Дразнят ме хората, които лъжат. Ама дори за дребни и незначителни неща. По навик
Това е болест. Имаше и име, но не помня как се казваше
.
Да се оплачем... 2024
- 15 557
- Развлечение
- Публикувана: 9 септ. 2023, 20:10 ч.
- Последно мнение: 4 юли 2024, 12:26 ч.
С какво ви дразнят хората?
Дразнят ме хората, които лъжат. Ама дори за дребни и незначителни неща. По навик
Това е болест. Имаше и име, но не помня как се казваше
.
Ти не ги ли вдигна на бърза ръка?
И какво означава да попитам? Има место, сядаш. Пейките са обществено, не са собственост на някого.
Истина е, че пейките са обществени, но и аз не обичам нито да сядам с други хора, нито някой да се намести до мен, особено ако не съм сама, а си говоря с някого. По социалистическо време беше прието и в заведение да седнеш до непознати. Помня какво впечатление ми направи виенската сладкарница на Шератон. Вярно, чакаш на опашка, за да влезеш, но никой няма да седне на масата ти.
Тази седмица бях с приятелка в заведение. Говорим си по женски. И сервитьорката идва и ни информира, че един господин ще седне на нашата маса за малко. Той си пиел водка там след работа.....Изгледах я недоумяващо. Добре, че го настани на друга маса. Що за привички? Пред непознат човек и двете нямаше да си продължим разговора
Не е модерно да се гледат пренебрежително бездомните животни и да се имат за хахота тези, които ги хранят.
Пръскаме си за бълхи и не мога да се оплача.
Случая с пейката подобно и аз се издразних вчера на една крайпътна скара предиобед, когато имаше немалко свободни маси, плотове със столове към една прекрасна гледка към дефилето, но дошли хора решиха да се залепят на масата, където да седиме гръб в гръб на пейките да слушам как жената на висок тон разказва, че получила 250 пожелания за рождения си ден във Фейсбук и не можела да отговори на всеки отделен пост с "Благодаря" и това било много досадно. Добре че бяхме към приключване.
Иначе дали може да ползвам градска пейка и има човек винаги питам удобно ли е/свободно ли е. Такива са ми възприятията.
Не е за влизане в спор в темата. Такава е, че всеки си го дразни нещо различно.
Пръскаме си за бълхи и не мога да се оплача.
Случая с пейката подобно и аз се издразних вчера на една крайпътна скара предиобед, когато имаше немалко свободни маси, плотове със столове към една прекрасна гледка към дефилето, но дошли хора решиха да се залепят на масата, където да седиме гръб в гръб на пейките да слушам как жената на висок тон разказва, че получила 250 пожелания за рождения си ден във Фейсбук и не можела да отговори на всеки отделен пост с "Благодаря" и това било много досадно. Добре че бяхме към приключване.
Иначе дали може да ползвам градска пейка и има човек винаги питам удобно ли е/свободно ли е. Такива са ми възприятията.
Не е за влизане в спор в темата. Такава е, че всеки си го дразни нещо различно.
Иначе дали може да ползвам градска пейка и има човек винаги питам удобно ли е/свободно ли е. Такива са ми възприятията.
Не е за влизане в спор в темата. Такава е, че всеки си го дразни нещо различно.
За мен е въпрос на възпитание.
Никога не бих казала, че не е удобно или не е свободна пейката. Все пак не е лично моя или на баща ми.
Ако не ми е приятно си тръгвам след малко.
Принципен е въпросът.
Ако не ми е приятно си тръгвам след малко.
Принципен е въпросът.
Та тя казва, че за да си добър лъжец трябва да си много умен и комбинативен, да можеш да помниш кога какво си казал за да няма разминаване във версиите ти.
Та тя казва, че за да си добър лъжец трябва да си много умен и комбинативен, да можеш да помниш кога какво си казал за да няма разминаване във версиите ти.
Не мога да си спомня обаче коя беше
Та тя казва, че за да си добър лъжец трябва да си много умен и комбинативен, да можеш да помниш кога какво си казал за да няма разминаване във версиите ти.
Имам роднини живещи по морето, даже и не ми е хрумвало да мина да ги видя камо ли да спя у тях, а не в хотел.
Едно време свекърва ми и свекър ми така си намерили специално приятели от Бургас, за да може да почиват на аванта всяко лято.
Сега аз търся от Хавай, но късмета не е на моя страна 😏
Едно време свекърва ми и свекър ми така си намерили специално приятели от Бургас, за да може да почиват на аванта всяко лято.
Сега аз търся от Хавай, но късмета не е на моя страна 😏
Не мога да си спомня обаче коя беше
Да не е онази, която захрани двумесечното си бебе с мъфини, а то на 4 месеца проходи и проговори?
abadjieva80, има ги такива кукувици, не една и две са се вихрили тук през годините. И гаджета си измислят някои, други – семейства, трети бременеят и раждат... Не знам какво им носят тези измислени животи. Избиване на комплекси ли, опит да се направят на интересни ли, или да се впишат в общността, не знам. Но не е здравословно такова поведение според мен. Все се чудя какви диагнози се крият зад него...