Какво за вас са битовизмите?

За съботно-неделните палачинки отговаря ММ - това не е битовизъм. Преди малко в пристъп на бяс и с тряскане на врата ходих в дъжда да хвърлям боклук - ето това е битовизъм.

Е, при мен детето ги оценява, понеже ги обича. Но то оценява и млякото с грис, което му правя, понеже го обича (а хич не е трудоемко).
Ако не е му харесваше, изобщо нямаше да се напъвам- по тази причина и аз вероятно съм единствената домакиня, която не умее да прави традиционна баница - и мъжът ми, и синът ми не ядат сирене и просто няма за кой да правя баница, та никога и не ми е хрумвало да готвя такава.

Битовизмите са всички ежедневно повтарящи се дейности, свързани с поддръжка на живота. Аз си ги обичам моите битовизми, карат ме да се чувствам спокойно, държат някаква рамка.
Не ми пречат нито навиците на близките ми, нито, че ще трябва да се погрижа за домакинството. За мен ключът за палатката да не ми е досадно от битовизми е – никога не правя нищо насила. Защото трябвало. Изобщо или в даден момент. Сама си избирам кога какво да върша.
Ако не ми се готви, не готвя. Бебета нямам, всеки може да хапне, каквото реши, хладилникът ни е винаги пълен. Никой няма да ме гледа накриво или да капризничи.
Не спазвам някакви графици за пране, чистене, готвене, миене и без зор всичко се случва някак естествено. Не понасям мърлявщина, изначално домът ми е подреден и не се стига до мега мръсотии или нужда от супер поддръжка.
И мен не ми пречат въпросните чорапи, застъпени в темата. Всеки си има места да ги "събира" или се пускат директно в кошовете за пране. Не ходя по тях да им събирам чорапите.
Е, не получавам оргазъм, докато търкам загорялата фурна, но надупвам музиката, ръкавички и се почва. Става по-леко и неусетно.

Ако и на двамата не им пречат чорапите по пода, няма лошо. На мен обаче ми пречат и държа да бъдат прибрани от собственика им, а не от мен. Не е нужно това да се случи вечерта, в която са събути, но не и собственикът им да замине на работа на другия ден и да ги остави на мен. Което не ме прави перфектна домакиня, още повече, че никога не правя закуски, нито неделни обяди. Но да живея в кочина или да я чистя постоянно такава, защото някой друг решил, че това е незначителна подробност и е важното да сме щастливи, няма как да стане.

Ами, ако не обичаш да миеш прозорци, не- ако ненавиждаш да миеш прозорци, а " милото" е на мнение, че трябва всяка седмица да се прави, няма ли да размениш своята част от задължението срещу нещо друго- да прибираш например, чорапите от пода?
Или ще вдигаш скандали всеки Божи ден, а през седмица ще висиш по черчеветата?

+1

Още веднъж +1.

Абсурт, ти да не си помисли акъл да ми даваш? Събирай си мръсни чорапи на воля, но не си позволявай да го препоръчваш на други, защото може да четат и податливи.

А, събирам аз чорапи от пода. Събирам. За да ги пратя в кофата за боклук. И не само чорапи изпращам там. По едно време потърпевшите през ден преравяха боклука като същински клошари, за да търсят внезапно изчезнали ценности, които по една случайност са се въргаляли на пода.

Чорапи не събирам..

Правя палачинки, катми и мекици когато ми се прииска, а преди години само мм ги печеше, а аз ги забърквах.

Точно заради това идват проблемите, заради очакването, че щом ти правиш така, значи и другите ще правят по същия начин. Което може и да не е проблем, стига поне единият да е по-гъвкав и да не се дразни, че трябва да спазва правила, за каквито не е подозирал, че съществуват и да намира изискванията на половинката си за очарователни странности.
Този разговор за чорапите около коша за пране сме го обсъждали с децата и стигнахме до съгласие, че ако кошът е приценлата област, в която трябва да попада всеки елемент от множеството на мръсните чорапи, то е достатъчно някои от чорапите да попадат в област делта, която е достатъчно малка и съдържа в себе си коша за пране и тогава единодушно приемаме, че чорапът е на правилното място и може да бъде сложен в пералнята, а не в коша за боклук, където пък отиват чорапите от областта епсилон, която не се пресича с делта и не съдържа коша за пране.

Моля? Може ли превод?
Чорапи по пода ме вбесяват, ако съм ги прескочила поне пет пъти. Иначе горе-долу не ми пречат. Интересно ми беше да прочета на кой къде му е прага на търпението, но за мен това са навици, а не битовизми. Битовизми са: 1.Въпросът "Какво ще готвим днес?" 2.Плащане на сметки 3.Пране, гладене, чистене 4. Дори купуването на нови дрехи/обувки/учебници/тетрадки и всичко онова, което "трябва" да се купи.
За да си улесня живота и аз като Басила го правя с музика и когато ми дойде вдъхновението.

Скарлет, а сладки баници правиш ли?

Темата е придобила готино звучене след първоначалното спъване.
Битовизмите са за мен нещата, които по някакъв начин трябва да бъдат свършени (без значение от кого), за да може ежедневието ни да върви без особени премеждия.
Понеже така или иначе са много нещата, някак си сме ги разпределили по области – примерно за всякакво уговаряне на часове при лекари, разговори в градината и т.н. за детето отговарям аз. Обаче пускането на прахосмукачка си е работа на мъжа ми.
Проблемите идват, когато в едната област ангажиментите станат твърде много – примерно тази година се събраха освен стандартните неща покрай детето: търсене на място в детска градина с всичките му разкарвания, срещи, и-мейли и телефонни разговори, записване на часове и водене за разни допълнителни изследвания, търсене на ерготерапевт, водене на терапия, разговори с тоя и оня относно детето – в един момент бях луднала, защото всичко това беше все при мен по дифолт.
Битовизъм е, когато той спи като пън и не чува дребното, което раздира тишината с ужасен рев в 3 през нощта, защото ѝ се е допишкало, и отново аз съм тази, която става и залита като пияна из тъмното. Битовизъм е, че ВСЯКА божа сутрин той просто не си вдига чинията от закуска (на вечеря обаче го прави, още търся логиката). Битовизъм е, че отново е забравил да даде подаръка на съседите, задето ни поливаха цветята през отпуската и ако не го свърша аз, хората просто няма да го получат. Битовизъм е аз да го подсещам, че трябва да купим подарък за рождения ден на сестра му (Господи, всеки път...). Битовизъм също е все той да вади и простира прането, понеже пералнята ни е в мазето и аз я забравям.

Та такива ми ти работи. Ако сме претоварени, почваме да се впрягаме и дракаме за такива неща. Ако нещата като цяло са под контрол, не са проблем. След 12 г. заедно вече на повечето неща сме си обръгнали и или се съобразяваме с другия, или просто гледаме да не се ядосваме. Чорапите на пода вече спадат към последната категория.

Насила можеш само да вземеш, не да дадеш, така че, не се ласкай- нямам причина да ти давам акъл.
Дали препоръчвам да се събират чорапи, дали просто давам тема за размисъл- всеки решава според интелигентността си.

И какъв е изводът от темата?
Ако двамата имат сходно възпитание, хигиена и навици, независимо в положителна или отрицателна посока, битовизми няма.
Ако единият е мързелив и мърляв, а другият не - всяко нещо е битовизъм и цял живот - борба.
От какъв зор човек би си причинил второто? Без значение дали е мързеливият мърляч или този с по-хигиенните разбирания?

П.П. За чорапите конкретно - или съм попадала на изключения, или е силно преувеличено. Не знам откъде този стремеж мъжете да се изкарат някакви мръсни свине, само защото вкъщи някой си отглежда такава, но въобще не съм съгласна.

Не се сърди, човече - в живота има не само чорапи. И не само домакински битовизми...
Аз се чудя от къде и защо има толкова много нахвърляни чорапи във вашите къщи. Ние сме 4 човека в къщи с един подреден чистофайник . Е, не се е оплакал от чорапи. А и не съм виждала чорапи да се валят .
Да не би защото при нас чистофайника е татито и да не би обикновено то да хвърля чорапите _