Паническо разстройство - 32

Аз от Деанксита имах очи на китайче, демек трудно ги държах отворени. Но петна не съм имала.
Дани, еххх, и на мен ми е мечта собствения бизнес. Дано при теб потръгне. За миризмите, особено сутрин много добре те разбирам. Така ми се гади сутрин, че само някой миризливец в градския ми е достатъчен и като включим блъсканицата и ме хваща клаустрофобията.

Здрасти, neji Аз съм забелязала, че деанксита разширява зениците, даже имах една позната, която също пиеше и като я видех изглеждаше като котка 😀
Може от това да ти се струва така. Иначе как се чувстваш от него? Като изключим това с очите?

Добре съм иначе с него. Даже само с 1 табл. Мн рядко ми се е налагало да вземам 1/2 ксанакс от 25.
Четох че не трябва да се стои мн на слънце докато се пие.

Деанксита много добре тушира тревожността. За самите паник атаки не мога да кажа, че оказва кой знае какво влияние поне при мен. Като че ли минават от самосебе си. Е аз си ходих и на психолог.
Драко, тук ли си? Как си?

Здравейте, без да съм чела темата по-детайлно искам да ви препоръчам успоредно с лечението на хапчета посещения при психолог. Иначе си мисля, че няма да е пълноценно лечението.

Имах следните проблеми - тревожност, невъзможност да се държа нормално, на моменти избухливост, а в други пълно послушание, натрапчиви мисли, че нещо лошо ще се случи, затвореност, притесненост в комуникацията.

Дразнех се от много неща - например някой да ме настъпи го приемах едва ли не, че е станало трета световна война, правих скандали и злобни физиономии. Да не говорим ако някой шофьор мине на червено пред мен - направо го псувах и страшно се нервих. Правих забележки и се карах като видя, че някой е паркирал в нарушение - без това реално да ме касае и да ми пречи.... Смятах, че повечето хората около мен са лоши и ми мислят зло. Мога и да продължавам с примерите.....

Никога не съм пила каквито и да е било хапчета. Отидох на психолог и след повече от половин година осъзнах много свои поведения, които са били адски в моя вреда, много смешни дори. Коригирах си реакциите, поведенията в различни ситуации и нещата се промениха. Но всичко това ми отне време сама да ги проумея неща, да коригирам действията си. Отначало ми беше много трудно.

Най-трудното е, че когато си сам ти не можеш да разбереш кое ти пречи и че не винаги приятелите ти могат да ти дадат адекватен съвет.

Цитирам lovely

Цитат на: lovely в сб, 31 мар 2018, 19:16
Ох аз днес пак имах среща с човек от типа "Много си чувствителна, какво толкова се впечатляваш, какво се тревожиш, стегни се, възрастен човек си" .

Скъпа lovely, казвам ти го с цялата си съпричастност към теб, защото подозирам, че ти си сега както аз бях преди така, че най-вероятно този тип хора ти дават напълно адекватен съвет за теб. Осъзнавам, че не те познавам, но по начинът, по който си написала ми е до болка познат. Нека да не драматизираме нещата, да мислим като зрели хора. Не знам дали ти помагам, но преди ако някой това ми го каже като съвет - аз директно го отхвърлях и не го приемах, дори не го разбирах. Трябваше ми доста време да осъзная това и то без помощта на психолог нямаше да се справя.

lilis, здравей. Радвам се, че ти си се оправила и сега си добре. Ще се съглася с теб, че всичко е в главата де факто и това, което се случва и физически с нас в момента е резултат от това. Трябва да се правят опити да се променя мисленето и посещението на психолог е много добра идея стига да имаш и финанси за тази цел. Едно обаче аз не мога да разбера нито в съветите на моя познат, нито при теб - какво ще рече като зрели хора, като възрастни хора. Има едно наложено от обществото слагане на маска, да не казваш как си реално, да си говорите за времето навън и за работата и нищо лично да не си кажете. Ако това е "зрели хора", аз съм незряла и никога не съм го разбирала това. Сигурно знаеш, щом казваш че си била с тревожност, че като те разтресе страха, ужаса от утрето и това как ще оцелееш сред хората и тогава трудно мислиш рационално така или иначе. И на мен никак, ама никак не ми помагат зомбираните лица на хората, които срещам и ме гледат все едно ако пукна ще ме прескочат и ще продължат. Това ме стресира още повече. Зрелите хора. Моите приятели, най-зрелите от тях са вече с дълъг стаж на пиене, наркотици, хапчета и изглеждат все едно ги е газил влак, толкова са зрели. Бачкат като полудели, за да си платят тока, приличат на 70 годишни старци вече, защото всеки си тушира някак чувствата. Да, сигурно е увеличено това усещане, сигурно поне 10% от тия хора не са реално зомбита, но въпреки вярата ми в хората ми е трудно да повярвам вече, че има нормални и добри. Знам, че има и тая надежда. Не искам да слагам под един знаменател всички. Така че аз лично се сдобих с социална фобия, това ми е новата придобивка от около година и се засилва, но явно в големи град е така. Искрено казано иска ми се да се окаже, че само аз си внушавам и всички са прекрасни, а не са зомбита, но не знам...Казвам ти, ако има терапия, която всичкия тоя страх да го махне, това усещане, че на никой не му пука, че само като помисля за утрешния ден и се разтрепервам и т.н да ги махне, направо отивам там!

Здравейте момичета, дами и т. н искам и аз да споделя своите тревоги. И аз съм изпила куп антидепресанти от които не съм се чувствала добре изобщо. Вчера ми изписаха дуксет. Някой дали е приемал този вид, защото няма отзиви за него. Страдам от депресия и паническо разстройство, поне така каза пси. Получавам от време на време панически атаки, които много ме плашат. Ходя и на психолог но не се чувствам добре.

Ето ме и  с компютър.
Благодаря Ви, момичета. Ами ще се справяме някак си.
_{Повърнах кръв.} Не съм хипохондричка... вече
Иначе гледам да излизам, с когото е да говоря, каквото и да е.


От деанксида не съм забелязала за зениците, но нали има тази съставка тази дето пием лекарството.... енергизиращата, забравих, на всички са ни я изписвали.... Та ставам много нервна. Като мине действието и на втората таблетка. Иначе от белергамина как се разширяват зениците. Аз пия белергамин в Къшадасъ, в разгара на сезона, море, слънце от всякъде....

Бе тея ПА ме избиват на _{курвалък} или си казвате не е от ПА

А някой да е чувал, ходил или се е справял по медода  ЕМДР. Четох, че  е успешна терапия в чужбина. И тук имало терапевти, които прилат тази терапия, най вече в София

Джери в Кушадасъ ли си бе, мила. Самичка? Ти си уникален случай. Къде не те сеят, там никнеш. Ние тази година ще подминем Турция заради моята дискова херния. Много ми е мъчно, но няма начин.

Аз бях пробвала една-две сесии с ЕМДР при първата ми терапевтка - нищо особено. Може би, ако се прави продължително и това е водещата терапия, би могло да има някакъв ефект.

NOA  В софия ли прави ЕМДР то или другаде

lovely, точно като ходих на терапевт с това ми помогна да разбера кое от моето поведение е на зрял човек, разумен и кое не е и въобще кои мои реакции ми носят полза или ми вредят. Обаче да ти го каже някой наготово просто няма как да го приемеш и ще го отхвърлиш, а част от терапията е самата ти да почнеш да ги осъзнаваш тези неща.

Вярно за терапията си плащаш - но това те и мотивира да се променяш. Отварят се врати, които са били затворени, придобиваш сила да правиш нови неща, дори и такива, които могат да ти допринесат увеличение на доходите - например да си потърсиш нова работа, да си престуктурираш разходите и т.н. - може да звучат трудни, но когато сам човек не си слага бариери и иска да постигне нещо, ще стане.

Казваш, че "Има едно наложено от обществото слагане на маска, да не казваш как си реално, да си говорите за времето навън и за работата и нищо лично да не си кажете. " - аз за подобно нещо за първи път чувам. Психотерапевтът ми винаги ме е съветвал да съм естествена и да си казвам какво ми  е - добре, зле, боли ме нещо, и др. Може би търсиш прекалено чуждата оценка, а тя не ти е нужна. Зомбираните хора - може би ти така ги виждаш, а те са си просто хора със своите предимства и лоши черти, както всеки. Не е нужно да обръщаш толкова внимание на хората - изобщо не е в твои плюс.

"Зрелите хора. Моите приятели, най-зрелите от тях са вече с дълъг стаж на пиене, наркотици, хапчета и изглеждат все едно ги е газил влак, толкова са зрели." По-важно е как самите те се чувстват, а не как ти преценяваш, че изглеждат. Обръщай внимание повече на себе си, важно е ти за себе си да се чувстваш добре, в кожата си, в добро настроение.

Ако следвам твоята логика - например за мен работата като касиер е направо побъркваща и никога не бих я работила. То тогава от моята си камбанария мога да заключа, че тези, които работят като касиери са побъркани, което звучи нелепо. Съвсем нормална си професия и работа.

Това, че се дерзаеш и тормозиш за хорското мнение - помисли само всякакви подобни мисли каква полза ти носят и с какво ти помагат...
Стана дълго... но прави крачка към промени - ако човек иска нещо, трябва да направи усилия да вървия към своята цел. Успех и повече оптимизъм

Али, не съм там, споделях как беше. Иначе си на 7.05 потеглям или за Охрид или Лондон.  То за дълго време.
Тук няма живот вече.
Не ми се мисли, но тук полудявам, не откачам.

Аз се чудя ,,къде изчезнахате всички,и дали евентоално не сте се излекували,че не пишете,а вие сте се скрили в старата тема 😀Сега сериозно,да посъветвам търсещите работа,щом не става,това което искате направете компромис и ако трябва в началото почнете каквото и да е.Но не се самонавивайте,че работата не е за вас,че не вие на нивото и тн.Когато все пак започнете някъде едно,че малко ще се успокойте друго,че можете да си търсите подходящата работа спокойно.Аз също дълго търсих,накрая се хванах на работа дето не беше моята,и си казах,че ще търпя докъто излезе нещо.Смених работата точно след седмица.Сега работя работа,която ми е приятна за сега,но от тогава ми предложиха още на две места.Та мисълта ми е,че не може вечно да не ти върви ,въпроса е да започнеш някъде,да излезеш сред хора пък при първа възможност сменяш.Другото,което е сред хората по лесно се завръзват контакти,и се получават предложения,а и не се чустваш нищожен и безполезен.Не мисля,че ако си продавач,работик в производство или всякви такива професии са срамни,работа за простолюдието и разни такива.Това е работа която храни,за разлика от титли,дипломи и предишен стаж.Така,че въпроса е да се започне от някъде.