Здравейте и от мен! Бих искала да се присъединя към вас, въпреки че на живея в България, но не са ми чужди вашите проблеми и радости. Майка съм на 10 месечно осиновено момченце. И на нас със съпруга ни ни се струва, че сме най-щастливите родители на света. Мисля, че няма по-голяма радост от тази, когато виждаш как едно такова малко създание се гушва в теб с чувството на сигурност, как казва "мама", "тата". Не съжалявам за избора, който направихме с мъжа ми и всеки ден се моля Бог да ни подкрепя в трудния път да бъдеш родител, пък било то и на осиновено дете.
- Публикувана: 2 март 2005, 18:49 ч.
- Последно мнение: 10 дек. 2008, 21:30 ч.
Хайде и ние да се запознаем!!!
Здравейте. Аз чета този форум, но все се надявах на някакво чудо и се страхувах да пиша.
Така, аз съм Меглена и съм на 36, а мъжът ми е на 53 години. Поради неизяснен стерилитет не можем да имаме деца/опитите, лекарите и ходенето по мъките продължи 7 години/. Отдавна говорим за осиновяване, но остава само между нас.
Вече решихме, че след отпуските август ще си подадем документите, защото нямаме никакво време за отлагане.
Искаме да възпитаме и отгледаме един човек, давайки му път в живота. В следващите месеци ще се нуждая от подкрепата ви. Хубаво е, че ви има.
Така, аз съм Меглена и съм на 36, а мъжът ми е на 53 години. Поради неизяснен стерилитет не можем да имаме деца/опитите, лекарите и ходенето по мъките продължи 7 години/. Отдавна говорим за осиновяване, но остава само между нас.
Вече решихме, че след отпуските август ще си подадем документите, защото нямаме никакво време за отлагане.
Искаме да възпитаме и отгледаме един човек, давайки му път в живота. В следващите месеци ще се нуждая от подкрепата ви. Хубаво е, че ви има.
Добре дошла!
и ще я имаш.
Искаме да възпитаме и отгледаме един човек, давайки му път в живота. В следващите месеци ще се нуждая от подкрепата ви.
и ще я имаш.
Здравей Дара! Чудесно е, че сте го решили, не се отказвайте. Със съпруга ми осиновихме най-сладкото момченце (разбира се!), аз бях на 30, той на 33. Прекрасно е. Сега подадохме заявление за второ осиновяване - надявам се да стане по-бързо от първия път. Детето ми (вече на 6 г.) знае, че е осиновено. Не съм сигурна, че разбира съществената разлика между осиновено и родено, но знае, 1) че е най-хубавото дете на света; 2) че децата се раждат; 3) че е взето от място, където добри лекари отглеждат дечица, които си нямат майки и татковци. Постепенно ще му разкажа и за биологичната му майка. Сега малкият е във възторг и мечтае да си има братче или сестриче, което ще му е "приятелче за цял живот", за което ще се грижи и с което ще играе. Сигурно ме очакват доста трудни моменти - ревност, гняв, кой знае какво още, но с такт, обясняване, разбиране и търпение всичко е много по-лесно. Най-трудно ми беше да изрека за първи път (и то пред себе си) думата "осиновен". После го казах на хора, на които вярвах - и вече се радвам, когато говоря за това... Разбъбрих се, само за да ти кажа, че ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ МНОГО ХУБАВО!
Хайде и аз да се разпиша в темата, въпреки, че повечето ме познават 
След много години напразно очакване и усилия да заченем и родим свое дете, аз и моят мъж преди около месец осиновихме едно прекрасно момченце - Николай! Утре той навършва година и половина и ще празнуваме
Не съм и сънувала, че ще бъда толкова щастлива
След много години напразно очакване и усилия да заченем и родим свое дете, аз и моят мъж преди около месец осиновихме едно прекрасно момченце - Николай! Утре той навършва година и половина и ще празнуваме
Не съм и сънувала, че ще бъда толкова щастлива
Хей, момичета, къде се загубихте? 
Да ви кажа за моя проблем - детето ми вече знае (от близо 2 години, то е на 6), че е осиновено, само че майка ми - неговата баба, която го обича безумно - я е страх да потвърди, когато то я подпитва. Как ли не съм й обяснявала на милата ми майчица, че е важно детето да знае историята си, защото това е жив човек, личност. Струва ми се, че всъщност мама я е страх да изрече думата "осиновен" дори и пред себе си. Сега са на село и малкият щъка из махалата - там никой не знае(засега), че е осиновен. Сладурчето ми като нищо ще започне да разказва в подробности на някой срещнат дядко или бабка как е бил най-сладкото дете в болницата и мама и татко са го взели... Иди че се оправяй с баби... Дайте съвет.
Да ви кажа за моя проблем - детето ми вече знае (от близо 2 години, то е на 6), че е осиновено, само че майка ми - неговата баба, която го обича безумно - я е страх да потвърди, когато то я подпитва. Как ли не съм й обяснявала на милата ми майчица, че е важно детето да знае историята си, защото това е жив човек, личност. Струва ми се, че всъщност мама я е страх да изрече думата "осиновен" дори и пред себе си. Сега са на село и малкият щъка из махалата - там никой не знае(засега), че е осиновен. Сладурчето ми като нищо ще започне да разказва в подробности на някой срещнат дядко или бабка как е бил най-сладкото дете в болницата и мама и татко са го взели... Иди че се оправяй с баби... Дайте съвет.
Здравейте, Галя! Струва ми се, че е най-добре за сега бабата да не се обажда и да си се държи най-естествено. Ако се стигне до глупави коментари и забележки, минаги е най-добре да се отговори кратко и вярно с истината, без да се впускаш в излишни обяснения, щом не искаш. Но то обаче зависи много и от това, какво майка ти е говирила на другите баби там. Не знам, аз така си представям нещата. ако я питат нещо от типа, вярно ли е, че е осиновено, да им каже нещо такова: "вярно, но какво значение има дали е осиновено или родено, важното е, че най-обичаното дете". На желаещите да нищят темата обикновено след такива отговори или не им достига смелост, или просто оглупяват. Аз имах подобен случай, когато за първи път отидох на детска консултация с малкия. Сестрата пита тогава мъжа ми: как така стават тия неща, жена ви не е била бременна, пък сега с дете? А той й отговори: Ами, ей така понякога стават. И край, от тогава нищо не ме е питала. Иначе е много мил човек, обожава малкия като го види, но явно любопитството е надделяло. Така че, струва ми се няма какво да се разлива около подробностите по осиновяването, те засягат само вас.
Здравейте и от мен,
на мнение съм, че трябва да поговориш с майка си, като бъдеш твърда и категорична по въпроса Обясни и, че с този неин страх и мълчание около темата рискува да създаде куп неприятни ситуации и объркване у самото дете То като вижда, че баба му се притеснява от темата за осиновяването му ще помисли, че има нещо нередно или срамно в това, все пак близък човек да избягва да говори за събитията около появяването ти на бял свят си е доста притеснителен факт Кажи и, че така ще внесе несигурност в детето и относно това дали е обичано и колко много значи то за вас, просто я накарай да разбере, че ще създаде страхотни проблеми А в крайна сметка ваш е избора дали да кажете истината на дечко, как да му я кажете, тя е длъжна да приеме решението ви и да бъде единна с вас, непростимо е да се държи по този начин, смотай я малко по-твърдо
Успех ти пожелавам!!!
на мнение съм, че трябва да поговориш с майка си, като бъдеш твърда и категорична по въпроса Обясни и, че с този неин страх и мълчание около темата рискува да създаде куп неприятни ситуации и объркване у самото дете То като вижда, че баба му се притеснява от темата за осиновяването му ще помисли, че има нещо нередно или срамно в това, все пак близък човек да избягва да говори за събитията около появяването ти на бял свят си е доста притеснителен факт Кажи и, че така ще внесе несигурност в детето и относно това дали е обичано и колко много значи то за вас, просто я накарай да разбере, че ще създаде страхотни проблеми А в крайна сметка ваш е избора дали да кажете истината на дечко, как да му я кажете, тя е длъжна да приеме решението ви и да бъде единна с вас, непростимо е да се държи по този начин, смотай я малко по-твърдо
Успех ти пожелавам!!!
Благодаря, момичета! В събота и неделя бяхме заедно и с детето, и с майка. Говорили сме и преди, и сега по въпроса... Детето ми е страхотно, да знаете. Много внимателно му обяснихме с баща му, че ние избираме на кого да разкажем за нашето семейство и ако то желае да направи това, нека докато е при баба, го сподели с нея - разбирай предупреди. И то схвана! Истината е, че комшиите там не са най-сърдечните и доброжелателни хора, които съм срещала. Е, това не оправдава майка ми, но донякъде обяснява нещата. Затова задачата, която съм си поставила е детенцето не само да знае истината, но и да има вярата в нас, а с това и силата да устои на хорските приказки. Но, както знаете, това се постига крачка по крачка. Затова смятам, че ние - родителите осиновители - сме си нужни: с мнения, опит, коментари.
А ето и моя опит с чиновничка от общината: отивам да регистрирвам детето в София (тъй като е взето от друг град) и чиновничката, след като ме бави около половин час, застана срещу мен и заядливо рече: "Хм, как така, вие сте от София, пък детето ви е родено някъде си?" Разтресох се от нерви, но успях да се събера и й отговорих: "Ами ей така, по път!" После добавих, пред цялата опашка: "Осиновено е мадам, осиновено!" И онази се свлече под бюрото. Така че: с гаднярите - гадно! А вас ви прегръщам всичките!
А ето и моя опит с чиновничка от общината: отивам да регистрирвам детето в София (тъй като е взето от друг град) и чиновничката, след като ме бави около половин час, застана срещу мен и заядливо рече: "Хм, как така, вие сте от София, пък детето ви е родено някъде си?" Разтресох се от нерви, но успях да се събера и й отговорих: "Ами ей така, по път!" После добавих, пред цялата опашка: "Осиновено е мадам, осиновено!" И онази се свлече под бюрото. Така че: с гаднярите - гадно! А вас ви прегръщам всичките!
Здравейте,
Идеята за събиране, асоциация или подобно е супер. На много места пише, че за осиновените деца е много добре да се събират с други осиновени, за да не остават с впечатление, че са рядко изключение.
Аз искам да споделя нещо, което от доста време ме тормози. Преди няколко месеца с жена ми подадохме документи за осиновяване и живот и здраве след 1-2 седмици ще мине делото за осиновяване и ще вземем сина ни - естествено най-хубавото, умно... дете на света. По време на процедурата сигурно сме се успокоили и жена ми забременя, та скоро ще си имаме две момченца. Супер!
Какъв ми е проблема? В документите за кандидатсване писахме, че искаме бебе до 1 г. Получаваме обаче първо писмо за момченце на 2,5 години. Казахме си да идем до дирекцията, защото ни е за първи път и искахме да видим как става. Като ги видяхме на снимка хлъцнахме и знаехме, че това е нашето дете. Както казах той е страхотен и се оказа, че е живял в дома за деца от раждането си. Естествено започнахме да разпитваме защо до 2,5 г. не е вписан в регистъра за осиновяване. Отговорът беше: директорката на дома не ги пуска за вписване, защото ако им падне бройката може да ги закрият!!! Т.е. за да има работа за дебелите лели, децата се вписват в регисъра, чак когато наближат 3 г. - т.е. дойде времето за следващия дом!!! А колкото по-малко е едно дете, толкова по-големи са шансовете да се измъкне от системата на домовете и да заживее нормален живот.
След доста ходене до дома се оказа, че има не малко такива деца, а очевидно има доста кандидат-осиновители, които чакат много време. И за какво - за да се осигури работа на едни смотани, дебели глупендерки!
Предлагам да предприемем някаква инициатива, която да огласи тази порочна практика!
Идеята за събиране, асоциация или подобно е супер. На много места пише, че за осиновените деца е много добре да се събират с други осиновени, за да не остават с впечатление, че са рядко изключение.
Аз искам да споделя нещо, което от доста време ме тормози. Преди няколко месеца с жена ми подадохме документи за осиновяване и живот и здраве след 1-2 седмици ще мине делото за осиновяване и ще вземем сина ни - естествено най-хубавото, умно... дете на света. По време на процедурата сигурно сме се успокоили и жена ми забременя, та скоро ще си имаме две момченца. Супер!
Какъв ми е проблема? В документите за кандидатсване писахме, че искаме бебе до 1 г. Получаваме обаче първо писмо за момченце на 2,5 години. Казахме си да идем до дирекцията, защото ни е за първи път и искахме да видим как става. Като ги видяхме на снимка хлъцнахме и знаехме, че това е нашето дете. Както казах той е страхотен и се оказа, че е живял в дома за деца от раждането си. Естествено започнахме да разпитваме защо до 2,5 г. не е вписан в регистъра за осиновяване. Отговорът беше: директорката на дома не ги пуска за вписване, защото ако им падне бройката може да ги закрият!!! Т.е. за да има работа за дебелите лели, децата се вписват в регисъра, чак когато наближат 3 г. - т.е. дойде времето за следващия дом!!! А колкото по-малко е едно дете, толкова по-големи са шансовете да се измъкне от системата на домовете и да заживее нормален живот.
След доста ходене до дома се оказа, че има не малко такива деца, а очевидно има доста кандидат-осиновители, които чакат много време. И за какво - за да се осигури работа на едни смотани, дебели глупендерки!
Предлагам да предприемем някаква инициатива, която да огласи тази порочна практика!
celcius, поздравления за щастието, което ви е споходило!Поздравления и за решението да продължите с осиновяването, въпреки че ще имате свое!Възхищавам ви се!Желая ви много късмет !Вярвам, че ще сте страхотни родители- Бог не дава такова щастие, като вашето всекиму!
Това, което споделяш за задържането на децатав домовете да близо 3 г.- моля те, след като мине делото ви- пиши ми на лични-кой е дома в който това е станало.
Това, което споделяш за задържането на децатав домовете да близо 3 г.- моля те, след като мине делото ви- пиши ми на лични-кой е дома в който това е станало.
Здравейте! И аз съм съвсем нова, макар че отдавна чета във форума. Имам осиновена дъщеря, която е на 9 години. Истината е, че вече много рядко си спомням за това, че е осиновена, просто тя е моето дете и толкова. Винаги е знаела, че е осиновена - казах й го, когато беше съвсем мъничка.
На всички, които тепърва тръгват по този път, желая много успех - трудно е, но си струва.
На всички, които тепърва тръгват по този път, желая много успех - трудно е, но си струва.
Здравейте Всички!
Отскоро се регистрирах и следя някои рубрики. Тази сутрин се събудих с мисълта, че трябва да си осиновим дете. Аз съм на 32, а мъжът ми на 39. Нямаме си свое и имаме някои проблеми. Не виждам смисъл да чакаме повече и да ходим по доктори с години, като можем да прегърнем едно малко, сладко същество и да го дарим с любов още сега. Толкова съм развълнувана, че плача докато пиша това.
Толкова отдавна искам да имаме дете, че мисълта да го прегърна скоро направо ме изгаря. Освен това, някак си винаги съм живяла с идеята, че дори да имам свои деца, бих искала да осиновя поне едно. Ако даде Господ може да имаме и наше биологично дете по - нататък, ако ли не, ще осиновим още едно. И така....
Моля ви, разкажете ми повече за процедурата по осиновяване и сроковете, в които това се случва.
Вече се информирах за всички необходими документи и след отпуската, т.е.след края на август, ще ги подготвям. Надявам се да успеем за две седмици и да подаваме заявлението. Разбрах, че след това тече тримесечен срок за одобряване (срещи със социалните работници от отделите "Закрила на детето" към Дирекции "Социално подпомагане") и вписване в регистъра на кандидат - осиновителите. А след това? Много ли ще чакаме?
Моля ви споделете вашия опит!
Отскоро се регистрирах и следя някои рубрики. Тази сутрин се събудих с мисълта, че трябва да си осиновим дете. Аз съм на 32, а мъжът ми на 39. Нямаме си свое и имаме някои проблеми. Не виждам смисъл да чакаме повече и да ходим по доктори с години, като можем да прегърнем едно малко, сладко същество и да го дарим с любов още сега. Толкова съм развълнувана, че плача докато пиша това.
Толкова отдавна искам да имаме дете, че мисълта да го прегърна скоро направо ме изгаря. Освен това, някак си винаги съм живяла с идеята, че дори да имам свои деца, бих искала да осиновя поне едно. Ако даде Господ може да имаме и наше биологично дете по - нататък, ако ли не, ще осиновим още едно. И така....
Моля ви, разкажете ми повече за процедурата по осиновяване и сроковете, в които това се случва.
Вече се информирах за всички необходими документи и след отпуската, т.е.след края на август, ще ги подготвям. Надявам се да успеем за две седмици и да подаваме заявлението. Разбрах, че след това тече тримесечен срок за одобряване (срещи със социалните работници от отделите "Закрила на детето" към Дирекции "Социално подпомагане") и вписване в регистъра на кандидат - осиновителите. А след това? Много ли ще чакаме?
Моля ви споделете вашия опит!
X
Реклама