Мотивацията е вътрешна- абсолютно егоистично да решиш някаква загадка, която може в момента да няма никакво практическо приложение. Но пък човекът изпитва вътрешен гъдел. Та един потенциален гений може да седи и да решава задачи с часове, защото му е интересно, но да му е твърде досадно да си занесе дрехите до пералнята. Или да е много лош служител, защото не понася общото ниво на тъпотия на работното място.
- Публикувана: 29 юни 2017, 10:44 ч.
- Последно мнение: 18 юли 2017, 10:27 ч.
Какво е да си умен и какво е да си тъп?
Бъркаш причина и следствие.
Гениите, или айде, по-надарените, са склонни без усилия да закопаят в някакъв проблем. Докато по-нормалничките се съсредоточават по-трудно.
Сещам се за няколко такива хора, с които съм работила. Единият от тях можеше да бъде напълно неадекватен за период от над 10 часа. Знам че IQ-то му беше над 170.
Гениите, или айде, по-надарените, са склонни без усилия да закопаят в някакъв проблем. Докато по-нормалничките се съсредоточават по-трудно.
Сещам се за няколко такива хора, с които съм работила. Единият от тях можеше да бъде напълно неадекватен за период от над 10 часа. Знам че IQ-то му беше над 170.
Бъркаш причина и следствие.
Гениите, или айде, по-надарените, са склонни без усилия да закопаят в някакъв проблем. Докато по-нормалничките се съсредоточават по-трудно.
Сещам се за няколко такива хора, с които съм работила. Единият от тях можеше да бъде напълно неадекватен за период от над 10 часа. Знам че IQ-то му беше над 170.
Гениите, или айде, по-надарените, са склонни без усилия да закопаят в някакъв проблем. Докато по-нормалничките се съсредоточават по-трудно.
Сещам се за няколко такива хора, с които съм работила. Единият от тях можеше да бъде напълно неадекватен за период от над 10 часа. Знам че IQ-то му беше над 170.
Асос, това ми звучи направо забавно. Кога(или колко често, или поради/защото) беше неадекватен и можеше ли и за 24 часа?
Кой бърка причина и следствие, какво имаш предвид?
Ми, то това не е много за хвалба за гениалните. Тяхното много често граничи с обсебеност. Ние, обикновените хора, им се възхищаваме, ама не е много за възхищение, защото природата там с едната ръка е насипала много, ама с другата често и взема много. А и много често границата между гениалността и лудостта е доста хлъзгава. Аз не искам да съм гений, не искам и гениални деца, защото от това те повече човек страда, отколокот да е от полза. А и ние често обявяваме за гениални хора, които имат високи постижения в определена област, много често е като в изречението, което цитира някой назад - човекът се упражнявал не знам колко часове, а те го обявили за гениален.
Не съм съгласна, че правенето на нещо с часове е предпоставка за гениалност. Би те направило по-бърз и по усъвършенстван, но това не значи, че си гений. Нито вършиш, нито създаваш нещо уникално.
Не е предпоставка. Ако затиснеш някой тъпак да чете с часове, най-много да получи главоболие.
Способността да седнеш и да дълбаеш е маркер, че си от типа самомотивираща се личност. Няма нужда някой да те ръчка или да има външен стимул. И да, ако седнеш и се вкопаеш в някой въпрос, който интересува само теб и твоя начин на мислене, като нищо ще създадеш нещо уникално, защото няма да се стигне до зазубряне и копиране.
Андариел, мъдрите общества си отглеждат по някой и друг гений, който само това прави- вкопава. Геният само по себе си не е мъдър, но обществото може да му използва постиженията. Това е просто типаж хора. Има умни хора, които обаче са умни само до ниво "търговец". Също така са и прагматични. Те са успешни. Аз говоря за определен типаж, който също е важен. Защото интелектът на търговеца не може да пробие до някои нива и идеи.
Между другото, има практика и практика- може някой да се упражнява много часове и пак да си остане посредствен, да не може да "пробие" до гениалното ниво. Щото то тренировките не са само механично натрупване, а са инструмент за "пробиване" и осъзнаване. За качествени промени. Ако са само механични повторения- ефект нула. Само ще получиш травми.
за едно общество, култура, както и да го наречем, всички са важни. Но човек трябва да има и за себе си някаква полза, независимо какво иска обществото. То и сега иска да си отглежда хора, които са способни по осем часа на ден да седят и да извършват еднотипни физически операции, но не всеки иска да е в тази роля, особено когато може процесът да се автоматизира и роботизира. Но това е много обширна тема. Мен ме интересува индивидът.
Никой не знае кое е важно- в някакъв момент една шепа хора могат да накарат дадено общество да дръпне много напред в сложност, цивилизованост, техника, знания. Има различни общества, някои са си масово тъпи и животът им е гадничък. За да има индивиди и индивидуалност, едно общество трябва малко да си надвие на масрафа по някакъв начин- индивидуализмът е лукс. Не говорим за подивели ловци из гората, говорим хем да си в общество, хем да не си обезличен. Това си е мега-лукс и е рядко срещано. Дори в богатите общества тече процес на обезличаване и на тия, дето им е малко широчко около врата. Да бачкат, да не се помайват- ефективност, деятелност, само да не седнем да мислим...
Не знам в Монреал как е, но тук доста хора, които имат пари (ако това е мерилото, че си умен), не са ги изкарали с ум, а с хитрост и други разни почини, които нямат общо с ум. Та намирам разлика между умен и хитър, и тъп и глупав. И съвсем друга категория е интелигентност.
Не съм умна. Само като си представя, че някой е изобретил машина от хиляди, съчетани помежду си детайли и всичко е изчислено така, че да тръгне, и да работи, се чувствам нищожна! Само като си помисля, че има хора, овладели медицината до съвършенство и ти бъркат в мозъка с инструменти, за да го поправят, се чувствам незначителна. Хора, които говорят по пет-шест езика, някои от които редки и невероятно звучащи! А аз единия си роден език знам добре и се оправям с още 1-2, но не ги знам в смисъла, в който разбирам аз да означава, че знаеш език. Хора, които могат да управляват ракета. Хора, които познават законите на физиката и ги разбират, математика, химия... има толкова много неща, за които аз имам информативни познания, които са от едната обща култура. Това обаче не е ум. Искам да съм умна, но съм мързелива и не съм отделила напразно загубеното си време да поумнея, ами дращя тук от 10 години безсмислици...
Не съм умна. Само като си представя, че някой е изобретил машина от хиляди, съчетани помежду си детайли и всичко е изчислено така, че да тръгне, и да работи, се чувствам нищожна! Само като си помисля, че има хора, овладели медицината до съвършенство и ти бъркат в мозъка с инструменти, за да го поправят, се чувствам незначителна. Хора, които говорят по пет-шест езика, някои от които редки и невероятно звучащи! А аз единия си роден език знам добре и се оправям с още 1-2, но не ги знам в смисъла, в който разбирам аз да означава, че знаеш език. Хора, които могат да управляват ракета. Хора, които познават законите на физиката и ги разбират, математика, химия... има толкова много неща, за които аз имам информативни познания, които са от едната обща култура. Това обаче не е ум. Искам да съм умна, но съм мързелива и не съм отделила напразно загубеното си време да поумнея, ами дращя тук от 10 години безсмислици...
Да не мислиш, че всички тия хора от първия път са постигнали резултати? За да литне една ракета, падат 200. Преди някой да постигне успех, 200 човека са тествали частични компоненти. За да оперира един лекар днес успешно, хиляди преди него са морили десетки хиляди пациенти.
Та в 21 век може човек с посредствен интелект да е по-успешен, защото голяма част от системите и под-системите са изобретени и тествани, няма нужда да открива топлата вода. Интересното е, че днешните хора може дори да не се справят да открият топлата вода, ако загубят сегашните си знания.
Имаше една весела история- магьосник махва с вълшебна пръчка и всички блага на цивилизацията изчезват. Казва на хората само едно нещо- ще върне всичко, когато успеят да сглобят работещ iPhone 6. Да кажем, че в момента има около 150 човека, които знаят какво има в тоя телефон и как се сглобява. Дали ще успеят бързо да се организират и да приложат знанията? Говорим за всичко, от изкопаване на златото, рафиниране на петрол, правене на пластмаси. Та така, много е трудно един човек или малка група хора да са умни, но без инструменти. Тогава умни ли са или не са? Днес китайски тийнове сглобяват айфони без замисляне- те умни ли са?
Та в 21 век може човек с посредствен интелект да е по-успешен, защото голяма част от системите и под-системите са изобретени и тествани, няма нужда да открива топлата вода. Интересното е, че днешните хора може дори да не се справят да открият топлата вода, ако загубят сегашните си знания.
Имаше една весела история- магьосник махва с вълшебна пръчка и всички блага на цивилизацията изчезват. Казва на хората само едно нещо- ще върне всичко, когато успеят да сглобят работещ iPhone 6. Да кажем, че в момента има около 150 човека, които знаят какво има в тоя телефон и как се сглобява. Дали ще успеят бързо да се организират и да приложат знанията? Говорим за всичко, от изкопаване на златото, рафиниране на петрол, правене на пластмаси. Та така, много е трудно един човек или малка група хора да са умни, но без инструменти. Тогава умни ли са или не са? Днес китайски тийнове сглобяват айфони без замисляне- те умни ли са?
Обичам интернет, абонирала съм се за електронни библиотеки, и съм много благодарна, че ги има. Иначе не мога да си представя как щях да имам лесен достъп до толкова много полезна и важна за мен информация. Щях да съм жива загинала професионално, защото щях да бъда принудена да карам на това, на което карат обичайно хората - да карат с един комплект утвърдени собствени знания и опит. Да търсиш нещо ново е като да си сложиш таралеж в гащите - да се поозориш да го намериш, да го отсееш, да прочетеш, осмислиш, а то често и действа като земетресение за вече наученото, а кой иска да се чувства с разклатени основи и опит? Обаче така се върви напред, трябва да си предизвикаш дискомфорта да се набъркаш в новото.
В момента все още върви принципа на тясната специализация, защото тя е в основата на масовото произвоство. Има един малък процент професии и хора, които са на другия принцип, но те пак са необходими, за да може после това да се вкара в масово произвоство. Аз много се кефя на тези, които карат огромните машини, които са броени машини и броени хора в света, ама си зная, че не ставам за тази работа, затова им се възхищавам като зрител.
В момента все още върви принципа на тясната специализация, защото тя е в основата на масовото произвоство. Има един малък процент професии и хора, които са на другия принцип, но те пак са необходими, за да може после това да се вкара в масово произвоство. Аз много се кефя на тези, които карат огромните машини, които са броени машини и броени хора в света, ама си зная, че не ставам за тази работа, затова им се възхищавам като зрител.
Аз си мислех, че роботи ги сглобяват 
.
Старнно е да ползват китайски тинйн за айфон, а механизмите за кухненски шкафове да се сглобяват в напълно роботизиран процес.
. Старнно е да ползват китайски тинйн за айфон, а механизмите за кухненски шкафове да се сглобяват в напълно роботизиран процес.
Роботите "шият" платките, ама има и операции на ръка.
Браво, мила! Това което изпитвам през целия си живот, преклонението пред истинските лекари, космонавти, физици откриватели и т.н. и т.н. ти го каза! Да, и аз по същия начин се чувствам, неловко, не значима пред тях! Но, със сигурност житейския си път извървях сама, с достойнство! И когато приятели ми казват, че съм умна и силна, се снишавам , чувствам се неловко! Но, не съм мога да кажа, че съм хитра! В подобни случай казвам, че съм тъпа !