Любители на кучета - 101

Много се радвам, че част от старите муцуни, загубили се в последно време, са отново тука
Ние имахме сутрешно преживяване и Бога ми искаше ми се да я набия. Не зная каква е тая първосигналност у хората, когато са безсилни да причиняват болка. Е, не я докоснах, разбира се, ама яда и агресията ми, изплашиха дори мене си.
Та историята е, че около НГ Джина не искаше да излезе извън двора. Всъщност направихме няколко безплодни опита на 2 метра от вратата и после на 100 метра до магазина и там вече се почваше драмата. Тази сутрин с кафето си чета темата аз, чета как Адорабъл всяка сутрин става с 90 минути по-рано и си викам "Ти си егати смотаната, егоистична патка, ставай да си играеш с кучето". А кучето на двора и цялата му фициономия сияе от снега. Седни, ела, бягане и риене в снега и после о чудо, тя поиска да излезе. Обаче толкова екзалтирана и нетърпелива, видимо превъзбудена, че за малко щях да падна докато затварям портата. Пуснах повода (и друг път съм го правила, тя си ме чака). Като хукна това куче... ела, ела, ела, стой - нЕма никой другари. Отсвири ме и изобщо не ме отрази. Надуши се с някакви други кучета и аз успях да я хвана (изкара акъла на един Джак) хванах я навреме, за да не стане на закуска на един питбул. И после в градината - абе тича му се, дивее му се. Отиграхме ела и седни и аз пак пуснах повода, леле толкова кръгове и обиколки с такава скорост скоро не бях виждала. И пак хукна по улицата. Доведе си ме до вкъщи. Аз знаех къде отива, но победнях от вероятността да дойде кола или да се набута в устата на някой зъл куч. Много исках да я ударя. Ама много. И като я стигнах, и като ми се ухили и ме изгледа с тия невинни очи...само дето не я цУнах. Ама още съм й бясна.

Духче, ми радвай се, че не те слуша. Тамън показва, че е живнала и развила самоувереност и характер. Какво по-хубаво.
Сега, че те нервира е страничен ефект, ще се прежалиш.

Хахахаха ти представяш ли си. Посс, тя освен увереност, развива и инат.
Джина?
- Оффф какво?


- Я кажи на Посс и на Рея какви ги свърши сутринта.
- Пф, остави ме намира синеочке.

Духче, това е нейното време! Няма по-щастливо куче от северняк на снега. Тъкмо гледах сутрешни снимки от снежна разходка на кучешки впряг. Допълвам се, тъй като търсих снимки, попаднах на тази, която си е демонстрация на казаното за хъскитата.
- Първо ще си хвана катеричка, пък после ще ви возя където искате!

Ммм, бих заровила пръсти в тая козина. Много мила муцунка е направила тая Джинка.
И Ерос май е понастинал, ще видим дали ще ходим на доктор. Снощи в 04:30 се моли на ММ да излизат и само е пишкал мнооого, а вечерта не се е наливал с вода, затова мислим, че е настинал и видмо му беше студено и се гуши между нас в завивиките, носът му леко капе. Станал е кекав, 2 дена разходка с малко сняг и хоп.

Днес с господин дявол решихме да се разходим по снега и да покараме сноуборд.Със разходката ни се получи ,но със сноуборда нещо много си пречихме един на друг и накрая от цялата разходка стигнахме до това ,че Д-то ми е натъртено,ръката ме боли и кучето е щастливо.😅

Наш Чарли обича много сняг. Особено да го яде 😃, но ако може да не се разхожда много, ще е по-щастлив. Ей го, пухкавелкото в снега... (и успях да си загубя служ.тел. в снега, заради тези снимки 😅😅😅)

Ние днес имахме случка. Намерихме това.


Мъжки лабрадор, пуснат сам. Реших, че е загубен, спасихме го от един с питбул (стопанинът ми се развика защо съм го пуснала, докато му обясня, че не е мой...). Разпитах в района, казаха ми за мъж, който живее наблизо с подобно куче. Вързах го с каишката на Елза, тръгнахме към този адрес - кучето сякаш си знаеше къщата. Отвори ми млад мъж, един замаен такъв. "Да, моето е, това му е приятелката". Вътре в апартамента - женска лабрадорка. Прегризали си били каишката. Хич не ми вдъхна доверие, беше толкова спокоен, пък и си беше вкъщи. Дори не се зарадва особено.  Аз ако бях, с часове щях да обикалям да си търся кучето, пък той си седи вкъщи... Може да не съм права, не знам, ама изобщо не беше притеснен.

Днес взех на Елза нагръдник. Привърженик съм на нашийниците, мама Еми също съветва кучето да е с нашийник, обаче тя се чувства по-добре с нагръдника. Не се дърпа толкова, върви по-спокойно, явно й е удобно.

Има някакви странни индивиди, които си пускат кучетата сами из квартала и разчитат те да се върнат сами. И аз това не го разбрах. Аз сърце тип получих и както отказам цигарите ако някой ми дадеше щях да тичам след Джина и да пуша, но и в нашия квартал има един лабрадор Лъки, който сам си обикаля и сам се прибира.

В центъра на Бургас сами кучета не пускат. Много глобяват общинарите, прибират кучетата в приют, правят постоянно хайки и ако ти е без каишка кучето, дори да си с него, пак има глоби. Срещнахме го много близо до нас, ако се разхождаше сам, щяхме да го знаем. Познаваме всички лабрадори, които живеят наблизо. Пък може и отскоро да я е въвел тази "практика" стопанинът.

Не мога да ги разбера такива "стопани" - как ще си пуснеш кученцето. На нас и през ум не може да ни мине...
Един щастлив Ари в снега:

Май няма да ми стигнат шоколадите за подкуп


- американски кокер по брюкселски

Дух, вчера аз се изумих от себе си как аха да ги нашляпам и Рейн и котака, но по свръх тъпа причина. Прибирам се аз и какво да видя - котката ми бутнал любимите слънчеви очила от шкафа на земята, кучето ест ги поизял и само дето не ревнах..само видях изядени сума ти пари и най-най - обичаните ми очила. Тръшнах се като малко дете на пода

Усмивки от Леон:)

Ааа, ТуиГ, няма да се разберем така! То на нищо не прилича вече. А младежът вкъщи те чака... Да взема да му подшушна аз.

Във Варна има много такива кукундрели, дето си пускат кучетата на разходка и си ги чакат вкъщи. А разни притеснени хора пишат по групи да им издирят собствениците и после насреща те гледат като бурсук. Наскоро една жена върна куче на собственичката, а тя само дето не я наби и обвини. На такива сто тояги са им малко. Що за индивиди?! Нещастията, които могат да сполетят горкото животинче са толкова много.
Когато бяхме лятото в Бургас ми направиха страхотно впечатление многото табели за глоби, при неспазване на правилата.