Ако сметнеш, че има стъкла в бурканите, ги оставяш в хладилника - друг да ги яде?! 🥴🤐
- Публикувана: 29 юни 2023, 21:35 ч.
- Последно мнение: 29 май 2024, 15:11 ч.
Бръмбарите в главите ни
Ако сметнеш, че има стъкла в бурканите, ги оставяш в хладилника - друг да ги яде?! 🥴🤐
Вероятността да има стъкла е пренебрежимо малка, да не кажа нулева, а и предполагам авторката иронизира.
Или пък не? Обърках се.
Четох всичко,съчувствах хората какви бръмари имат,аз съм си добре.Вчера осъзнах,че един бръмбар за втори път ми влиза в главата за последните 6год.Добре,че не е по-често.Бях в ситуация на очакване на много важно обаждане.От нетърпение и тревожност,си помислих,че може да не съм си записала правилно моят тел.номер.Може и да са ме търсили на грешен номер.....И в двата случая всичко беше наред.
С интерес прочетох за вашите бръмбари.
И аз имам доста.
Спя без никакво бельо и пижами, но винаги с меки чорапи и добре завита, в краен случай може поне възглавница да имам на кръста.
Възглавницата ми трябва да е от пух и супер ниска, затова ако в хотелите няма такава, спя без никаква.
В хотел, ако ще да е 10 звезди, не мога да стъпя с боси крака в стаята, ходя с чехли. В чужди къщи също, но у дома пък задължително съм боса.
Нощем абсолютно нищо не трябва да ми свети в спалнята, дори имам специална малка хавлийка, която мятам върху електронния часовник.
Сутрин събирам числата от часовника до едно число и ако е 4, не ставам, докато не се смени.
Никога не си мия косата или режа ноктите в петък.
Не купувам самолетни билети за, или други големи пътувания не ми започват в петък. Да свършват и да пътувам обратно може.
Фатално число за мен е 17, не натискам дори бутон "полезно" ако ще стане 17. Ако ми е важно, изчаквам някой да го направи преди мен и тогава.
Изповядах се
И аз имам доста.
Спя без никакво бельо и пижами, но винаги с меки чорапи и добре завита, в краен случай може поне възглавница да имам на кръста.
Възглавницата ми трябва да е от пух и супер ниска, затова ако в хотелите няма такава, спя без никаква.
В хотел, ако ще да е 10 звезди, не мога да стъпя с боси крака в стаята, ходя с чехли. В чужди къщи също, но у дома пък задължително съм боса.
Нощем абсолютно нищо не трябва да ми свети в спалнята, дори имам специална малка хавлийка, която мятам върху електронния часовник.
Сутрин събирам числата от часовника до едно число и ако е 4, не ставам, докато не се смени.
Никога не си мия косата или режа ноктите в петък.
Не купувам самолетни билети за, или други големи пътувания не ми започват в петък. Да свършват и да пътувам обратно може.
Фатално число за мен е 17, не натискам дори бутон "полезно" ако ще стане 17. Ако ми е важно, изчаквам някой да го направи преди мен и тогава.
Изповядах се
Простиране - всяко въже е за определен вид дрехи. Примерно едно е само за бельо, друго само за блузи и т.н. Когато простира ММ, никога не излизам на терасата и не прибирам прането, за да избегна неразборията. Щипките също избирам цветово, но да са еднакви две по две.
Когато започна да готвя кухнята трябва да е идеално чиста и излъскана, плотовете празни. Всяко нещо, което ползвам - зехтин, бурканче с подправки и т.н., прибирам моментално по местата и не оставям на плота.
Когато съм в нас не търпя ръкави, крачоли и чорапи. Винаги потниче, къси панталонки или рокля и боса. Трудно свикнах с ръкавите след пандемията.
Всеки предмет трябва да е симетричен спрямо другите, всяко нещо има точно определено място и то не се изменя.
Не мога да си легна в разхвърляна стая независимо в нас или на друго място. Може да се влача от умора, но почиствам.
Не понасям щори. Нужна ми е светлина и отворени врати, прозорци.
Чистя винаги по план - първо едната стена, после другата, следващата и накрая пода.
Не излизам навън неглиже.
Когато е ден за мене си, си правя списък. Започвам отдолу нагоре - педикюр, обезкосмяване на крака, интим, маникюр, вежди и т.н. Задрасквам по списък с което приключа.
Откачено е.
Горните неща не бих казала, че ме тормозят. Нещото, което ме тормози е постоянните мисли дали е достатъчно чисто. Минавам мислено по всеки ъгъл и предмет и се питам дали вече са мръсни, след като съм почистила. Това ми предизвиква голяма тревога.
Сигурно има още много.
Когато започна да готвя кухнята трябва да е идеално чиста и излъскана, плотовете празни. Всяко нещо, което ползвам - зехтин, бурканче с подправки и т.н., прибирам моментално по местата и не оставям на плота.
Когато съм в нас не търпя ръкави, крачоли и чорапи. Винаги потниче, къси панталонки или рокля и боса. Трудно свикнах с ръкавите след пандемията.
Всеки предмет трябва да е симетричен спрямо другите, всяко нещо има точно определено място и то не се изменя.
Не мога да си легна в разхвърляна стая независимо в нас или на друго място. Може да се влача от умора, но почиствам.
Не понасям щори. Нужна ми е светлина и отворени врати, прозорци.
Чистя винаги по план - първо едната стена, после другата, следващата и накрая пода.
Не излизам навън неглиже.
Когато е ден за мене си, си правя списък. Започвам отдолу нагоре - педикюр, обезкосмяване на крака, интим, маникюр, вежди и т.н. Задрасквам по списък с което приключа.
Откачено е.Горните неща не бих казала, че ме тормозят. Нещото, което ме тормози е постоянните мисли дали е достатъчно чисто. Минавам мислено по всеки ъгъл и предмет и се питам дали вече са мръсни, след като съм почистила. Това ми предизвиква голяма тревога.
Сигурно има още много.
1. Обичам когато имам пари в брой, да ги подредя по степен на използваност на банкнотите и по серия и серийни номера.
2. Винаги прочитам номерата на колите, които минават покрай мен.
3. Когато в магазин се налага да разместя някоя стока, например търся сандвичи с риба тон, но са пръснати в два кашона, след това отново ги подреждам. Навик от старата ми работа.
4. Когато слагам покупки на касовата лента, в повечето случаи обичам да си ги подредя.
5. Винаги спя на запалена лампа. Луминесцентна, 58 вата. Много по-бързо заспивам на лампа. Само да помириша възглавницата и съм заспал.
6. Много ме дразнят цени от сорта на 5.99 лв. Не могат да го напишат 6.00 лв, ами 5.99 лв.
7. Не обичам да гледам зеещи врати.
8. Когато купувам от храна от магазините, не купувам всичко от един магазин, а само това, което съм сметнал за най-добро в дадения магазин. Например доматена паста и сирене купувам само от ЛИДЛ, картофи само от Кауфланд, пържени кюфтета от Кауфланд или Реве.
2. Винаги прочитам номерата на колите, които минават покрай мен.
3. Когато в магазин се налага да разместя някоя стока, например търся сандвичи с риба тон, но са пръснати в два кашона, след това отново ги подреждам. Навик от старата ми работа.
4. Когато слагам покупки на касовата лента, в повечето случаи обичам да си ги подредя.
5. Винаги спя на запалена лампа. Луминесцентна, 58 вата. Много по-бързо заспивам на лампа. Само да помириша възглавницата и съм заспал.
6. Много ме дразнят цени от сорта на 5.99 лв. Не могат да го напишат 6.00 лв, ами 5.99 лв.
7. Не обичам да гледам зеещи врати.
8. Когато купувам от храна от магазините, не купувам всичко от един магазин, а само това, което съм сметнал за най-добро в дадения магазин. Например доматена паста и сирене купувам само от ЛИДЛ, картофи само от Кауфланд, пържени кюфтета от Кауфланд или Реве.
Сетих се да добавя нещо, което не видях до тук. Паметта ми помни лога характерни за даден продукт, предмет, магазин.
Примерно, ако преди година по път сме яли сладолед "Nestle" на бензиностанция ОМВ. По това запомням локацията. С точност.
В хотела ще запомня мивката, че е била "Roca", а в кафенето чадърите са били на "Загорка" .
Те са хиляди такива неща, но това не ме затормозява, защото го правя неволно.
Знам в домовете близките ми(а те не са малко) Кой с какъв хладилник, телевизор и кафемашина е
))
На някой, ако му се случва ще разбере за какво говоря. Това си е много заета дейта памет))
Примерно, ако преди година по път сме яли сладолед "Nestle" на бензиностанция ОМВ. По това запомням локацията. С точност.
В хотела ще запомня мивката, че е била "Roca", а в кафенето чадърите са били на "Загорка" .
Те са хиляди такива неща, но това не ме затормозява, защото го правя неволно.
Знам в домовете близките ми(а те не са малко) Кой с какъв хладилник, телевизор и кафемашина е
)) На някой, ако му се случва ще разбере за какво говоря. Това си е много заета дейта памет
)) 
Оле, хора, много сме със симптоми на ОКР... Без майтап. 
Успокоих се, че не съм само аз!!!
На мен пък любимото ми число е 17 и любимият ми ден е петък.
НЕ обичам да спя на абсолютна тъмнина, това много ме дразни. Спалнята ми е до уличната лампа и съм свикнала да има светлина. Ако съм някъде в хотел и е прекалено тъмно, оставям да свети лампата в тоалетната.
Сутрин имам чувството, че не мога да се събудя, ако не чуя алармата. Много ми е некомфортно, ако ММ я изключи преди да е звъннала. Но вече го свикнах да я оставя да звънне.
Успокоих се, че не съм само аз!!!
На мен пък любимото ми число е 17 и любимият ми ден е петък.
НЕ обичам да спя на абсолютна тъмнина, това много ме дразни. Спалнята ми е до уличната лампа и съм свикнала да има светлина. Ако съм някъде в хотел и е прекалено тъмно, оставям да свети лампата в тоалетната.
Сутрин имам чувството, че не мога да се събудя, ако не чуя алармата. Много ми е некомфортно, ако ММ я изключи преди да е звъннала. Но вече го свикнах да я оставя да звънне.
Така и трябва, щото не са една и две шматките настанили се в чужда кола, просто щото е същият цвят(евентуално и марка) като на гадже, съпруг, баща и т.н. Та и аз вече гледам регистрационните номера, че не един и два пъти съм се опитвала да отворя вратата и да вляза в чужда кола.
Препоръчани теми
X
Реклама