1) всеки месец, 2 дни след заплата малка сума се отделя в спестовен план. След втория месец човек спира да се сеща за нея. Може би веднъж годишно актуализирам размера и, за да е смислено упражнението.
2) открила съм оптималните за мен откъм цена и качество консумативи: перилни и почистващи препарати, тоалетна хартия, козметика, трайни и/или консервирани продукти. Купувам ги на промоция по няколко бройки, понеже разполагам с килер и ми е удобно.
3) пералня и съдомиялна се ползват нощем с отложен старт - дават отражение върху сметката на ток. Към момента консумацията на дневната и нощната енергия ми е почти еднаква, но цената на нощната е наполовина. Това, признавам си, го правя по-скоро по навик отколкото като умишлено действие за спестяване на пари.
4) всички смесители за вода, както и душът са с аератори. Това пести адски много вода без да се усеща потребителска разлика в изживяването. До скоро си мислех, че всички модерни съоръжения за вода са така, ама се оказа, че май само марковите за европейския пазар са реално водоспестяващи. При цена над 5лв/куб.м. студена вода си е добра покупка.
5) пазарувам дрехи и обувки и извън сезона им. Това не е приложимо при повечето хора, но аз от години съм си оформила някакъв абсолютно постоянен вкус и нямам притеснения, че до следващия сезон съответната дреха няма да ми харесва.
Не се сещам да прилагам някакви ограничения в потреблението, но може би през годините желанието ми за пазаруване и притежаване на вещи просто заради имането им, вече не ме радва. Но изпитвам удовлетворение да знам, че не приключвам месеца на нула и имам спокойствието, че мога да посрещна непредвиден разход без сътресения. Безценно спокойствие е това за мен. Имам обаче и големи грехове:
1) голям почитател съм на киното, а си е скъпичко удоволствие като за 2,5 часа.
2) не ме интересува колко струва сладоледът - като ми се яде си купувам.
3) въобще не ме интересува колко струва бензинът - колата ми и аз го заслужаваме. Звучи ужасно, обаче реално пробегът ми е малък. Този разход и да искам не мога да го спестя, понеже работното ми място и работното ми време са такива, че ползването на личен автомобил е условие, без което не може.