- Публикувана: 2 юли 2024, 10:06 ч.
- Последно мнение: 4 юли 2024, 12:01 ч.
Истина и брутална откритост или лицеприятна, но лъжовна престореност?
не ме интересува толкова резултата от анкетата, колкото защо давате точно този отговор, който давате.
- ясно ми е, че масово хората смятат, че на тях това няма да им се случи.
- мисля, че повечето хора смятат, че ако все пак се случи на техния партньор, ще поставят въпроса ребром и ще има ултиматум: прекратяване на едната от двете връзки веднага.
- обаче на практика виждам, че масово хората просто си траят, когато партньорът им започне афера. правят се, че това не се случва.
чудя се, защо са толкова малко двойките, които нито биха се престрували на неразбрали, нито биха си прекратили връзката, а открито биха договорили нови правила за нея, в случай че единият или и двамата вече не намират моно-нормативната динамика помежду си за работеща?
ако вие сте от хората, които в никакъв случай не биха допуснали да живеят в ЕНМ (етична немоногамия), споделете причините - страхувате се от обществения натиск ако се разбере? смятате, че в етичната немоногамия няма нищо за вас, а само партньорът ви би бил облагодетелстван? не намирате, че нивото на емоционалната интелигентност във вашата двойка ще "стигне", за да практикувате етична немоногамия по адекватен начин? просто сте моногамни и ЕНМ не ви вълнува или направо ви отблъсква? религията не ви го позволява? не вярвате, че можете да се справите с ревността си в ЕНМ връзка? партньорът ви не би допуснал ЕНМ? други причини?
предварително благодаря за спазването на добрия тон и за продуктивната дискусия.
- ясно ми е, че масово хората смятат, че на тях това няма да им се случи.
- мисля, че повечето хора смятат, че ако все пак се случи на техния партньор, ще поставят въпроса ребром и ще има ултиматум: прекратяване на едната от двете връзки веднага.
- обаче на практика виждам, че масово хората просто си траят, когато партньорът им започне афера. правят се, че това не се случва.
чудя се, защо са толкова малко двойките, които нито биха се престрували на неразбрали, нито биха си прекратили връзката, а открито биха договорили нови правила за нея, в случай че единият или и двамата вече не намират моно-нормативната динамика помежду си за работеща?
ако вие сте от хората, които в никакъв случай не биха допуснали да живеят в ЕНМ (етична немоногамия), споделете причините - страхувате се от обществения натиск ако се разбере? смятате, че в етичната немоногамия няма нищо за вас, а само партньорът ви би бил облагодетелстван? не намирате, че нивото на емоционалната интелигентност във вашата двойка ще "стигне", за да практикувате етична немоногамия по адекватен начин? просто сте моногамни и ЕНМ не ви вълнува или направо ви отблъсква? религията не ви го позволява? не вярвате, че можете да се справите с ревността си в ЕНМ връзка? партньорът ви не би допуснал ЕНМ? други причини?
предварително благодаря за спазването на добрия тон и за продуктивната дискусия.
Кликнах на отговора, който казва, че ще поставя ултиматум.
Като цяло не кликнах, че на нас не може да се случи, защото няма сигурни неща в живота. Но като цяло двамата имаме голямо уважение един към друг и ако решим да си веем гащите, първо ще кажем на другия, че се разделяме.
Аз не бих си затваряла очите. Не мога да приема да се правя на глуха и сляпа. Просто няма как.
Не разбирам хората, които ги устройва това, за мен неискреността не е ок. Просто няма ка да имам същото отношение към него после, ако е решил, че иска да се отдаде на забавление. Аз никого насила не държа при себе си, не съм и финансово зависима.
Мисля, че много жени търпят, защото с годините, хората са придобили много общи неща - деца, имущество, уредили са един спокоен живот заедно. Само си представете една делба на имот, ако трябва после да се купи нов и да се изплаща нова ипотека примерно от единия партньор.
Жените масово са финансово зависими или ако не изцяло, то частично. Не искат да живеят с по-нисък стандарт, защото това ще се случи ако напуснат мъжа си.
Също така да си самотна майка не е лесно, някои жени се страхуват от това.
Като цяло не кликнах, че на нас не може да се случи, защото няма сигурни неща в живота. Но като цяло двамата имаме голямо уважение един към друг и ако решим да си веем гащите, първо ще кажем на другия, че се разделяме.
Аз не бих си затваряла очите. Не мога да приема да се правя на глуха и сляпа. Просто няма как.
Не разбирам хората, които ги устройва това, за мен неискреността не е ок. Просто няма ка да имам същото отношение към него после, ако е решил, че иска да се отдаде на забавление. Аз никого насила не държа при себе си, не съм и финансово зависима.
Мисля, че много жени търпят, защото с годините, хората са придобили много общи неща - деца, имущество, уредили са един спокоен живот заедно. Само си представете една делба на имот, ако трябва после да се купи нов и да се изплаща нова ипотека примерно от единия партньор.
Жените масово са финансово зависими или ако не изцяло, то частично. Не искат да живеят с по-нисък стандарт, защото това ще се случи ако напуснат мъжа си.
Също така да си самотна майка не е лесно, някои жени се страхуват от това.
След 23 години брак и 3 годишна връзка преди това, не ми е дал повод за съмнение. За себе си пък категорично мога да твърдя, че не съм изпитала никакво желание да погледна друг.
Ако разбера, че е имал или има каквито и да било отношения с друга, категорично ще приключа връзката ни веднага.
Първо, защото аз не съм изпитала желанието и нуждата от връзка с друг и не съм си позволила да го лъжа и се подигравам с него никога до сега.
Второ, ако има нужда от друга връзка (секс),означава, че от нашата не получава достатъчно, съответно нямам правото да задържам някой който не е щастлив и доволен от връзката си с мен.
Ако аз открия друг,ще направя същото. Държа на пълноценна връзка с чувства и уважение и от двете страни.
Та колкото и да не ти се вярва, има и такива хора които не биха останали.
Ако разбера, че е имал или има каквито и да било отношения с друга, категорично ще приключа връзката ни веднага.
Първо, защото аз не съм изпитала желанието и нуждата от връзка с друг и не съм си позволила да го лъжа и се подигравам с него никога до сега.
Второ, ако има нужда от друга връзка (секс),означава, че от нашата не получава достатъчно, съответно нямам правото да задържам някой който не е щастлив и доволен от връзката си с мен.
Ако аз открия друг,ще направя същото. Държа на пълноценна връзка с чувства и уважение и от двете страни.
Та колкото и да не ти се вярва, има и такива хора които не биха останали.
Нито един от отговорите. Т.нар. брутална откритост реално е лицемерие и използване на другия, а т.нар. лъжовна престореност е зариване на главата в пясъка. И на всеки може да се случи да залитне, въпросът е колко ще позволи да стъпи накриво, преди да се погрижи за собственото си спокойствие и за достойнството на партньора си.
Накатко, когато една връзка е неудовлетворяваща за единия или за двамата, могат да се разделят културно и после всеки да има свобода да има колкото и каквито връзки му харесват.
Идеята на партньорството е много по-широка от просто секс или само интереси.
Накатко, когато една връзка е неудовлетворяваща за единия или за двамата, могат да се разделят културно и после всеки да има свобода да има колкото и каквито връзки му харесват.
Идеята на партньорството е много по-широка от просто секс или само интереси.
Съжалявам, но цялата концепция на тази тема се губи.
Първо, изневярата е предателски акт, който е много по-дълбок от това кой къде си го слага. Различните хора го приемат в различна степен. Има такива, които се правят, че не знаят - в много случаи те са зависими от партньора си или самите те вече не изпитват нищо към въпросния човек, любовницата е чудесен начин да им се махне от главата, но и да не си 'развалят' семейството. Мъжете по-рядко спадат към втората част, защото егото им е твърде крехко.
Обаче, ти говориш за полигамия, а не за изневяра. Поне такова е моето схващане. Ако мъжът ми се събуди един ден, изневери ми и ми каже - искаш ли да сме полигамни, ами, не, няма да се зарадвам. Всъщност дори изневярата няма да ми е на челно място при проблемите в дадената ситуация. Това ще означава, че той тотално е сменил житейската си посока, това прави връзката ни невъзможна, дори да открия в себе си прошка.
Не вярвам в полигамията, тази тема е само един пример защо. Единият става, решава, започва да манипулира другия и да договаря отворен връзки. Обикновено това е основата на такива отношения, колкото и да искат да се изкарат свободомислещи.
Първо, изневярата е предателски акт, който е много по-дълбок от това кой къде си го слага. Различните хора го приемат в различна степен. Има такива, които се правят, че не знаят - в много случаи те са зависими от партньора си или самите те вече не изпитват нищо към въпросния човек, любовницата е чудесен начин да им се махне от главата, но и да не си 'развалят' семейството. Мъжете по-рядко спадат към втората част, защото егото им е твърде крехко.
Обаче, ти говориш за полигамия, а не за изневяра. Поне такова е моето схващане. Ако мъжът ми се събуди един ден, изневери ми и ми каже - искаш ли да сме полигамни, ами, не, няма да се зарадвам. Всъщност дори изневярата няма да ми е на челно място при проблемите в дадената ситуация. Това ще означава, че той тотално е сменил житейската си посока, това прави връзката ни невъзможна, дори да открия в себе си прошка.
Не вярвам в полигамията, тази тема е само един пример защо. Единият става, решава, започва да манипулира другия и да договаря отворен връзки. Обикновено това е основата на такива отношения, колкото и да искат да се изкарат свободомислещи.
Нито един от отговорите. Т.нар. брутална откритост реално е лицемерие и използване на другия, а т.нар. лъжовна престореност е зариване на главата в пясъка. И на всеки може да се случи да залитне, въпросът е колко ще позволи да стъпи накриво, преди да се погрижи за собственото си спокойствие и за достойнството на партньора си.
въпросът ми възниква, защото ми е лесно да разбера, че един човек може да сметне, че ЕНМ не е за него, но не разбирам как може да е искрено съгласен на ЕНМ, но все пак да е използван или пък лицемерен.
savii_, никъде не говоря за полигамия, а за ЕНМ и за полиамория, които са малко по-специфични и съдържат две предпоставки: съгласие и откритост.
Не ми харесва тая етична немоногамия, нищо етично не виждам в нея. За пръв път я чувам, между другото.
И защо ми се струва, че върви само в една посока, от мъжа към жената. Примерно, "Искаш ли Пенке, да живеем в етична немоногамия и аз да си продължавам да се виждам с други жени."
Ще я призная, ако някой мъж каже на жена си - "Ходи където искаш, с когото искаш, изживявай си любовите, аз ще гледам децата през това време и ще плащам ипотеката, етично немоногамни ще сме ."
И защо ми се струва, че върви само в една посока, от мъжа към жената. Примерно, "Искаш ли Пенке, да живеем в етична немоногамия и аз да си продължавам да се виждам с други жени."
Ще я призная, ако някой мъж каже на жена си - "Ходи където искаш, с когото искаш, изживявай си любовите, аз ще гледам децата през това време и ще плащам ипотеката, етично немоногамни ще сме ."
За да си искрено съгласен - трябва и двамата партньори да са свободни да имат други връзки. Само дето, в тази област, поли отношенията доста куца и по-често е само единият, най-често мъжа.
Малко ми е на пранципа на мъжете, които обсняват на жените си, че бракът не е важен и жените им наистина започват да го вярват. (говоря за жени, които са искали брак през целия си съзнателен живот, ама е дошъл да ги просвети някой льольо.)
Малко ми е на пранципа на мъжете, които обсняват на жените си, че бракът не е важен и жените им наистина започват да го вярват. (говоря за жени, които са искали брак през целия си съзнателен живот, ама е дошъл да ги просвети някой льольо.)
Искаш да кажеш, че са карали моногамни, създали са деца при дадените условия, и мислиш, че има голяма вероятност и ДВАМАТА изведнъж да решат ДОБРОВОЛНО, че искат да са полигамни?
о, ако само мъжът ще си изживява любовите, и аз няма да съм съгласна.
за да се класифицира като ЕНМ, трябва правата да бъдат и на двете страни, а не само на едната - независимо мъжа ли е или жената. нищо етично няма в това само единият да има право да се вижда с други хора.
кукумицинка, светът е шарен, има такива случаи.
първата полиаморна двойка, с която се запознах бяха точно така, както описваш. да, жената си беше паднала по някого и това беше поводът, по който повдигна въпроса. мъжът мисли, мисли няколко месеца и накрая се съгласи. жената започна връзка с тръпката си, а мъжът си намери приятелка в друг град. когато единият отсъстваше, другият гледаше детето.
за да се класифицира като ЕНМ, трябва правата да бъдат и на двете страни, а не само на едната - независимо мъжа ли е или жената. нищо етично няма в това само единият да има право да се вижда с други хора.
кукумицинка, светът е шарен, има такива случаи.
първата полиаморна двойка, с която се запознах бяха точно така, както описваш. да, жената си беше паднала по някого и това беше поводът, по който повдигна въпроса. мъжът мисли, мисли няколко месеца и накрая се съгласи. жената започна връзка с тръпката си, а мъжът си намери приятелка в друг град. когато единият отсъстваше, другият гледаше детето.
ми доброволно беше и не бих казала, че се е огъвал. това което той ми каза беше, че е искал да прецени внимателно какво има за него в този непознат модел на отношения. също така, доста е чел през това време. струвало му се е важно решение, което не е искал да взима прибързано. можел е да откаже, но си е дал сметка, че той също иска тази свобода за себе си.
ъммм, съществува на практика
ъммм, съществува на практика
- обаче на практика виждам, че масово хората просто си траят, когато партньорът им започне афера. правят се, че това не се случва.
просто сте моногамни и ЕНМ не ви вълнува...
За мен лично е това, нямам никакъв интерес.
Не бих казала, че е невъзможно да проработи за някои хора, но със сигурност е рядкост.
X
Реклама