ОСМИ клас, 2020/2021 - Звънецът удари за новия час

Във Варна и моя син беше на две смени, но се сменяха на срок. Всеки месец ми звучи ужасно - тъкмо тялото се настрои и сменя всичко отново. Тук училището е голямо, базата също - всички са една смяна и основно и гимназия. Като децата до 5 клас са в съвсем отделен ръкав на училището и не се засичат с големите. На големите им е забранено да ходят при малките. Освен богата библиотека, имат лекар със сестра и зъболекар.
На нашите им искат Лични ученически карти. Никъде в Търново и тук няма. Изнамерих една нова от 2018... Дано не е проблем 🙄

Ахаха, сега една майка "използва възможността" и честити празника на учителите. Сега очаквам нова вълна с "Честит празник!" )))

Аааа, ужасен смях! 🤣

Под съобщението за Ковид?

Мария, ами освен и ти да се включиш и да предложиш да се преместят в някой спамочат

Мани, и то ковид при учител.

Доня, ако и работа можеше да се намери в Елена, направо се местя. Направо се размечтах.

Вие па сте много убави

Работа сигурно има, аз не съм търсила. Приятелка си намери веднага, след като се записа в бюрото по труда. И Търново не е далеч - 40 минути с кола, две зими подред шофирах всеки божи ден и смея да твърдя, че пътищата са по почистени от колкото във Варна.

Да за нашия набор вече се сменяха на срок! Аз добре помня инициативата да се премахне обръщането на смени на 4-ри седмици. Мисля нашите бяха 1 или 2 клас, когато това изчезна.  В 3 клас вече смяната беше на срок

Истината е, че не се изграждат училища и постоянно отлагат влизането на задължително едносменно обучение! Писала съм и друг път, че не само не се строят, а и наличните се раздават като бащиния на частни училища срещу символичен наем. Например сградата на Механото се даде за трети корпус на ИУ, а сградата на Втори корпус е дадена под наем на ЧУ Мечтатели, а можеше да се даде на някоя от гимназиите и да се разтовари едно ОУ...
 Ей такива неща просто ме влудяват!

Не мога да се въздържа да ви покажа какво домашно имат по БЕЛ:

"Вижте най-слушаното и споделяно публично изкаване в история, произнесена през 2005 година пред студенти в Станфордския университет от Стив Джобс и отговорете на следните въпроси:

1. Открийте и напишете темата, целта, тезата и аргументите на публичното изказване.

2. Откривате ли оценъчни думи, реторични въпроси, ирония? Ако откривате, посочете примери.

3. Коя е "силната фраза" в речта на Стив Джобс?

4. Според вас изпълнена ли е успешно целта на публичното изкаване?

5. Коя част от публичното изказване ви впечатли най-силно? Защо?

6. Успя ли авторът да ви въздейства?

7. Посочете други въздействащи публични изкавания, които са ви известни."

Въпросът според мен беше защо всеки месец. Иначе масово се учи на две смени поради липса на сгради, но напр. в София смените са за цял срок, а не на месец.


Вероятно, защото в много от училищата има малки деца от основен курс и ще е трудно да се разберат с втората крива за всички смяна. Първият срок - декември, януари ... тъмно, студено, мокро. Ако пък е само вторият срок тази втора смяна - всички свършили училище и ойларипи по улиците да играя, те - по класните стаи.
Угодия няма.
Като ученичка съм местила смените всеки месец. Да, отвратително е. Но честно да си кажа - повече щеше ме депресира месеци наред да съм в една.
Всичко е с плюсовете и минусите. Факт е, че едносменният режим в Пловдив е мираж и към настоящия момент е възможен само дистанционно. Но - сакън, не щъ.

Страшно ми е неприятна практиката на учителите да сплашват децата ( било то и "вече" 14 годишни). След 3 седмици учене на нов език - диктовка повече от половин страница, голям формат. И двойка за 17 грешки - буквички пропуснати. Как пък за една 3 не стига това?

Принципно аз съм за поощренията, можеше да сложи по-висока оценка и бележка - следващия път очаквам повече, или да оправдае тази оценка. Така  лично на мен би ми се смачкало цялото желание . Има деца, които се амбицират, но като цяло не са толкова много.
Докато работех в книжарницата с учебници, прочетох толкова много педагогическа литература, работих с учители, де а и родители, че ако бях станала учителка (както по едно време исках да уча), методите ми щяха да са много различни.
Помня в гимназията, веднъж седмично, учителката ни по английски ни позволяваше да носим касети с любима песен. После тя изкарваше текста на дъската и го учихме - нови думи, цели изрази. С желание учех!

Не знам тези 17 грешки каква част от цялото са. Може да е прекалено, може и да не е. Не се навивайте още, че е прекалено строго. Сами си навличате неприязън към предмета. Понякога не е виновен учителят за това.
При нас двойката е за 50% сгрешени думи, пък било то и само с по една буква. На 20 думи - 10 грешни - две. Ако се диктуват текстове щеше да е по-лесно, понеже в тях се повтарят думи, които вече не се бъркат. Но при нас диктовката е до тук само на думи, взимани предходната седмица - всичките са нови. Може и някоя стара, но не е например "аз", "майка", "училище" - т.е. ясните и на мен, дето не съм го учила никога този език. А, да, диктува се на български, те си превеждат и си записват - това им е диктовката за сега.
До сега на диктовки шестици в класа няма. Моят днес на една петица как се е радвал само... Иначе на граматика и на устно изпитване има отлични оценки, но на диктовки при това положение поне той няма как да изкара. Е, поне не са някакви слаби оценки. Казала съм му - не ми трябва отличен успех на мен. Нов език е това, за първи път се среща с него. Каквото докара. Да гледа да може да чете, да говори и да пише в края на годината трябва. И да не е много неграмотно, все пак. Оглеждам се за летни лагери и за курсове в ИЧС за лятото. Дано има през юли. Че тази година покрай глупостите с вируса не успяхме.
Аз не искам поощрения, които не се следват. Не е добре, свикват на лесното. После, особено ако отидат в чужбина да учат, там такива няма. Затова и много студенти се връщат тук още първата година с най-разнообразни извинения и оправдания. Но там не е така - като е казано правило - спазва се и толкоз. Без друго пълните отличници са по принцип едно голямо изключение. Отличниците - също, доколкото има въобще такова понятие. Ако тук се работи и оценява реално у нас, също щеше да е така. Искам ясни правила за оценяване, предварително известни и безкомпромисно прилагани за всички. Ако мен нещо ме дразни, то е разликата в аршина на оценяване, когато е налице такава. Другото не ме дразни. Детето също не се дразни,след като сме говорили много пъти и отдавна тези неща. Намира ги за правилни практики.