Клуб на самотния родител - да се преброим и опознаем! - Тема 10

Ще се впишеш. Малко по малко ще свикнат, ще приемат, че може и иначе .
А и така малко ще разчистиш около себе си, буквално - ще разбереш кои хора наистина държат на теб.

Аз също съм в подобна ситуация, цялото ми обкръжение е щастливо женено. Тази ситуация, в която ме постави бившия ми съпруг, всъщност се оказа доста ценна за мен, оказа се, че много хора, които съм смятала за близки, всъщност са лицемери.

Здравейте.
Разведена съм от близо 3 години. Режимът за лични контакти на децата с баща им е стандартния (два уикенда в месеца, редуване за празниците и един месец през лятото). На делото той го прие без възражения, въпреки, че преди това се опитваше да ме шантажира с искане за изцяло негови родителски права или 50/50. От самото начало не се възползваше от даденото му време с децата, все зает и както преди, не се усеща как минава времето. Виждах, че децата страдат и имат нужда от него, но не го търсеха. Промениха си поведението. Усещах, че в очите им аз съм изгонила тати от вкъщи. Сърдеха ми се някак. Реших аз да инициирам срещите им, като го питах предварително дали ще ги взима следващия уикенд, така го подсещах да направи някакви планове специално за тях. Ситуацията леко се подобри като цяло, но аз забравях винаги да подсещам покрай всички други ангажименти. За себе си не можех да планирам никакво време, тъй като в него никога не мога да съм сигурна дали ще дойде и колко ще закъснее. Той винаги има "основателни" причини. Срещите им и досега са нередовни (недостатъчни) и нерегулярни (по всяко време и извън графика по споразумение). Не ги спирам, за да не намалеят съвсем. Всеки път се опитвам да обясня, че трябва да планира навреме, а не в последния момент и да ме уведомява навреме, тъй като имам право да планирам малкото си лично време, а не винаги да съм резервен вариант, в случай че му се променят плановете. Както и да не стоим да го чакаме вкъщи в неговия уикенд, в случай че нещо измисли, при положение че не се е обадил до последно.
Наскоро се скарахме като ми ги връщаше и започна пред тях да се държи изключително грубо вербално със заплахи за физическа саморазправа на място пред децата, пъдене, обиди... Накрая ги поведе със себе си, вместо да ги върне. Казах му, че след половин час ще дойда да ги взема. Дадох му малко време да се успокои, разчитах близките му да му повлияят. Звъннах, като поисках да чуя децата. Каза, че ще ги доведе ей сега и го направи все едно нищо не се е случило. Знам, че в разказа ми липсват много детайли относно обстоятелствата, но мисля, че такова поведение е недопустимо. Знам, че мога да пускам жалби в такива случаи в полицията, той също го знае, но аз искам да имаме нормални отношения заради децата, а не да водя война, от която всички ще са губещи.
Благодаря, че ме изчетохте.

Била съм свидетел на такава ситуация. Бащата на сина ми я създаваше с другия си син и майка му. Виждах как му се угажда на това дете във всяко отношение и се поставя на пиедестал. Години по-късно когато разговарях с майката се потвърди усещането ми, че това страшни проблеми във възпитанието на сина й е създало. Тя ми обясни, че е дошъл момент, в който самото дете се е уляло. Свикнал да получава там всичко е поискал, не е получил и тогава е настъпил разрива. Бъди сигурна, че безвъзмездно безкрайно даване няма, всичко има определена цел и най-лесно тя се постига чрез привличане на детето с материални неща и позволяване. Не дадат ли в един момент - ще стане страшно. Манипулацията е нож с две остриета и има голям шанс да приключи рано или късно. Въпроса е да не се държиш като жертва и да не се отказваш. Със сигурност ще ти коства много нерви и говорене с детето, но и с бащата и родата ако може да се говори с тях. Не се отказваш и не падаш духом защото децата усещат и инстинктивно отиват там където им е по-изгодно и спокойно. Няма да мине без скандали, но не може да се реши от самосебе си.