Съболезнования, Лъки. Много тъжно.
- Публикувана: 1 ян. 2021, 08:02 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2022, 01:43 ч.
Да се оплачем... 2021
Съболезнования, Лъки! Да е светло на душата му. Скоро писах по същия повод, разбирам те прекрасно. Но не се обвинявай! Трябва да се съхраниш. Колкото и тривиално да звучи, децата и майка ти се нуждаят от теб. Но да, никога нищо няма да е същото. Прегръщам те и ти желая сила. Ако имаш нужда от нещо, насреща съм.
Лъки, най-искрени съболезнования.
И не, не си виновна и нишо повече не е можело да се направи. И той е знаел колко много го обичаш. И сега го знае, от по-доброто мвсто на което е. И винаги ше бъде част от едно специално място в сърцето ти. Сълзите сами ше дойдат. Плачи, когато усетиш че ти се плаче. Не те познавам, но ти изпращам много силна прегръдка.
И не, не си виновна и нишо повече не е можело да се направи. И той е знаел колко много го обичаш. И сега го знае, от по-доброто мвсто на което е. И винаги ше бъде част от едно специално място в сърцето ти. Сълзите сами ше дойдат. Плачи, когато усетиш че ти се плаче. Не те познавам, но ти изпращам много силна прегръдка.
Още снощи прочетох, но така ме стегна душата... Не мога да си представя някой от семейството ми да го нвма вече... А знам, че и това наближава. 
Съжалявам, Лъки... Ти си прекрасна дъщеря и всички тук го знаем. Да е жива и здрава свекърва ти, че ще се погрижи за децата!
На днешния ден преди 5 години татко трябваше да е на скенер, а прогнозите бяха за страшни бури тогава, за навявания, огромни преспи и затворени пътища. Тръпнех в ужас как ще стигнем до болницата на 70 км разстояние, какво ще правим, ако закъсаме, как той ще понесе пътуването със силните болки въпреки морфиновите лепенки. Той не дочака тази дата... Обадих се да кажа, че няма да отидем и ако може, да вместят някой друг пациент. Върнахме останалите лепенки в онкодиспансера. А в деня на смъртта си той ми звънна, че е дошло писмо за него. След погребението, няколко дни по-късно отидох да го взема. НОИ го информираше, че рестрикциите в сумата на пенсията му заради ранното пенсиониране са приключили и вече ще си взема цялата пенсия. Мисля, че тогава ревнах за пръв път.
На днешния ден преди 5 години татко трябваше да е на скенер, а прогнозите бяха за страшни бури тогава, за навявания, огромни преспи и затворени пътища. Тръпнех в ужас как ще стигнем до болницата на 70 км разстояние, какво ще правим, ако закъсаме, как той ще понесе пътуването със силните болки въпреки морфиновите лепенки. Той не дочака тази дата... Обадих се да кажа, че няма да отидем и ако може, да вместят някой друг пациент. Върнахме останалите лепенки в онкодиспансера. А в деня на смъртта си той ми звънна, че е дошло писмо за него. След погребението, няколко дни по-късно отидох да го взема. НОИ го информираше, че рестрикциите в сумата на пенсията му заради ранното пенсиониране са приключили и вече ще си взема цялата пенсия. Мисля, че тогава ревнах за пръв път.
