата на бъдеще се усеща много по-силно отколкото в по-големия град. Стой си в Пловдив, от по-големия град лесно ще си тръгнеш, но от по-малкия - много трудно.

Така ли? Не думай! Може би е село?   

Я да копирам, преди да е отишла темата в грешна посока-за разликите между това, да си селянин и това, да си селяндур 

Светът е едно голямо виртуално село.

Плюсове и минуси на населени места с и без интернет.

Ще изтъкна разликата между малкия и големия град, която ме касае пряко: нямат логопеди в малките градове, какъвто синът ми посещава четвърта година    За другите специалисти да не говорим.... Като цяло в България каквото и да ти се случи от здравна гледна точка всичко е концентрирано предимно в София, Варна, Пловдив, Бургас.
Отраснала съм в малък град, не бих живяла за нищо на света там, бих казала че  дори и лятото трудно издържам за почивните дни.
Всеки човек си има  различни предпочитания за начин на живот, кариера, развитие.

Обичам шумния интензивен живот в града.
Едновременно приятели, колеги, гаджета, съседи и роднини с едни и същи хора не бих искала да бъда. Стеснява ми се около врата някак.
По-лесно се общува в малкото градче, но с кого? Почти никакъв избор на варианти. Не ми се мете двор, не ми се рине сняг, не ми се събира шума цяла есен, не ми се копае в градина цяла пролет. Предпочитам тераса пред двор. И след работа на кино или да хапнем нещо италианско. А не на колата и път по магистралата, за да се прибера в нищото. Това съм аз.
И както написа Daisy_Slava

Много силно се съмнявам съпругът ти да си намери работа по специалността в Карлово и околията, освен ако не работи като фрийленсър.
Ние живеем на 20 км от Пловдив и пак има съобразяване и жонглиране, особено, когато децата са по-малки.

Абсолютно сериозно, Пловдив е населен град, с много коли, но не може да се каже, че е "голям град". Знаете за какво говоря. Дори физически- мога да го прекося с кола за нула време; а темпото на живот е такова, че не е истински "голям град".

Живяла съм на четирите краища на България по стечение на обстоятелствата. В малки и големи градове, а сега съм в София. Точно като авторката някъде около средата на висшето (в Сф) си задавах въпроса накъде ще тръгна, след като завърша? Свикнала съм с шумотевицата на големия град. Особено много ми харесва изборът, който предоставя. Това, че имаш всякакви здравни специалисти, че има много възможности за децата, че тук има голям избор на училища и възможност за среща с всякакви деца. Както каза някой по-рано аз също бих искала да избера среда на детето ми. Това има голямо влияние за развитието му.
Но пък в големия град я няма онази свободна игра на улицата, както в моето детство. Няма го и чистия въздух на по-малките населени места. Като съм говорила с хора, които са израснали в Сф, ми е много чудно какво детство са имали. Предполагам, че в Пловдив ще е подобно - без много-много свобода на детето.
Ето в малкия град ще му е широко на душата, ще тича и игра наляво-надясно, ама пък ако иска да ходи на плуване? Ами карате?
Да не говорим за развитие на родителите. Големият град, за моя огромна жалост, предлага много по-голям избор, ако си наемник. Със собствен бизнес може и в малкия град, гледам обаче, че това не е избор пред авторката.
Едно време си ги задавах всичките тия въпроси и за жалост не намерих отговор. Добре, че любовта ми даде път и не ми остави избор 

 За това - Не ми се мете двор, не ми се рине сняг, не ми се събира шума цяла есен, не ми се копае в градина цяла пролет. - в момента само мога да си мечтая и най-искренно си го пожелавам на празниците. 
Вместо това в момента живея на широко в 50 кв. панелка, а детето ми играе пед блока сред кучешките изпражнения на софиянците кореняци.

Ние се преместихме от София /като живяхме 12 години там на квартира и не можах да свикна - въпреки големите заплати които взимахме../ в Казанлък...
Вече 3 години сме в КК и не съжаляваме за миг!
 Имаме си наш апартамент, добра работа, за 10 мин. съм си в къщи, детето има баба и дядо, има места в детските градини,спокойно е , не е мръсно, не сме на квартира...има много детски площадки и паркове - които са обновени изцяло, имаме много по-голям социален живот...
Детето няма да е ощетено - напротив има различни спортове включително и плуване, както и различни занимателни дейности за деца. Има добри частни учители и школи на ниски цени.... А искаме ли МОЛ и кино - Стара Загора е на 20 минути път с кола...

Щастливи сме!!!

И на пришълците провинциалисти.

Щото и техните кучета се хранят и после правят другото. Освен, ако не ги разпознаваш по някакъв начин кое е от чие куче е. Може би консумират различни храни... Провинциалистите също си водят кучетата пред панелките, изхвърлят си там боклуците, тупат черджета през балконите. Не си пътуват до село, за да ползват терена там за тези неща, освен, когато си пътуват през ваканциите. В останалото време цапат София.

Ние бяхме в същата ситуация с разликата, че в големия град нямаше работа... Решихме и се прибрахме вкъщи. Сега мъжът ми ходи на работа със заплата, която трудно би взел в големия град за професията си. Чувстваме се спокойни-направихме си малък ремонт, близо сме до близките си и поне за нас всичко е +...е разбира се за някои неща трябва да се отиде до големия град, но ние сме толкова близо, че понякога времето което ни отнема е по-кратко. 

Гледам, че си от Русе, Русе не е малък град. Както и В. Търново не е малък град с оглед мащабите на България. Може да е по-малък от Пловдив, но не и в смисъла на темата, зададена от авторката за малък град.

Точно. Наистина трябва да се вземе под внимание града и професията. Може и 50 човека тук да заявят, как са си намерили работа в по-малък град, но тук говорим за Карлово (ок. 15 000 жители) и графичен дизайнер.