Свърших с Вода от сърцето ми на Чарлс Мартин. Много ми хареса. В началото е леко досадна, не върви гладко, но в един момент нещата придобиват смисъл и историята набира инерция. Книгата докосва по един странен начин- хем се ядосвах на главния герой( наркотици, пари, хазарт), хем неговия път до пречистването и прощаването на самия себе си ме впечатли. Реалните събития, вдъхновили автора да напише книгата, са впечатляващи и това се е отразило на книгата определено. Запомняща се книга е, стопляща сърцето, носеща едно чисто усещане за уют и сигурност, въпреки сюжета си, но заради прекрасните образи.
- Публикувана: 5 апр. 2024, 10:02 ч.
- Последно мнение: 20 май 2024, 11:33 ч.
В момента чета ... 89
Прочетох "Тайната на Димана" и още не мога да се оттърся от нея... Много неприятен вкус ми остави... Май трябва повече да чета за българските книги и не чак толкова смело да посягам към тях...
Та, в тази връзка, моля за отзиви за "Екстазис" на Радослав Бимбалов. Преди да я купя
Сега съм с "Жената в бялото кимоно". Бързо ми върви, интересна ми е.
Та, в тази връзка, моля за отзиви за "Екстазис" на Радослав Бимбалов. Преди да я купя
Сега съм с "Жената в бялото кимоно". Бързо ми върви, интересна ми е.
“Екстазис" на Радослав Бимбалов взех след като прочетох сборника му с разкази “Млък” и ми харесаха. Темата на книгата обаче е такава, че на този етап не съм в състояние да я чета. Знам, че той в момента пише и нова книга, която също ще взема след като излезе - това е лична позиция и мое решение спрямо конкретния автор, от моята гледна точка той заслужава подкрепа, подчертавам че никого не задължавам с това мнение и не правя агитация, а просто споделям.
Приключих "Най-вълнуващите моменти в живота". Не е лоша книгата, но не ми харесва как е структурирана. Отзад има информация за всеки автор, но не са подредени нито по азбучен ред, нито по реда на споделените истории. Щеше да е хубаво това малко каренце за всеки да е заедно с разказите. Самите истории също са нахвърляни без да има конкретна подредба. Също така според мен масовият пътешественик трудно би си харесал място за пътуване от тази книга, тъй като почти всички истории са свързани с доста екстремни преживявания. Оценка 3/5.
Продържавам със "Снежна слепота".
Продържавам със "Снежна слепота".
Прочетох “Сайбиевата невеста” от Боян Боев. Имаше нещо, което ми лисваше в този книга. Допадна ми донякъде, но може би защото са само 190 страници, ми липсваше по-дълбоко разглеждане на героите. Някои от ситуациите ми се сториха нереалистично написани, както и реакциите на героите. Отдавам това, че авторът е млад и не е живял в “онова време” (не че аз съм 😀).
Продължавам с “Вдовицата на времето” от Даян Шаер, тъй като поръчах и втората част. Надявам се да ми хареса.
Продължавам с “Вдовицата на времето” от Даян Шаер, тъй като поръчах и втората част. Надявам се да ми хареса.
Здравейте, сега открих тази тема и съм радостна, че съществува. 
Вчера дочетох "Една Коледа в Париж" на Съмърсет Моъм - първа среща с автора ми е, много ми допадна, увлекателен, грабващ и интересен разказвач, ще прочета и други негови неща.
Сега започвам сборен том избрани произведения на най-известните класици, на такава вълна съм.
Иначе някои от любимите ми автори са Елиф Шафак, Милан Кундера, Ерих Мария Ремарк, Джон Стайнбек, Фредрик Бакман, Оскар Уайлд, Достоевски.
Вчера дочетох "Една Коледа в Париж" на Съмърсет Моъм - първа среща с автора ми е, много ми допадна, увлекателен, грабващ и интересен разказвач, ще прочета и други негови неща. Сега започвам сборен том избрани произведения на най-известните класици, на такава вълна съм.
Иначе някои от любимите ми автори са Елиф Шафак, Милан Кундера, Ерих Мария Ремарк, Джон Стайнбек, Фредрик Бакман, Оскар Уайлд, Достоевски.
Благодаря ти, Райна! Значи засега няма да чета "Жирафите..", че съвсем наскоро прочетох "Вода за слонове".
Чета някаква боза "Грей от Монако" за Грейс Кели (брат ми ми я подари). Нямам търпение да я завърша, да видя ще има ли все пак някакво развитие. След нея мисля да започна "Жените от Шато Лафайет" (640 стр. със сууууупер ситен шрифт).
Чета някаква боза "Грей от Монако" за Грейс Кели (брат ми ми я подари). Нямам търпение да я завърша, да видя ще има ли все пак някакво развитие. След нея мисля да започна "Жените от Шато Лафайет" (640 стр. със сууууупер ситен шрифт).
Благодаря ти, Райна! Значи засега няма да чета "Жирафите..", че съвсем наскоро прочетох "Вода за слонове".
Оцених я с 1 звезда, защото петте звезди за същата история вече съм ги дала на авторката на "Вода за слонове" и съжалявам, че български няма преведени и други нейни книги.
За мене е безогледно плагиатство и хората, чели и двете книги, няма как да го подминат. Сред далите ниски оценки в Гудрийдс 1 и 2 звезди, се срещат именно такива отзиви. Иначе определено е много добро копие, така че ако човек не познава оригинала, ще я хареса.
Все пак за чудещите се с коя да започнат, бих препоръчала "Вода за слонове", има я в Читанка, а и наскоро я преиздадоха, само че не Бард, а друго издателство, чиито книги са с много ниски цени.
Все пак за чудещите се с коя да започнат, бих препоръчала "Вода за слонове", има я в Читанка, а и наскоро я преиздадоха, само че не Бард, а друго издателство, чиито книги са с много ниски цени.
Дидка, аз се отказах от "Жените.." заради обема , но ще очаквам мнение от теб
Благодаря за новата тема 
В момента съм на вълна Ерих Мария Ремарк - чета/препрочитам негови книги, което ми доставя огромно удоволствие - последно препрочетох "Триумфалната арка" и "Живот назаем" - за мен и двете са великолепни и изключително силни романи, а в момента чета за първи път "Сенки в рая" - последния му роман - осезателно ми напомня на "Триумфалната арка" във всякакъв аспект - и чисто сюжетно, и като философски и психологически послания, морални дилеми, дори и на персонажно ниво, но лично за мен не е толкова въздействаща, проникновена и докосваща като "Триумфалната арка" и аз по-скоро я усещам и възприемам като нейно бледо копие.
+ 1
Преди няколко години и аз я прочетох, имаше елементи и откъси, които ми харесаха, но други - за мен бяха наивни и повърхностни.
В момента съм на вълна Ерих Мария Ремарк - чета/препрочитам негови книги, което ми доставя огромно удоволствие - последно препрочетох "Триумфалната арка" и "Живот назаем" - за мен и двете са великолепни и изключително силни романи, а в момента чета за първи път "Сенки в рая" - последния му роман - осезателно ми напомня на "Триумфалната арка" във всякакъв аспект - и чисто сюжетно, и като философски и психологически послания, морални дилеми, дори и на персонажно ниво, но лично за мен не е толкова въздействаща, проникновена и докосваща като "Триумфалната арка" и аз по-скоро я усещам и възприемам като нейно бледо копие.
Прочетох “Сайбиевата невеста” от Боян Боев. Имаше нещо, което ми лисваше в този книга. Допадна ми донякъде, но може би защото са само 190 страници, ми липсваше по-дълбоко разглеждане на героите. Някои от ситуациите ми се сториха нереалистично написани, както и реакциите на героите. Отдавам това, че авторът е млад и не е живял в “онова време” (не че аз съм 😀).
+ 1
Преди няколко години и аз я прочетох, имаше елементи и откъси, които ми харесаха, но други - за мен бяха наивни и повърхностни.
Препоръчани теми