Остави го на мира. Човека те ненавижда, според това, което описваш, ти се чудиш, какво да правиш, че и ултиматуми ще поставяш ... Обърни внимание на собствените си трески, вместо да кроиш стратегии, които нямаш възможности да изпълниш.
- Публикувана: 5 окт. 2018, 12:29 ч.
- Последно мнение: 20 окт. 2018, 14:53 ч.
Не искал да живее вече с мен
Ок
Тези,които са били в моята ситуация какво направихте?Започнахте ли да му отговаряте да си отстоявате достойнството,или му поставихте ултиматум,че вече няма да търпите,защото ви е дошло до гуша или просто го зарязахте и си тръгнахте?
Бих се радвала да чуя какво предприехте и как.
Тези,които са били в моята ситуация какво направихте?Започнахте ли да му отговаряте да си отстоявате достойнството,или му поставихте ултиматум,че вече няма да търпите,защото ви е дошло до гуша или просто го зарязахте и си тръгнахте?
Бих се радвала да чуя какво предприехте и как.
Алгоритъм, от мен поне, няма да получиш, не ти е от полза.
Да, тръгнах си,, без опити да променям, съхранявам и подобен род самоунищожителни актове.
Ок
Тези,които са били в моята ситуация какво направихте?Започнахте ли да му отговаряте да си отстоявате достойнството,или му поставихте ултиматум,че вече няма да търпите,защото ви е дошло до гуша или просто го зарязахте и си тръгнахте?
Бих се радвала да чуя какво предприехте и как.
Тези,които са били в моята ситуация какво направихте?Започнахте ли да му отговаряте да си отстоявате достойнството,или му поставихте ултиматум,че вече няма да търпите,защото ви е дошло до гуша или просто го зарязахте и си тръгнахте?
Бих се радвала да чуя какво предприехте и как.
С отговаряне и ултиматум нищо положително не се постига.
Аз се бях примирила. Съществувах в тая връзка.. Бях се оставила на течението. Докато не дойде един момент, в който ми се наложи да лежа на операционната маса няколко часа, в които имах време да помисля и за себе си. Не от страх за живота си - съвсем не. Просто нямаше какво друго да правя. И за тея 3 часа, осъзнах, че всъщност ми се живее. Осъзнах, че трябва да променя ситуацията и себе си. И че имаме шанс - и аз, и децата, пък и той, да бъдем щастливи и всеки от нас да получи това, което иска от живота. И така, решително задействах процедура за развод, като му обясних гледната си точка. Тогава той реши, че страшно много ме обича и че не съм му дала шанс. Беше много трудно и тежко. Но аз вече не му вярвах. Нещо се беше преобърнало в мен и вече гледах връзката ни отстрани. Сега съжалявам само за това, че не се бях решила на това по-рано.
Ние не можем да ти налеем акъл, а и нашия акъл не става за твоята ситуация. Аз не съм била в точно такава. По принцип не трая избухливи мъже и нямаше да изкарам дълго с такъв.
Просто му казваш при следващо избухване - "Писна ми от твоите изблици. Ако продължиш така да се отнасяш с мен, ще се разделим. Давам ти шанс да видим ще избухваш ли и ще ме обвиняваш ли пак. През това време помисли можеш ли да се държиш спокойно или предпочиташ развод."
Но това не се прави, за да плашиш гаргите. Прави се, ако си твърдо решена да не търпиш повече да те мачкат. А ти не си. И няма какво да се направи, като гледам. Все ще сте си така.
Просто му казваш при следващо избухване - "Писна ми от твоите изблици. Ако продължиш така да се отнасяш с мен, ще се разделим. Давам ти шанс да видим ще избухваш ли и ще ме обвиняваш ли пак. През това време помисли можеш ли да се държиш спокойно или предпочиташ развод."
Но това не се прави, за да плашиш гаргите. Прави се, ако си твърдо решена да не търпиш повече да те мачкат. А ти не си. И няма какво да се направи, като гледам. Все ще сте си така.
Ок
Тези,които са били в моята ситуация какво направихте?Започнахте ли да му отговаряте да си отстоявате достойнството,или му поставихте ултиматум,че вече няма да търпите,защото ви е дошло до гуша или просто го зарязахте и си тръгнахте?
Бих се радвала да чуя какво предприехте и как.
Тези,които са били в моята ситуация какво направихте?Започнахте ли да му отговаряте да си отстоявате достойнството,или му поставихте ултиматум,че вече няма да търпите,защото ви е дошло до гуша или просто го зарязахте и си тръгнахте?
Бих се радвала да чуя какво предприехте и как.
Ти написа, че си се опитвала да реагираш, че си му отговаряла, че си се противопоставяла, но е ставало още по- зле и си започнала да премълчаваш.
Кого опитваш да заблудиш?
Да не мислиш, че ще ти повярвам, че за всичките години не си му казала нито веднъж, че ще го напуснеш ако продължава да се държи така?
Добре,ок,но какво да направя,за да се променя?
Какво да променя?
Какво да променя?
Освободи го от себе си. Не знам как издържа тоя мъж. Казва ти се нещо, ти не поемаш. Обижда те, казва ти, че не иска да живее с тебе - ти пак не поемаш, пак не се махаш. Ще променяш, ще поправяш ... Вие сте на по 100 години, какво ще променяш и поправяш?! Просто се махни, толкова ли е трудно за разбиране.
С какъв акъл се чудиш още как да си с него? Не ставало с добро, не ставало с лошо ... ами махни се от там! То бива, бива да изпитваш кеф от това да те унижава ама да ти е кеф, че го прави и с децата ти ...
Загубили сте дете. Замисли се какво е видяло то през целия си живот. Замисли сд, какво вижда дъщеря ти. Какъв пример й даваш. Какво ще виждат внуците ти ...
Загубили сте дете. Замисли се какво е видяло то през целия си живот. Замисли сд, какво вижда дъщеря ти. Какъв пример й даваш. Какво ще виждат внуците ти ...
Ясно,с две думи,за всичко съм виновна аз.
Съжалявам, но ти кой очакваш да е виновен за твоя живот? Човекът по всякакъв начин ти показва, че не те иска, че не държи на връзката ви...Сто теми да пуснеш нещата все така ще стоят. И четейки всичко до сега се питам ти инстинкт за самосъхранение нямаш ли? Кой нормален човек би живял с такъв като мъжа ти? Само той ти разбирал болката, казваш, но всъщност него дали го боли?
Каква полза има да търсиш вина? Вие сте нещастни заедно! Няма да станете по-щастливи, като си разпределите вината. Превърнала си се в досадна мрънкаща жена, а можеш да живееш добре, ама пустия му страх...!
И на мен не ми беше никак кеф да се развеждам с малки деца, но виждах че перспективата да стоя и търпя е в пъти по-неприятна. А ти искаш да седиш точно там, където гарантирано нещата са зле. Няма кой да ти помогне.
И на мен не ми беше никак кеф да се развеждам с малки деца, но виждах че перспективата да стоя и търпя е в пъти по-неприятна. А ти искаш да седиш точно там, където гарантирано нещата са зле. Няма кой да ти помогне.
Ама аз именно,защото все с добро до сега опитвах,затова стигнах до тук,никога с лошо,но явно с него не трябва само с добро,не работи.
Върни си самоуважението, грижи се за себе си, обичай се. Мъжете обичат в жените това, което те самите обичат у себе си. А ти не се обичаш... дори се мразиш- факта, че си готова да изтърпиш всичко, само да не останеш сама, го показва.
Ако това,че имаш вина е достатъчно , за да те накара да промениш живота си нека е така. Живота ти е достатъчно тежък от товара на загубено дете.
Достатъчно постове бяха "щадящи" към теб, вече си към етапа или да промениш живота си или да останеш при човек от който получаваш непрекъснато "удари" в преносен смисъл, но психическото тъпчене не е по-различно от физическото.
Какво те задържа при този човек? Защо ще му помагаш? Спасявай се сама.
Достатъчно постове бяха "щадящи" към теб, вече си към етапа или да промениш живота си или да останеш при човек от който получаваш непрекъснато "удари" в преносен смисъл, но психическото тъпчене не е по-различно от физическото.
Какво те задържа при този човек? Защо ще му помагаш? Спасявай се сама.