От там дойде и грешката ми, че се опитах да прилагам същия модел между него и Оги. Без да се замисля, че те са братчета и че докато навън е окей да поставям граница само на моето дете, вкъщи и двете деца са мои и връзката им е съвсем различна.
Другото, което ме накара да действам така е, че Оги рядко, наистина рядко, е виновен за нещо. Понякога просто си стои и ни гледа, но Борко въпреки това иска да го удря. След като си осъзнах грешката, дори в тези ситуации спрях да му правя забележка и да казвам "не позволявам да удряш". Сега само взимам Борко в мен и му казвам "Май ти е много трудно с бебето вкъщи. Иска ти се да го няма?" - той винаги потвърждава.
И така последните дни трансформацията в нас е голяма. В момента цари любов и разбирателство между двамата с малко конфликти. Преди това беше обратното: малко любов с много конфликти.
Apricity, не е късно, благодаря, че отдели време да напишеш и твоите размисли по въпроса. С 2-ра точка съм напълно съгласна и мен може би упойката ме притеснява най-много от всичко. За 3-та точка в този случай не се бях замисляла, но ми харесва връзката, която си направила. Единствено с 1-ва точка мога да противореча, защото хора се раждат с какви ли не гадости.. човешото тяло колкото и добре да е устроено, е далече от съвършено. Просто понякога природата се престарава. Но това не го казвам с цел да убеждавам в моята гледна точка. Мисля, ча всеки индивидуално може да си прецени за тяхното семейство дали си струва риска или не. По-скоро ми беше интересно да прочета едно мнение против, тъй като повечето са позитивни.
Танчето_30, задължително преглед. Напоследък доста деца са с гнойна ангина (включително Борко я изкара), а едни познати стигнаха до спешно вливане на антибиотици заради ненавременни мерки и поддържане на 40 градуса температура.
Апетита ще се върне, когато детето се почвуства по-добре, не се притеснявай. Дотогава давам каквото му се яде. Включително сме имали дни, в които кара на солети, бисквити и сок. И аз се притеснявах да не взема да му разваля хранителните навици, но след боледуване винаги се е връщал към яденето на манджи.