@yosarian
Логичен аргумент. Не мога да не се съглася.
Логичен аргумент. Не мога да не се съглася.
- Публикувана: 7 март 2005, 19:36 ч.
- Последно мнение: 20 септ. 2007, 20:40 ч.
Консултация за Детска церебрална парализа с д-р Чавдаров-запитвания,мнения
и друг път съм го казвала - дори и да пишеш верни неща, начинът ти на поднасяне е отвратително самонадеян и богоизбран и много малко хора могат да го изтърпят. аз, като работещ в рекламата, ще ти кажа, че ако искаш нещо да стигне до целевата аудитория, трябва да се съобразиш с нея! а не да очакваш, че тя ще те слуша, защото си велик, умен и казваш истината 
и Бърди, вместо да четеш и за всяко изречение да даваш по 1 страница обяснения пълни с квалификации и намеци, що не вземеш да преведеш някоя разбираема за обикновения човек статия с полезна информация?! може и няколко. ще ги сложим в библиотеката и всеки ще може да чете различното ти мнение без да се дразни от надутия ти стил
и Бърди, вместо да четеш и за всяко изречение да даваш по 1 страница обяснения пълни с квалификации и намеци, що не вземеш да преведеш някоя разбираема за обикновения човек статия с полезна информация?! може и няколко. ще ги сложим в библиотеката и всеки ще може да чете различното ти мнение без да се дразни от надутия ти стил
agneshka, напълно съм съгласна с теб 
От последния пост на Бърди, по въпроса за прохождането не се разбира нищо. Този въпрос е важен за голям брой родители. Те не се интересуват от примитивните рефлекси или асиметричен тоничен шиен рефлекс. Или ако се интересуват - вече са прочели всякаква информация по въпроса. Ще се присъединя към agneshka, но и ще добавя и от себе си. Тази тема е за взаимопомощ, не за професионални спорове. yosarian, беше направила отделна тема........нека тя се ползва за целта. Аз не бих се интересувала от сложни термини, а от това.....как да държа детето при прохождане, например. Държа да споделя, че пробвах начина описан от д-р Чавдаров - за придържането за рамената. Според лично моето мнение, подхода е много добър и дава резултат....Освен това някъде Бърди беше писал, че мисли да направи тема в здравния форум, в която да разяснява на родителите.....и т.нат. Предпочитам да пише по тези въпроси тук, където твърденията му могат да бъдат оспорени, отколкото другаде.......Надявам се, че вече е станало ясно, че личните нападки и еснафски дърляния са нежелани тук. Нека се пише по същество....да се отговаря на конкретните запитвания на достъпен за родителите език. И най-важното - да се спазва добрия тон. Повече от година д-р Чавдаров отговаря на нашите въпроси търпеливо, за което му благодаря. Надявам се, неприятните лично за мен събития от последните дни да не се повтарят......
От последния пост на Бърди, по въпроса за прохождането не се разбира нищо. Този въпрос е важен за голям брой родители. Те не се интересуват от примитивните рефлекси или асиметричен тоничен шиен рефлекс. Или ако се интересуват - вече са прочели всякаква информация по въпроса. Ще се присъединя към agneshka, но и ще добавя и от себе си. Тази тема е за взаимопомощ, не за професионални спорове. yosarian, беше направила отделна тема........нека тя се ползва за целта. Аз не бих се интересувала от сложни термини, а от това.....как да държа детето при прохождане, например. Държа да споделя, че пробвах начина описан от д-р Чавдаров - за придържането за рамената. Според лично моето мнение, подхода е много добър и дава резултат....Освен това някъде Бърди беше писал, че мисли да направи тема в здравния форум, в която да разяснява на родителите.....и т.нат. Предпочитам да пише по тези въпроси тук, където твърденията му могат да бъдат оспорени, отколкото другаде.......Надявам се, че вече е станало ясно, че личните нападки и еснафски дърляния са нежелани тук. Нека се пише по същество....да се отговаря на конкретните запитвания на достъпен за родителите език. И най-важното - да се спазва добрия тон. Повече от година д-р Чавдаров отговаря на нашите въпроси търпеливо, за което му благодаря. Надявам се, неприятните лично за мен събития от последните дни да не се повтарят......
"че пробвах начина описан от д-р Чавдаров - за придържането за рамената."
->Държани за ръка или ръце при прохождане не бива, но държане (придържане) за раменете... може.
Г-жа Акманова, мускулните групи на горният крайник от едно и също анатомично място получават инервация-шийното удебеление на гръбначният мозък (цервикален сегмент 5 до торакален 2). Само трапецовидният мускул получава инервация от малко по-горни нива (цервикален сегмент1-3) [практически от същата област].
От ръка не може, но от раменен пояс-да, при положение че те от едно и също място се инервират ("захранват")??
Разбирате ли абсурдността?
Оставяйки настрана другите аргументи...
->Държани за ръка или ръце при прохождане не бива, но държане (придържане) за раменете... може.
Г-жа Акманова, мускулните групи на горният крайник от едно и също анатомично място получават инервация-шийното удебеление на гръбначният мозък (цервикален сегмент 5 до торакален 2). Само трапецовидният мускул получава инервация от малко по-горни нива (цервикален сегмент1-3) [практически от същата област].
От ръка не може, но от раменен пояс-да, при положение че те от едно и също място се инервират ("захранват")??
Разбирате ли абсурдността?
Оставяйки настрана другите аргументи...
Пояснявам като родител кое точно ми хареса в този метод за придържане на дете - за рамената. Детенцето усещаше, че съм зад него и не се страхуваше да върви. Усещайки натиска върху себе си / лек натиск/ то знаеше, че съм там и не се въртеше непрекъснато да ме търси. Хванато под мишниците или за ръка, детето често се "увисваше" на ръцете ми, вместо да разчита на себе си. И най-важното - хванато над рамената, детето е свободно да борави и с двете си ръчички, което по лично мое впечатление е не само интересно за него, но и подпомага равновесието.......
shammi, мила както казах аз пробвах този метод и не го усетих така....но държа да отбележа, че детето не беше с ДЦП. Хванато за две ръце, конкретното дете, също имаше неправилни навици - навеждаше се напред и разчиташе на моята опора, ако ме разбираш....за това дете описаният метод помогна да се преодолеят неправилните навици. Поне такова е моето непрофесионално мнение. Вени проходи с помощта на проходилка......тя не му навреди. За детето, за което говоря, основния проблем беше навика да се изтласква с крачета в проходилката. Явно за всяко дете е различно....според теб придържането за рамената би могло да създаде неправилни навици....в конкретния случай, обаче помогна много. Интересно ми е Денат какво мисли - всъщност това беше отговор на нейно запитване по-напред в темата......
"имаше неправилни навици - навеждаше се напред и разчиташе на моята опора"
->Това е тип походка, характерна за възрастта, като стадий на развитие.
Не е въпрос на "навици". С узряването на походката, тези неща се коригират. Тоест, пак опираме до това, кое е норма и кое патология. Познаването на "нормата" ни избавя от грешни интерпретации и "препоръки".
"основния проблем беше навика да се изтласква с крачета в проходилката."
->Това не играе никаква роля. Проходилката е вид забавление. Детето прохожда тогава, когато е готово. Тоест, когато са налице редица условия от анатомично и неврологично естество.
А това са:
*поява на т. нар рефлекс на "парашутиста". Внезапният опит за пускане на дете, което държим с ръце около гърдичките (и с главичка, гледаща към земята) предизвиква симетрично отваряне на ръцете и дланите (като че ли иска да се предпази от падане).
*изчезване на плантарният рефлекс- като стиснем крачетo с палец поставен от страна на стъпалото, пръстите на крака на детето като че ли се стремят да "обвият" палеца ни. Този рефлекс го има от раждането. Значителното му отслабване или изчезване (а не разграждане, защото няма какво да се разгражда) е една от най-важните предпоставки за постигане на независимо ходене.
->Това е тип походка, характерна за възрастта, като стадий на развитие.
Не е въпрос на "навици". С узряването на походката, тези неща се коригират. Тоест, пак опираме до това, кое е норма и кое патология. Познаването на "нормата" ни избавя от грешни интерпретации и "препоръки".
"основния проблем беше навика да се изтласква с крачета в проходилката."
->Това не играе никаква роля. Проходилката е вид забавление. Детето прохожда тогава, когато е готово. Тоест, когато са налице редица условия от анатомично и неврологично естество.
А това са:
*поява на т. нар рефлекс на "парашутиста". Внезапният опит за пускане на дете, което държим с ръце около гърдичките (и с главичка, гледаща към земята) предизвиква симетрично отваряне на ръцете и дланите (като че ли иска да се предпази от падане).
*изчезване на плантарният рефлекс- като стиснем крачетo с палец поставен от страна на стъпалото, пръстите на крака на детето като че ли се стремят да "обвият" палеца ни. Този рефлекс го има от раждането. Значителното му отслабване или изчезване (а не разграждане, защото няма какво да се разгражда) е една от най-важните предпоставки за постигане на независимо ходене.
Не знам как да си представя придържане на дете с ДЦП при прохождането - това е един много бавен процес докато детето се почувства достатъчно стабилно да ходи само, без да изпитва панически страх от това. Поне в нашия случай стабилизирането на походката продължи половин година, през които беше абсурдно да придържам детето за рамената, да не говорим че тя до преди година навън категорично отказваше да ходи без да ме държи за ръка.
Покойният д-р Кръстев ме беше посъветвал да държа детето за ръка от страната, където спастичността е по-голяма (защото в нашия случай е така). Не знам какви бяха съображенията му, но наистина така походката беше по-добра.
Покойният д-р Кръстев ме беше посъветвал да държа детето за ръка от страната, където спастичността е по-голяма (защото в нашия случай е така). Не знам какви бяха съображенията му, но наистина така походката беше по-добра.
Любознателна,
често пъти при ДЦП има и сензорни отклонения, което прави подхода към детето и комбинацията от проблеми, включително и повишения мускулен тонус, различни.
Най-рядко обаче се отчитат сензорните отклонения, които понякога са основна причина детето да не може да ходи въпреки слабите отклонения в мускулния тонус.
"Сензорни отклонения" - няма да давам сложни медицински обяснения, но правейки следния опит ще разбереш - на едната си ръка постави дебела ръкавица и се опитай да разкопчееш ризата си или да си свалиш обеците - това е усещането при някои от децата с ЦП и сензорни нарушения, като тези нарушения може да са от различен вид.
често пъти при ДЦП има и сензорни отклонения, което прави подхода към детето и комбинацията от проблеми, включително и повишения мускулен тонус, различни.
Най-рядко обаче се отчитат сензорните отклонения, които понякога са основна причина детето да не може да ходи въпреки слабите отклонения в мускулния тонус.
"Сензорни отклонения" - няма да давам сложни медицински обяснения, но правейки следния опит ще разбереш - на едната си ръка постави дебела ръкавица и се опитай да разкопчееш ризата си или да си свалиш обеците - това е усещането при някои от децата с ЦП и сензорни нарушения, като тези нарушения може да са от различен вид.