Съвети за запознанство (за жени)

Може би типът мъже, които харесваш - образован, добра визия, добри доходи, бял, недебел, неплешив, без дефицити и т.н. - харесват жени преди менопаузата?
Вече за тези около и след нея явно изборът е по-малък, поне според твоя опит.

Нали имаше един калкулатор, тук го бяха поствали. Той беше за САЩ, не за Канада, но предполагам при вас е подобно. Та там като сложиш ръст, тегло, доход, раса и т.н. ти връщаше колко % от мъжете са с такъв профил. И ако искаш бял, ерген, висок, не дебел, и с доход над средното - излизаше някакъв едноцифрен процент. Тоест, това са да речем топ 5% от мъжете. Ти сред топ 5% от жените ли си, та да сте си лика-прилика?

Невъзможността за завързване на запознанства в естествена среда – бит, ежедневие, работа, спорт, хоби, приятели за мен е голямо червено знаме.
Опосредстваните запознанства винаги носят елемент престореност, нагласеност, стерилност, деловитост. Вероятно и там може да пламне истинска любов, но шансът е много по-малък според мен.

Не всеки разполага с подходяща естествена среда, за съжаление. Ако работиш в женски колектив например и познатите ти нямат подходящ човек за запознанство, какво ти остава, освен онлайн опитите?! Друг е въпроса, че по сайтовете шанса за сериозна връзка е малък. Особено за хора 50+.

Фейсбук също имат приложение за запознанства - facebook dating

Преди няколко страници точно това обсъждахме и не се учудвам, че отново се повтаря. С излизането от тинейджърските и студентските години, с напредването на зрялостта, възможностите, които идват от естествената ни среда, са със затихващи функции. От години се работи в един и същи колектив, общува се с едни и същи приятели, понякога се купува нов дом в отдалечен район...
Едно време си играехме на тумби навън. В нашия вход има ново момче, на квартира, за което така и няма подходяща компания по местоживеене - само семейни, баби и заети с работа непознати хора. Не казвам, че момчето си няма среда, давам пример, ако се смени град, отдалечен квартал и т.н., как може да се окажеш без подходящи нови познанства.
Моите съседски контакти са същата работа. Като ме наводнят отгоре, не мога да обясня на ВиК майстора живее ли се в този апартамент, има ли кой да отвори... От друга страна пък точно тази анонимност много ми допада.

Здравейте, момичета, чета ви горе-долу редовно, та реших да споделя лична ситуация, която ме тормози. Харесала съм си колега, в една фирма сме, но различни отдели, нямаме почти пряка комуникация по работа освен в доста редки случаи. По-голям е от мен. Първоначално ми направи впечатление на добре сложен мъж не съм го заглеждала, не съм общувала с него. Обаче постепенно забелязах, че не спира да ме гледа при разминаване или докато влизам във фирмата. Сам започна да ме поздравява, отвърнах. Аз усетих, че имам симпатии.  И тъй като освен поздрава от него нямаше друг опит за комуникация, му писах на служебния вайбър, уж нещо работно, не отговори, пошегувах се по мейл, че трябва да черпи фреш  за някаква задача, която му свърших, взе, че ми донеси. Закачал ме е един –два пъти с реплики „ако знаех къде живееш, щях да дойда“, „много си хубава“. Вследствие на което аз реших, че наистина има интерес и му занесох бонбони от командировка, опитах се да му направя намек да излезем, обаче нищо. Тъй като ми стана доста трудно да се концентрирам върху работата си и ме хвана яд, че не мога или грешно тълкувам ситуацията, реших да се овладея и започнах да не отговарям на поздравите му, но той не спира да ме гледа, поздравява всеки път, прическа ми честити. Не е така с останалите жени и усещам, че е притеснен, като се доближа или му кажа нещо. Та, чудя се, такъв е човекът и обича да оглежда, все пак е мъж и останалото му поведение е маниер на галантност и кавалерство или е възможно да има симпатии, но да е стеснителен,  да се страхува и да не знае към какво да пристъпи, след здрасти, как си, хубава си. Необвързани сме и двамата, в интервала между 20 и 30 години сме.

Не му прави намеци, а направо го покани.
Ако откаже забрави тая работа.
 Някои мъже са много зле и намеци не улавят грам.

Аз стеснителни мъже не познавам.
Но познавам много, който чакат жената да хлътне добре.

Може да е обвързан, да не може и да не иска да излиза с други жени, но флиртът в работата да му е приятен и полезен за самочувствието.

Esmee, авторката изрично е написала, че и двамата са необвързани. Работят заедно, такива неща се знаят.

Май и аз клоня към този съвет.

Ама той е в друг отдел, тя преки наблюдения няма. Може да е питала някой от неговия отдел, който да е казал, че е необвързан, тоест неженен. Но в днешно време неженените не са по презумпция самички, ако ме разбирате.

Не съм прочела внимателно поста значи.
Но не останах с впечатлението, че са много близки и знае той къде отива след работа. Да си обвързан не означава да живееш с някого с брак и деца. Ако тя е сигурна, че няма друга жена извън работата, да го кани.
Но при резервиран мъж, след закачки по вайбър и подарък от командировка, да го кани в прав текст, си е малко рисковано. Поне аз не бих се поставила в ситуация на канеща и очакваха. Те все пак работят заедно. Не е заведение или магазин, където след "ми мрън-мрън, може някой път, мрън-мрън, сега съм малко ангажиран" да заобикаля.

струва ми се, че мъжът няма реален интерес, но на авторката много й се иска да има и преувеличава значението на погледите при разминаване, поздравите и комплиментите

Много анализиране. Покани го като ти харесва. Млади и необвързани хора сте, какво го мислиш толкова.
Ако ти откаже поне ще си наясно.

И какво, ако го покани на кафе, и той откаже? А може да приеме Отделна е темата дали иска романтични отношения с колега... Може това да е истинското опасение.