поведение на дете на 5 г.

  • 675
  • 16
  •   1
Отговори
  • Мнения: 30
Здравейте!
Не можах да намеря подходящата тема, нека админ я премести където трябва.
Пише ви една притеснена леля на 5 годишно момченце(което има брат близнак) относно неговото поведение, което не ми се струва много нормално. Изчетох доста неща за аутистичния спектър, но не мога да разбера какво му е точно. Накратко казано, брат ми и снаха ми не виждат проблем и не са го водили все още никъде, но аз виждам, че нещо не е наред и колкото по-рано се намери проблемът толкова по-бързо може да му се помогне на детето.Педиатърката също била на мнение, че няма проблем и двете деца не се развивали еднакво. Няма как да са еднакви, но тя го вижда за 5-10 мин.на прегледи. В детската градина логопед се занимавал с детето и наистина тази година доста дръпна напред, както и като махнаха телефона, но сега пък гледа доста телевизия(което за мен е същото).
След като напиша симптомите моля да ме насочите какво може да е и аз с подходящ подход ще говоря с родителите за да вземат мерки.За симптомите:
1. Най-много ме притеснява безпричинния смях, който може да продължи 30-40 мин.
2. До сега си казваше, че му се ходи по голяма нужда, но от 2 месеца се изпуска , а вече е на 5
3. Има проблем с говора-не съставя дълги и граматически правилни изречения
4. Рисува само един предмет от 2 години
5. Не обича да играе  с деца, включва се понякога в общите игри, но предпочита сам.
6. Когато се заинати за нещо може да реве с часове докато не стане неговото.
7. Не води дълъг разговор,с кратки изречения казва какво иска или не.
Иначе обича много да се гушка и целува, има зрителен контакт,отговаря на името си,изпълнява команди.
Всякаква информация,опит и съвети ще ми бъдат полезни. Благодаря!

# 1
  • Countryside
  • Мнения: 11 677
Ако подозирате, че детето е аутист, възможно е, спектъра е широк и с доста различни проявления, но това не значи, че детето действително е такова. Може да е, но може и да не е, или да има друг вид проблеми. Родителите казвате не реагират, но все пак го водят на логопед, спрели са му екраните, т.е. те все пак са взели мерки.

А какво повече мислите, че бихте могла да направите, ако самите родители не са съгласни или не виждат проблем, или поне не точно такъв, какъвто виждате вие?

# 2
  • ☀️София / London🌂
  • Мнения: 3 456
Ето Ви един съвет, не се бъркайте в чужди работи!
Детето си има родители. Гледайте си вашите деца, ако въобще имате такива.

# 3
  • Мнения: 30
Ако подозирате, че детето е аутист, възможно е, спектъра е широк и с доста различни проявления, но това не значи, че детето действително е такова. Може да е, но може и да не е, или да има друг вид проблеми. Родителите казвате не реагират, но все пак го водят на логопед, спрели са му екраните, т.е. те все пак са взели мерки.

А какво повече мислите, че бихте могла да направите, ако самите родители не са съгласни или не виждат проблем, или поне не точно такъв, какъвто виждате вие?
Не го водят на логопед индивидуално, може би щеше да дръпне и по-напред ако ходеше, заминава се логоподката в детската градина с него колко и как не знам. Понякога родителите не виждат и не искат да приемат, че детето им е различно, но аз виждам и усещам, ще има нещо, но не знам какво. Нищо не мога да направя, но мога да говоря с брат ми за доброто на детето му,просто колкото по-рано намерим какво му е толкова по-добре.
Наистина не ми е работа да се меся в чуждо семейство, но искам да помогна на племенника си.

# 4
  • Мнения: 12 964
А другото братче, което е близнак на това, нищо ли от изброеното не прави по този начин?
Учителките в детската градина какво казват за детето? Мисля, че тяхното мнение би трябвало да е меродавно, защото са с него по цял ден.

# 5
  • Мнения: 30
Другото братче няма нищо общо с него, той е малък философ. Доколкото разбрах едната госпожа е супер незаинтересована и постоянно се опклаквала, че не прави еди си какво. Знам, че искали и да го запишат като СОП по някаква програма, но снаха ми отказала, щяло да му бъде петно за цял живот.

Последна редакция: вт, 25 юни 2024, 18:50 от Не се сърди, човече

# 6
  • Мнения: 12 894
Детето, което изостава в развитието дали случайно не е изпитвало недостиг на кислород около раждането си?

# 7
  • Мнения: 30
Детето, което изостава в развитието дали случайно не е изпитвало недостиг на кислород около раждането си?
Не са казвали такова нещо, проблемът се появи с изоставането в говора.

# 8
  • Мнения: 12 964
Не ти пречи нищо да говориш с брат си. Но ето, че вече им е бил поставен въпросът и снахата гледа по друг начин на проблема, щом смята някаква помощ за развитието като петно. Така че не ми се струва, че ще ти обърнат внимание.
Аз на твое място бих говорила с брат си, за да ми е чиста съвестта, а те да си решават, те са родителите.

# 9
  • Мнения: 332
Ето Ви един съвет, не се бъркайте в чужди работи!
Детето си има родители. Гледайте си вашите деца, ако въобще имате такива.

# 10
  • Мнения: 30
Не ти пречи нищо да говориш с брат си. Но ето, че вече им е бил поставен въпросът и снахата гледа по друг начин на проблема, щом смята някаква помощ за развитието като петно. Така че не ми се струва, че ще ти обърнат внимание.
Аз на твое място бих говорила с брат си, за да ми е чиста съвестта, а те да си решават, те са родителите.
Ще ми обърнат внимание това го знам. Заради това го написах и този пост за да съм сигурна, че не само аз виждам проблеми в поведението на детето. Искам да му се помогне и не искам да си затварям очите. Усещам, че има нещо, но не мога да го определя какво е.

# 11
  • Мнения: 17 129
Нито едно от посочените нито е аутизъм, нито е някакъв проблем в развитието. А ти по колко време на ден наблюдаваш детето, че си създаде впечатление, че то има постоянни проблеми?

# 12
  • Мнения: 930
Много често поведенчески и други проблеми при близнаците са породени от доминантността на другия близнак.
Например:
Ако другият брат е “всичко знам и всичко мога” този в един момент отказва да покаже какво знае и може. Ако останете на саме и се занимавате само с него може се изненадате, че знае и може много повече неща.
Ако другият брат е “аз, аз, аз” този заема по-пасивна роля и не иска да се налага и конкурира.
Ако другият брат е много бърборлив и непрекъснато говори, този отказва да го прави.
И мн. мн. други. Понякога родителите не осъзнават, че причината за поведението на единия често е точно другия близнак. Особено ако единият се ползва с видимото внимание и одобрение на родителя. Понякога останалият на страни започва да има лоша дисциплина, проблеми с децата само за да “затвърди”, че той е “по-лошият”.
Не мога нищо да кажа за изброените признаци.
Смехът не разбирам защо е проблем. Често хората се разсмиват от нещо и получават пристъп на смях и могат да се хилят продължително.
Говоренето е двустранен процес. Ако родителите не говорят много с него той бавно нагонва останалите. Ако другите деца го игнорират също остава без партньор за разговори.
За рисуването не знам. Дъщеря ми рисуваше години наред едни феички. Всякакви феички. Не съм си мислила, че може да има проблем.
Изпускането може да е резултат на стрес, а може да е и от заиграване и усещане чак в последния момент.

# 13
  • Мнения: 2 546
Не ти пречи нищо да говориш с брат си. Но ето, че вече им е бил поставен въпросът и снахата гледа по друг начин на проблема, щом смята някаква помощ за развитието като петно. Така че не ми се струва, че ще ти обърнат внимание.
Аз на твое място бих говорила с брат си, за да ми е чиста съвестта, а те да си решават, те са родителите.
Ще ми обърнат внимание това го знам. Заради това го написах и този пост за да съм сигурна, че не само аз виждам проблеми в поведението на детето. Искам да му се помогне и не искам да си затварям очите. Усещам, че има нещо, но не мога да го определя какво е.
Само ти виждаш проблеми. Родителите му го познават по-добре от теб, прекарват повече време с него и със сигурност имат правото и възможността сами да си преценят за детето. Не им се бъркай, те ще си преценят как да си гледат детето. Накрая ще се изпокарате за едното нищо и най-многото да ограничат силно контактите си с теб.
Казала си си вече веднъж мнението - спри.

# 14
  • Мнения: 19 108
В България няма никаква скринингова програма, която да следи за цялостното развитие на децата. Така никой не алармира родителите за проблем. Педиатрите най-много си гледат мерките и теглилките и настинките. Дори учителките избягват да коментират, за да не си създадат проблеми. В този смисъл, Ренджи, нямаш ама никакъв полезен ход. Най-много родителите да те намразят. Не искаш това, нали?
Само родителите трябва да се справят с предизвикателството, ако го има изобщо. Дано няма нищо! А ако има, в първи клас ще го разберат и ще започнат да помагат на детето си.

Общи условия

Активация на акаунт