Новата майка и непоисканите съвети

Самата истина - короната тежи на главата, която я носи. И затова, когато разни баби решат, че могат да предават йезуитски номера на коронованата особа, да не се чудят защо внезапно са отсвирени в десета глуха.

И какво, наказваш бабите. А после палачинката се обръща и вече не бабите са наказаните, а детето, че и ти самата.
Все едно слушам реплики при разводи "няма да ти дам да видиш детето, ако не направиш това, което искам". Кого наказва в действителност - детето.

Не, не ги наказвам. Дистанцирам себе си и децата си от всеки, който преценя, че има негативно влияние.

Защо? Защото не казва "и аз съм съгласен с майка ти"? Нали се съобразява, трябва ли да ти прави поклон?

Не. Защото дава на детето ми крайно негативен пример за поведение. Аз не искам мое дете да е безгръбначно, което се крие зад "ооооо, майка ти не дава и аз не смея да ѝ противореча, иначе с удоволствие бих изпълнила желанието ти". Аз не искам мое дете да попива подобен манталитет и модел на поведение. Аз не искам мое дете да бъде учено на подло поведение. И не бих го допуснала.

Ех, Уиш! Така хубаво си го казала...

И после, не стига че бабите "страдат" от липсата на внуци, оплакват се от "мръсните" номера на младите, ами и се жалват на всеки срещнат колко са онеправдани...
Толкова познато!

От друга страна - човек страничен, но привнесен от години в отношенията ги цени, пази и разбира гледната ми точка. Съобразява се с нея и дори, когато протестира, че съм твърде строга, пак стиска зъби, прехапва си езика и пази моите правила, защото разбира важността на това събитие за бъдещето, не само за сега...

Толкова ми е мъчно... Но мога и да се порадвам, че въпреки всичко, има такъв човек. Макар и да ми е "посочен с пръст" в роднинско отношение... Поне го има.

И дори когато гласно аз лично давам карт бланш за глезене и да правят каквото решат - пак следват моите правила, защото за децата и за тях това идва естествено и леко.
И това е най-важното - децата да се чувстват сигурни, макар и "подтиснати" от високомерното и строго възпитание, което родителите им се опитват да им дадат.
Много се надявам и времето да покаже, че сме постъпили правилно... Дано!

П.С.:
Спомням си как ревностно дядо ми ме бранеше от "злобата" на майка ми, която наистина в детството ми не съумя да завоюва родителската си позиция.. или просто ѝ беше по-лесно да отстъпи и да даде шанс да ме отгледат и възпитат други хора, макар били те и нейните собствени родители. Тя не успя да ми бъде родител. Не се и опита да се пребори за това. Просто ме отстъпи... За да мога после аз да я отглеждам, както баба и дядо да правили през целият ѝ живот, когато си отидоха...
Може и да е за добро. Сега определено аз имам виждане и самочувствие, че мога да съм родител, в пълният смисъл на тази дума. Коства ми много, адски много, но вярвам, че правя каквото трябва. Пък нека съм строга, зла, кучка, гад и т.н.... Приемам! Само да станат хора, а не подметки....

Категорично не одобрявам обяснения защо нещо не може с "майка ти/баща ти/баба ти/учинайка ти не дава", "защото така казах" и други подобни дивотии.
Аз проблеми с бабите никога не съм имала и сме се разбирали чудесно. И знам, че като са казвали че мама не дава, не са го правили с лошо чувство. Но бях обяснила ясно, че децата трябва да бъдат учени за причините нещо да не е позволено, а не щото на някого така му е скимнало, пък било то и свещената им майка.

Момичета, четох, четох, ама пак да питам
Бабата не е съгласна с  мнението/решението/забраната на майката, но пред детето казва, "няма да  го направим, защото майка ти не дава..." - това НЕ е ок
Бабата не е съгласна с..... на майката и позволява на детето да прави всичко, та после да отнема дни докато родителите го вкарат в правия път - това НЕ е ок.
Какво прави бабата за да Е ок?

Не става дума, че бабата не е съгласна. Напротив! Аз лично говоря за случаи, в които всички възрастни (нормални, здравомислещи) хора знаем, че това, което иска детето не е ок! (напр. да яде n-то поредно сладко за деня, да не си мие ръцете, да излезе по чехли през зимата навън, да не си изпие лекарството и т.н) т.е бабата е напълно наясно, че даденото нещо трябва/не трябва да се прави! Но не иска тя да излиза "лошата/строгата" пред детето и казва "мама не дава/мама ще се кара".
Иначе дори когато НЕ е съгласна пак трябва да подкрепи родителското решение пред детето. Написа се вече няколко пъти, че трябва да му отговори, че даденото нещо няма да стане защото не е ОК, а не защото еди кой си не дава. Пък тя вътрешно ако иска да не е съгласна, ако много държи да каже и на родителите мнението си ама не пред детето! В противен случай авторитета се размива и настъпва пълен хаос.

Alina, съгласна за общовалидните неща. Все пак, сляпото подкрепяне не е опция - бабата също е мислещо същество,. Точно тук ми се струва, че бабите "измиват" ръце с майките.
Не знам, и свекърва, и тъща ще ставам, ще се учим заедно. Както никой не е имал кетап за родител, така и свекърва/тъща, съответно снаха, не сме били научени как се става.
С малко повече търпение и добронамереност, ще го постигнем. Но пак си казвам, моята позиция е на човек случил на свекърва.

На бабата ѝ идва на ума да каже: "Няма да го направим, защото не е редно / добре/ полезно" и запазва своето несъгласие за себе си. Не е работа на бабата да споделя с детето несъгласията си с неговите родители.

Разбирам...
Не търся конфронтация с поста, само разсъждавам, но излиза, че спрямо внучето, баба/дядо спират да имат мнение, опитът няма значение - прави се това, което кажат мама/тате по принцип, дори и в конкретния момент/случай да е неприложимо?
Добреее, в края на краищата всяка къща със своите правила.

Спрямо внуците, баба и дядо не носят отговорност, родителите я носят. Затова се слуша каквото те казват. Другите нека си имат мнение, никой не ги спира. Но да си го пазят за себе си. Когато са отглеждали и възпитавали собствените си деца, тогава е било времето да имат мнение и да го прилагат. Не можеш да изземваш от родителя правото и задължението му да си възпитава децата както смята за редно, освен ако той самия не поиска. Елементарно е, не знам защо не се схваща. Може на някой много да му се иска да се меси и определя кое и как да става за внуците си, щото много ги обича. Но няма право и това е. Родителят в тоя с правата и задълженията, както юридически, така и в етично, морално и всякакво друго отношение. Не е нормално и не е редно, един родител да няма контрол над възпитанието на децата си, зер, да не се чувстват бабите обидени, че не можели да си кажат мнението. Явно егото им е по-важно от внучето.
Някой ден ще съм тъща, живот и здраве. Дай Боже да не ми изпие чавка акъла, та да тръгна да давам наклони на дъщеря си. Считам, че бабите също носят отговорност към възпитанието на внуците, в смисъл, че следва да са наясно, че техните действия, примери и поведения, също оказват влияние върху внучетата им. И с оглед на това, бива да подхождат с разум какво правят и говорят в присъствието на децата. Ако знам, че дъщеря ми не позволява нещо, независимо дали съм съгласна с нея, ще подкрепя решението й, но не чрез "мама не дава", а чрез обяснение защо нещото не е ок за детето.

Да де, ако нещото не е Ок за детето.
Пример, приятелката ми (кога бяхме ние млади с малки деца), забраняваше да се отварят прозорци, за да не настинат децата. Разбирай буквално, в тях не се проветряваше никога. Ха, познай колко скандала имаха със свекървата.
Аз това се чудя, как дъщерята/снахата ще приеме, че не е вмешателство, а в интерес на детето.... когато са им диаметрално противоположни разбиранията. И в този смисъл, дали трябва винаги баба/дядо да се съобразят. Но в крайна сметка се постъпва според конкретната ситуация. Стана ми любопитно и си водя разговора, но няма как да се получи еднозначен отговор.

И една малко по-различна гледна точка - щом са ми оставили внука, явно са преценили, че имам капацитет да се справя. И не бива да върви с инструкции за употреба, защото винаги може да изникне ситуация, дето я няма в инструкцията. Ако не им харесва, просто не ми го оставят и това е.