COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 2

Скъпи сънародници,

Вече 20 дни сме в извънредно положение. Правителството предлага неговото удължаване до 13-ти май. Решение ще вземат народните представители.

Без съмнение, пандемията изисква решителни мерки. Повечето българи ги приемат с разбиране. Считам обаче, че правителството дължи на обществото убедителна информация за ефекта от извънредното положение през първия месец на неговото прилагане. Управленските решения следва да се вземат на базата на достоверни и всеобхватни данни.

Извънредните ограничения забавят ръста на заболеваемостта, но доведоха до обществена парализа и отключиха безпрецедентна социална и икономическа криза. Безработицата расте с часове, хиляди предприятия спират работа. Много българи спешно се нуждаят от помощ. Бизнесът и свободните професии също очакват убедителни мерки. Мизерията не е спасение от вируса. Вече споменах, че гладът скоро може да надделее над страха и последствията рискуват да бъдат по-разрушителни от самия коронавирус.

Затова трябва да си поставим ясна национална цел – възможно най-бързо, управляемо и безопасно връщане към относително нормален ритъм на живот, към производство, към свободно движение на хора и стоки. Тази цел може да бъде постигната само с обединените усилия на институциите и на всеки един от нас.

Идните месеци ще бъдат решаващи не само за справяне с пандемията, но и за бъдещето ни като нация в един нов свят, в който ще оцеляват и прогресират онези, които успеят да бъдат сплотени и иновативни в тези условия. Които могат да се адаптират и да развият социално-икономическа дейност в кризи, подобни на сегашната.

Здравеопазването ни във взаимодействие с останалите обществено значими системи, следва да възприеме по-гъвкава стратегия за борба с коронавируса. Да разшири значително обхвата на тестване, фокусирайки се върху различни социални и рискови групи, за да придобие реална информация за картината в страната и да действа целенасочено. Фокусирането върху коронавируса не трябва да възпрепятства достъпа до здравеопазване на хронично болните и спешните случаи, което подлага на риск живота на хиляди българи. Нашата здравна система проявява слабости, които засега се компенсират от себеотрицанието на медиците ни.

Мерките в защита на пострадалите следва да са ясни и ефективни.

- Част от мерките в извънредния закон и приетите впоследствие с решение на Министерски съвет се определят и от гражданите, и от бизнеса като недостатъчни, а някои от тях и за неудачни. Хората в нужда очакват помощ, а не оферта за заем. Икономическите мерки не достигат до най-важния бизнес - малкия и средния, а формулата 60/40 е на практика неприложима.

- Когато държавата налага ограничения, тя трябва да предложи и адекватна компенсация – и за работниците, и за бизнеса. В условия на криза реалната помощ е безвъзмездната.

- Необходимо е в спешен порядък да се преразгледат и някои разпоредби на приетия в бързина и хаос закон, които блокират икономическия живот.

Правителството прибягва до нов заем в размер до 10 млрд. лв., преди да използва резервите в бюджета като преосмисли своите приоритети. Това е тежко решение, което ще плащаме с години. Очакваме гаранции за прозрачност и ясни разчети за финансово подпомагане на всички засегнати. Парите за възстановяването на икономиката и подпомагането на най-нуждаещите се не могат да се разпределят без ясни правила и само в тесния състав на кабинета, както това става с милиардите от бюджетния излишък.

Очакваните мерки не са свързани само с финансова помощ, а и с постигане на оптимален баланс между ограничения и социално-икономическа активност. Дългата изолация подлага на изпитания психиката и здравето на хората, а непосилните глоби са неприемливи. Болшинството българи демонстрираха своята съзнателност и спазват социална дистанция, затова и управляващите трябва да преосмислят социалната изолация в разумен срок. В дългосрочен план трябва да заложим на съзнанието и чувството за отговорност, не на репресиите и цензурата, която притиска гражданите дори в социалните мрежи.

Необходим е гъвкав подход: достоверни данни, приоритетна защита на рисковите групи, просвещаване на хората, високо съзнание, лична отговорност и мисъл за другия.

В тези условия е критично важно българският парламент да прояви отговорност и да намери форма да продължи своята дейност за приемане на важни решения и особено за конституционното си призвание за контрол над изпълнителната власт.

Скъпи сънародници,

Кризата открои своите тихи герои: лекарите, медицинските специалисти, доброволците, полицаите и всички работници в търговията, транспорта, жизненоважни производства, администрацията, които с риск за здравето поддържат основните функции на държавата и икономиката ни. Преподавателите и учениците, които не само възстановиха в кратки срокове учебния процес, но и дадоха пример как в екстрени срокове цяла една обществена система може да се преформатира и да заработи на принципно нова основа.

Наред с всички проблеми и беди, кризата открои необходимостта държавата да бъде стълб на стабилност, завърна ни и чувство за солидарност.

Настоящата криза е повод да преосмислим приоритетите и ценностите си като общество. Нека не се оставяме на отчаянието – сега не е време за малодушие. Да надмогнем заблудите на егоизма и да се осъзнаем като общност. В задружните ни усилия е ключът към успеха сега и в бъдеще.

Благодаря ви за вниманието!