НОЕМВРИйчета 2❤2❤ Тема 7

Dagny, честитооо! Знам, че много го мислеше това ходене, виж как те изненада 😊

Моят не е страхлив изобщо. На кошарата се набра, преметна единия крак и се пльосна настрани. Това, ако падне на пода, много ще боли. Но съм сигурна, че и това бързо ще научи, та със сигурност ще махам решетки от кошарата, ако не го сложа в детско легло.
На баща си се е метнал, той изобщо не знам как е оцелял като дете всичките глупости, които е правил, и ми се изправя косата като си помисля.

Kisela.krastavichka, аз за същото четох.
Когато правят нещо нередно и ние започнем да повишаваме тон, да махаме с ръце и да правим физиономии, да се намесваме- на тях им става забавно и после повтарят, за да получат реакция и внимание. Аз също се опитвам сега без да повишава тон, без да движа ръце и лице, просто да го премахна от ситуацията - например като се качи на кухненския плот. Ама май не действа при него особено 🤣

Аз също винаги съм го оставяла сам да се оправя. Харесва ми този подход. Откакто е пролазил, беше навън по площадките, изправяше се, обикаляше си. Като проходи също не съм го държала, той си пада много добре на ръце и по дупе. Навън също не го държа, освен ако няма някаква опасност. Физически много добре се развива, според мен, а и е страшно упорит, не се отказва, повтаря по сто пъти, докато не успее. Това толкова ме впечатлява, аз бих се отказала много по-рано 🤣 Но осъзнавам, че това им е вродено, иначе никога на нищо нямаше да се научат. Даже аз се уча сега от него да не се отказвам! ( имам книжка от сто години, но не съм шофирала, винаги се отказвам и съм голямо шубе, отскоро започнах да карам 😆)

И на Коки му стига до мишниците кошарата, може би някак на самата спалня се е повдигнал. Една нощ се метна на мен докато спях, а една докато бях в wc и се връщам гледам той на моето място и се смее 😂😂 Виждала съм го и на камерата през деня, че се опитва и веднага отивам.

Не исках да пълзи, защото бях чувала много истории как след като пълзят не прохождат дълго време. Той се научи на около 7м и в началото доста го спирах. После прочетох, че това е естествен етап и не е хубаво и си го оставих. Беше много забавно, защото все едно имах две котки 😂😂 За моя радост той започна да се изправя на мебелите не след дълго и проходи рано. Още помня чувство как една вечер си гледаме филм с баща му и той премина като призрак 😂😂

Честото Дагни определено яслата и децата, които ходят и той вижда всеки ден оказват влияние. Аз мисля, че доста неща и Коки научи от децата в парка.

Щастлива съм! Само да се стопли времето малко и плъзваме и ние по площадките най-накрая
Ох то пък пролетно време - кърлежово време. Пак ще има за какво да се оплача, хаха

И при нас скоро ще си има собствена стая и сме решили, че ще оставим кошарата, тя май беше до 15 кг, но на пода ще сложим голям матрак 140х200 см (видях го като идея тип Монтесори, вместо да се купува още едно легло, което пак да е за 2-3 години евентуално). Хем няма да е високо, ако пада, хем може вечер да лягаме с него и полека да свиква на нормално легло. Аз, също както каза Дух, не съм по излишни покупки, камо ли по струпване на 2736483 неща, които се ползват известно време и после почват да пречат.

Аз също си мислех, за матрак на пода, но попаднах на мнения, че не е препоръчително, защото няма циркулация на въздух и може да се образува мухъл, или нещо такова. Съветите бяха да има рамка, колкото и ниска да е тя.

Това за излишните неща обаче още не мога да го разбера 😅 Нали говорим за нормално единично или даже двойно легло, което ще може да се ползва с години? Дух, каза, че няма да купуват, защото имат, но ако нямат, предполагам, че щяха да купят?

Да, имам предвид, че ще пропуснем едно междинно Монтесори легло като от снимката, и директно матрак. И ние ще го използваме, защото го имаме, а и сигурно докато още върши някои работи в леглото или гащите, няма да ми е жал за матрака, не е чак чисто нов... Иначе да, вероятно нещо отдолу ще подложа, но тъничко. Че и подово имаме и не знам изобщо дали ще е приложима идеята, но ще опитаме.

Pistachio как се справяш с шофирането. Аз също имам книжка,която не използвам от над 5 г вече. Когато бях бременна с каката към 7 месец една кола, която мина на червено ни блъсна, не карах аз, а се возех отпред и не блъсна от моята страна. Нямаше сериозни последици, но все пак сега имам страх плюс това, че не карам от доста време ме прави неуверена. Налага се вече да се насиля по въпроса та не знам как да процедирам. Моля те, опиши как се справяш.

Първото, което направих, беше да си купя нова кола 😆 Преди повече от десет години, като взех книжката, си взех и една стара кола като първа кола. Тя все още си стои пред нас, но не става за каране. Та реших и на другия ден вече бяхме намерили по-нова хубава количка, да ми е кеф като седна в нея хаха.
Всяка вечер като приспим малкия, бабата го гледа на камерата, а ние с мъжа ми излизаме за 2-3 часа да обикаляме града. Първо, че има много малко коли, а мен предимно трафикът ме притеснява, второ, за да свикна с педалите, габаритите, управлението, а и научавам града.
За пет дена имам към 300км навъртяни вече.
Следващата стъпка ще е да излезем през деня, в часове без много трафик, за да свиквам постепенно с движението. После мисля мъжът ми да кара пред мен, за да съм сама в колата, или пък да пробвам да къси познати разстояния да ида, не знам още.
Аз направих голяма грешка като се отказах след взимането на книжката и общо взето сега почвам почти от нулата, карам си кормуването 😆 Аз имам страх и да се возя също, не само да карам, но се преместихме на няколко километра от града и нямам избор. Иначе можеше и никога да не карам, ако живеехме в града. Сега целта ми е да се науча, докато стане време да тръгне на ясла и аз на работа. Има доста време, затова не бързам да се пускам сама, но с всяка вечер нещата се подобряват.
Най- големият ми проблем е, че не вярвам в себе си - така съм във всички сфери на живота, много съм смотана 😁 Мисля си, че съм единствения човек на света, който никога няма да се научи, а се вторачвам във всяка миниатюрна грешка, която направя.
Искам да седна за първи път в кола и да карам като професионален шофьор, а то няма как - всеки прави грешки и е нужна много практика. За 30-Тина часа кормуване не се става шофьор, само научаваш основите.
Но вече няма връщане назад- взех нова кола, без кола няма как да се оправям в близко бъдеще, та няма как да се откажа, просто нямам избор.

И Биляна се удря по главата с ръчички, когато е ядосана. От близо месец го прави, пробвах със спокоен тон, с хващане на ръчичките, с каране, с игнориране, най-успешно е разсейването - пея или започвам нещо да ѝ разказвам.

Здравейте,
Случайно да има някой, който ще кандидатства за ясла я София, район Илинден?

С Борко тестваме за първи път детска кухня (Вип бебе). Днес си взехме първото меню и бях приятно изненадана - много вкусна леща, телешка супа и десерт (за мен ).
Обаче, според вас, защо се предлагат само ястия тип манджа със сос? Разнообразно е, няма спор, но няма нито един ден със "суха" храна от типа на  кюфтенца с печени картофи или филенца с гарнтура и т.н.
Записала съм го за меню за деца над 3 години.
В София така ли е? При вас има ли детска кухня с по-интересно меню?
Чудя се и се мая каква може да е причината...

Ние сме записани във държавната детска кухня и също не предлагат такива неща.
Във частните кухни съм чела менюто и също  не съм виждала да предлагат.

От яслата на Марти съм вземала кюфте на пара, печени картофи и салата настъргана моркови и червено цвекло.
Десертите и закуските също са сухи (намазана филия, принцеса, мързелива или млечна баница, тиквеник, макарони на фурна...)
Много рядко са кремове.
Сега се сещам, че мога да му правя и макарони с кайма.

Нашата кухня е доста млечна и нишестена. Не ме кефи много, но го приемам.
У нас яде полезни неща предимно.

Ето това е нашето меню .
От държавната кухня люлин