За децата и купищата от играчки

Да, точно това е важно - да можеш да отказваш.

При мен, този период с роднините, свекърите ми се преместиха тук малко след като се роди малкия. Като сложим няколко месеца докато се оправят с редовна работа и жилище, беше на около 1+г, а щерката на около 3+г. В този период и сестра ми се премести тук. Свекърите идваха (и все още) всяка събота и носеха играчки и лакомства, всяка! Сестра ми нямаше деца още и за това всяка играчка, която и е харесала (или всяка дреха, но не е за това темата) я купуваше. За Коледа се събираме доста хора и всеки купил по 1-2-3 играчки на дете. Накрая ми писна и сложих забрана, сега се идва с някакви сладки или плодове или нещо подобно..

Също и нещо, което ме дразнеше в дъщеря ми, от мен го научи, когато се счупи или скъса нещо казваше "няма нищо, ще купим друго". Когато беше много малка я успокоявах за да не се разстройва, че нещо се е повредило без да иска, но после осъзнах, че тя знае, че ще купим друго и не пази толкова.

Моето вечно реве за коли, а кошовете и панерите с играчки преливат от такива. Имаме и най-различни пъзели, конструктори и сглобяеми играчки, които са по-интересни и образователни, но за нула време се разпиляват, а аз не разполагам с нерви като корабни въжета, за да ги прибирам, сортирам и подреждам всеки път, когато след 5-тата минута игра се разтурят и разпръснат. Ако не е това, ще събирам метнати в различни краища на апартамента и оставени да "ветрят" флумастери, моливи и пастели. Бяха ме посъветвали по-опитни майки да ги сменям на ротационен принцип, за да не омръзват и да се оценяват. Но само веднъж досега съм правила тая врътка. Периодично без особени угризения изхвърлям разни дребошлъци, които не се връзват с други части или разни мотаещи се играчки от Киндер. Да отказвам, понякога успявам, но все ще се намери роднина с добра душа, която да се смили над бедното дете, което си няма с какво да играе.
Това с "ще купим друго" явно е заразна фраза. И при нас се чува често. Но пък от време на време се сеща да каже: "Татко ще го оправи - той е майстор." - точно в случаите, когато играчката е непоправимо счупена.

Кое точно Ви писна? За мен е необяснима Вашата реакция. Възпитанието изисква, когато получите подарък да изразите задоволство и да го отворите. След това, ако искате може да го хвърлите. Вие сама писахте, че сестра Ви е нямала деца. Тя е компенсирала тази липса в живота си с най-добри намерения, а Вие сте сложили забрана, сякаш е постъпила лошо. Нямам обяснение защо хората могат да бъдат толкова груби...


Ама... Вие ме потресохте. Ми нещата са като при Бай Ганя - "имал си, платил си". Вие се дразните от дъщеря си за това, че имате жизнения стандарт да ѝ купувате нови играчки. Как тя е виновна за това!??

Вие сте щастливка. Молете се момента, в който вече не иска нито колички нито каквото и да било от Вас, да не дойде скоро. Аз съм дете израснало с два подаръка - един за РД и един за НГ. Да караш дете да чака половин година за подарък е садизъм. Асоциирах вечното чакане с подаръците и те спряха да ме радват. Детското в мен беше убито.

Децата правят бели. Децата имат краткотрайна концентрация. Децата се уморяват лесно. Децата не са възрастни хора.

Повярвайте ми, ще си спомняте с умиление радостта, която сте предизвиквали с подаряването на нова играчка. Много скоро детето Ви няма да ги иска. Ще го тресне пубертета, ще спре да се вълнува и от Вашето мнение и ще иска да прилича на връстници и батковци от социалните мрежи.

Съжалявам, но и аз съм от садистите и изобщо не ме е срам.
На Коледа децата ми буквално стават разногледи. Сутринта вкъщи, после баба и дядо, на другия ден леля и чичо 2 комплекта, и някъде там вече са забравили първите подаръци. И все са хубави, просто като се трупат едно след друго, няма време дори да си поиграят качествено. След парти за рожден ден пък, не ми се говори с 15-20 подаръка накуп. Нито за децата е добре, нито за възрастните, които се опитваме все пак някаква ценностна система нали.
И аз си имам някакви детски травми дето проектирам,  особено в посока училищни пособия да са хубави, да им харесват, да си ги ползват с кеф а не защото друго няма, но е хубаво човек да си дава сметка за тези неща защо и как се случват.
Времената са други, нито могат да се сравнят с нашето детство, нито то ще се промени ако натъпчем детската стая с пластмаса за хиляди.

Многото играчки не е позитив, масово децата не могат да играят сами, спомням си в моето детство с няколко кукли играех с часове, измислях си сама игри какво ли не. Мъжът ми ми разказваше, как си е играел с щипки за пране с часове и е имал също няколко играчки. Днес децата са презадоволени, купища играчки, подаряваш им нещо или не се радват въобще или трае 3 минути и се хвърля някъде. Аз пакетирах играчките в малки кашони и прибирах, вадех един кашон, прибирах друг и пак бяха много и пречеха, защото живеем в изобилие и аз рядко нещо съм купила, но подаръците бяха много. По повод чакането 5 м. до рождения ден, не виждам нищо лошо детето да чака до рождения си ден за подарък на фона на това изобилие и разхищение. Наскоро на един рожден ден майката на детенцето ми каза, нищо не сме й купили за подарък, всичко има от много премного, замислих се, е това ли е по-добре? Нали рождения ден е за това, радост, подаръци, очакване, но с това консуматорско общество радостта от подарък, изненада, рожден ден я няма.
Animsaj не сравнявайте несравними неща, за какъв в садизъм говори при това изобилие и както писах, да се чудиш какво да купиш, защото детето има всичко. Вие сте получили 2 играчки, както и повечето деца по това време, днес се купува постоянно и ако вие сте имали 5-6 играчки, днес говорим за препълнени кошове и детето дори не знае какво има.

Вие сте получили 2 подаръка и затова сте ги оценили,  едно презадоволено дете нищо не оценява и това, че един ден ще порасне, не означава, подаръци и играчки до безкрайност.

Не виждам такава драма дете да получава подаръци само за поводи. Родителите ми са имали възможности като съм била малка, но не са ми купували много играчки. Получавах за имен ден, рожден ден, Коледа. Нямам травми и не съм съгласна, че трябва сега да компенсирам с детето.

Разбирам и двете гледни точки.И в двете намирам логика и смисъл, но всеки да си гледа децата както прецени нали нака?
Моят хол прилича на детска градина,  но ми е уютно, детето щастливо и знам, че това е само няколко години, след което ще ми липсва.
Най-ми беше кофти от немските реклами на играчки като пуснаха кабелната.
Гледах и въздишах и знаех, че никога няма да имам възможността да получа такива интересни неща в нашата бедна държава(1998 приблизително), което определено ми доведе чувство за малоценност,  когато в чужбина говоря с майки наборки, които са имали и скутери и барбита, докато ние сме си правили кукли с коса от царевица.

Кое не е добре за децата и възрастните?


Аха, схванах. Старата песен "щом аз съм страдала ще страда и то". Това е напълно погрешно по причината, че живеем в друг свят. По същия начин начина на преподаване, който при Вас е работил сега не може да работи. Много дълга тема...

Защо тогава купувате играчки?
Има нещо, което много държа да отбележа. Четох го в учебник по психология. Ако едно дете не е любопитно и няма желание за активна игра, значи е болно. Това, което пишете е изключително обезпокоително. Дете, което не иска да играе с играчки има сериозен проблем. И Вие трябва да разберете какъв е той. Дали не се усеща обичано, дали иска да играе с играчките с Вас, дали има някакви проблеми, които му пречат да се радва на подаръците, проблем има. Ние имаме мозък, който не може да спре да работи. Невъзможно е дете да не иска да е активно след като има пълен стомах и се е наспало. Играта е начинът за учене в детството. Много други бозайници, които очевидно нямат реч, разчитат на игрите за придобиване на качествата, които да им позволят да оцелеят. Търсете проблема.


Последно, чака или тъне в изобилие?


Цялото човечество се е борило за да постигне това. Но Вие имате носталгия по детството, в което сте била млада и безгрижна и проектирате Вашия начин да бъдете щастлива в друго време и строй в наши дни.


Аз вече написах, че лично за мен човек не трябва да чака определена дата за да бъде щастлив или да обича някого. Не виждам драма детето да не скача до тавана точно на определена дата по команда.

Нарекох садизъм поставянето на критерии, на които отговарят възрастни хора, но не и деца, в случая чакане 5 месеца. Да се очаква деца да покрият критерии, каквито възрастни хора са се учили 20 години, е неразбиране на детската психика и издевателстване върху нея.

Повярвайте ми, щях да оценя подаръците и ако бяха повече от два.

Не ми се цитира огромния чаршаф с поучения. На мен всичко това, което пишете, аnimsay, ми е известно. Не става въпрос да се кара детето да чака подарък до рождения си ден, а за презадоволеност. За това, че новата количка се захвърля след 5-тата минута и още на следващия ден се тръшкаме за нова. От консуматорския начин на мислене ми се ще да го спася, но знам, че това е загубена кауза вече. Аз как не съм получавала подаръци всяка седмица, без да се тръшкам? Но тогава нямаше магазини като днешните, в които на най-ниския рафт дебнат всякакви изкушения. Бях алчна за книжки - такива с хубави илюстрации бяха рядкост.
А детето ми докато не влезе в поне един магазин с идеята да му се купят поредните желирани бонбони или солети при пълни шкафове със същите по вид, не може да се прибере. Просто нещо трябва непременно да се купи. После или го забравя, или изяжда два бонбона и зарязва. На следващия ден - същата програма. Купища изхвърлен джънк или дояден от нас, за да не стане зян. Благодарна съм, че е здрав и с характер, но всичко трябва да е в разумни граници.
Аз като възрастна също си страдам от моите болести на изобилието. Дали ще са книги или филми, или козметика - много по-бързо втръсват като са твърде много. Загубваш хъс и интерес.

Кое наричате презадоволеност? Колко играчки сте купили, че смятате количеството за причина детето да откаже да играе?


Бъдете по-конкретна. На каква възраст е детето и колко често има поводи. Имаше един виц, че за българина повод да пие е да има пиене.


Вие сте родителят...
Това едно дете да притежава много играчки, които да стимулират интелектуалното му развитие и това да командва родителите си са две различни истории.

Купили сме достатъчно играчки. Вие с колко червени коли можете да си играете едновременно? Междудругото най-забавните за него игри почти не включват играчки. На село си играе като дивак с камъни и пръчки и после заспива щастливо изморен. Колите се въргалят наоколо и почти не ги поглежда.

Ще го кажа така. Докато иска нова червена кола, значи има нужда от тази нова червена кола. Ако гледате парите и бройката, ще виждате разхищение. Но детето задоволява някаква своя нужда. Може и да е по причина, която да е проблем (усещане за сигурност, възможност да получи Вашето внимание, стремеж да задмине друго дете...).



Здраво, щастливо дете

Така е, но все пак... при положение, че половината свят нямат Интернет, а даже 27% нямат тоалетна, има много милиарди души, които основателно Ви завиждат. Защото алтернативата е да искат, но да не могат да четат и да гледат филми. Качеството на живот между вас е различно. А когато се уморите от маратон книги и филми това е защото са Ви се случили приятни неща в живота, които ще оставят отпечатък до края на пълноценния Ви живот.

Не става въпрос за пари и за бройка, а за отношение. Когато нещо ти трябва, не го хвърляш и чупиш с увереността, че още утре ще ти се купи същото. От малкото се учиш за голямото. Днес ще е така с количките, утре с телефоните и .т.н.

Презадоволено и лигаво дете. Ако обичаш детето си, няма да му задоволяваш поредната прищявка, то може да поиска какво ли не, обичащия родител намира начин да сложи ясна и здравословна граница. 5 коша играчка и искане на още, не е усещане за сигурност, искане на внимание или пък да е в недоимък и нужда и т.н. не може да има всичко на света, сега и веднага. Има 10 червени колички, и още една и още една, до кога, явно никога нещо не достига и няма насищане? И да това струва много пари, място и детето няма нужда от толкова много неща, то има нужда от любов, грижа, подарък за рождения ден, защото това показва здравословна грижа и любов. Интересунам от психология и има психолози специализирани точно във вещоманията и една от причините е точно лишенията в детството, това което описвате с вашето детство,  които в по-късна възраст ви кара да мислите така и да компенсирате  с вещи, много вещи, но вещите не озночават щастие, напротив многото неща в един дом, претрупаност имат пагубно въздействие върху психиката.