Наложи ми се да пътувам с такси. Съответно екипирана с маска, ръкавици и дезинфектан. Шофьорът беше млад мъж под 30 години. Звънна му мобилния телефон и виждам на предното огледало колко напрегнато отговори на повикването. Чух, че попита да не е първоаприлска шега. После видях как се разтресе и разплака. Затвори телефона и ми каза:
- Имаме малко магазинче в центъра на града, което в момента не работи. Съпругата го държи. Днес трябваше да платя наема за месеца, а нямам пари. Сега ми се обади наемодателя. Каза, че ми опрощава наема за три месеца. Просто не знам как щяхме да издържим. Имаме две деца.
Не можах да повярвам, че станах свидетел на това. Докато слезна от таксито, мъжът още не можеше да се успокои и се тресеше.
Когато аплодирах постъпката на FlameV, тази картина беше пред мен. И си помислих, дали ние самите можем много да си помогнем. Да наем за три месеца е голяма сума. Явно собственикът е решил да помогне на семейството. Не всичко е печалба. Но един малък жест от нас към някой, една подадена ръка, дори една торбичка с храна...колко много начини има за това.
Дали е по темата? Не знам. Но този вирус променя съдби, променя хората. Дали ако всички се огледаме около нас, няма да открием хора, които са в по- голямо затруднение от нас? Винаги може да се намери начин дискретно да се помогне. Всичко зависи от нас.
Това беше моята приказка за хора, които не познавам, но са истински със своите истории.
Хубава и спокойна вечер на всички.