Наздраве, Тони.
И лека нощ от мен.
ПП Историята за "Наздравето" е следната:
На нашите първи факултетски купони отпреди 100-ина години често идваха витизчии.
Имах чувството, че денонощно си ходеха в роля.
... Та седи до мен един готин младеж от култовия ВИТИЗ и изненадващо за мен мълчи. Пие си и си мълчи.
Ама особено някак си. Реших, че чака да му подам реплика.
Като посегна за 4-и път мълчаливо към стаканчето, аз му викам: „Наздраве! Знаеш ли защо хората се чукат?” (въпроса измислих лесно, понеже и мойта професия е малко позьорска). А той, много искрено: „М... Като пият ли? Ми не знам...”
Аз му разказах доста бързичко понеже доста се притесних от този неочакван контравъпрос (бях първи курс).
Та това е поуката - кой за каквото си мисли.
При темите обаче е по-ясно: написани са най-отгоре.
И лека нощ от мен.
ПП Историята за "Наздравето" е следната:
На нашите първи факултетски купони отпреди 100-ина години често идваха витизчии.
Имах чувството, че денонощно си ходеха в роля.
... Та седи до мен един готин младеж от култовия ВИТИЗ и изненадващо за мен мълчи. Пие си и си мълчи.
Ама особено някак си. Реших, че чака да му подам реплика.
Като посегна за 4-и път мълчаливо към стаканчето, аз му викам: „Наздраве! Знаеш ли защо хората се чукат?” (въпроса измислих лесно, понеже и мойта професия е малко позьорска). А той, много искрено: „М... Като пият ли? Ми не знам...”
Аз му разказах доста бързичко понеже доста се притесних от този неочакван контравъпрос (бях първи курс).
Та това е поуката - кой за каквото си мисли.
При темите обаче е по-ясно: написани са най-отгоре.
