Аз не бях в частна болница, имах позната акушерка, която ме изроди, окситоцинът също играеше. Като цяло съм доволна от персонала, имаше и някои кривички, но общо взето бяха добре. Повечето ме познаваха, все пак бях бая време там преди да родя и ме научиха. 😂
Още от 1я ден ми го донесоха. Питаха ме дали го искам, като вече бяха го докарали до вратата...е то остана да кажа НЕ.🤷♀️ Всеки ден за 2 часа сутрин и 2 часа вечер ги вземаха - за изследвания, кантар, къпане, смяна на памперси. През останалото време при нас. Тоест от болницата сме заедно всяка нощ. Честно казано с кърменето започнах веднага да се пробвам без драми. Имах коластра, по едно време ме шашнаха, че не наддава и ме караха да давам АМ, но само веднъж го храних така. Упорито го слагах да суче, стимулирах гърдите и последния ден тръгна кърмата. Божеее колко бях щастлива. 😁
В стаята от началото до края бях с едно много приятно момиче, и тя с момче, и двете първескини. Ревяхме си, успокоявахме се, смяхме се, помагахме си... много ми беше драго с нея. Мен ме изписаха преди нея, защото жълтеницата на Светльо беше лека.
Но радостта, когато съобщят, че ви изписват, е необяснима.💓