Има няколко феномена във връзка с това:
Първо. Сегашните деца нямат братя и сестри, но пък имат много лели и чичовци, защото по време на Мао политиката е била либерална и за нула време от 650 милиона нарастват на милиард и 300 милиона. Тези чичовци и лели изключително много глезят децата и от там терминът "малък император". За съжаление в последно време в Китай навлезе рафинираната захар под формата на хиляди видове сладки неща и в следствие на това много деца са ненормално дебели и са направо тъжна гледка. Китайците традиционно не ядат десерт, освен купа с плодове на по-официална трапеза. Сладкишите им са с петмез, мед или сок от захарна тръстика и не предизвиква дебелеене. Сладките лакомства, които доскоро бяха навсякъде са: сладки картофи, сладка тръстика, мед. Сладката тръстика се продава на коленца, представете си как се съчленява бамбукът, същото е и с тръстиката. Продавачите са нарамили сноп пръти в черен цвят и са много интересни. Аз самата съм пробвала подобно нещо - гризеш дърво и му смучеш сока.
И така, имаме едно нездраво отношение към малките, което широко се коментира в тяхната преса.
Второ. Училището до определен клас е безплатно, а в гимназиален курс става платено. Колкото по-добро е училището, толкова по-скъпо и по естествен път богати се срещат с богати и съествува изключително сериозно и ярко видимо класово разделение. Университетите също са с много високи такси и по този повод самото правителство преди две-три години призна, че се е провалило в три неща: образованието, здравеопазването и селското стопанство. На хората обаче им хареса това признание, защото ком. партията дотогава не се беше извинявала за нищо и в момента текат реформи, с които не съм напълно запозната.
Фактите са следните обаче: китайците имат в пъти по-уреден и спокоен живот от нас, имат държавна политика за подобряване на икономическото благосъстояние на хората и това е много видимо във всяко едно отношение.
На фона на таксите за учебните заведения, конкуренцията за учителско място в тях е огромна, от там и постиженията им.
Масово се компютъризират училища, масово се обучават учениците и всякакви кадри на английски език. Стига се дотам, че китаист просто не може в Пекин или Шанхай да говори на китайски. Ти казваш нещо, те ти отговарят на английски и отказват да си говорят езика с теб. Все още равнището на овладяване не е високо, но те се развиват с такива темпове, че до няколко години ще се квалифицират.
Математиката е предмет, в който те са традиционно добри. Има си обаче и обективни причини. От една страна амбициозните родители, които са на много по-голяма почит от децата си, отколкото родителите тук, не позволяват на детето да мръдне от графика си. Програмата е изключително тежка и в посока не толкова на индивидуален подход, колкото на зазубряне на конкретен материал. Зубренето е също традиционен начин за учене и корените му се виждат още през ІІ в. пр.н.е., когато се създава изпитната система за чиновници в Китай.
Може би точно тази изпитна система изобщо е запазила Китай в неговата цялост, защото на тези изпити са можели да се явят всички, независимо от социалното положение. Това са били изпити за чиновническо място съответно всеки по-висок кръг е давал възможност за все по-централна чиновническа длъжност. Най-добрите трима в държавата са били изпитвани и награждавани лично от Императора и те са били единствените, освен Императора и Императрицата (тя е имала право само веднъж, на сватбата си) да минат през централния вход на Забранения град. Представете си на каква почит са били учените мъже в стар Китай.
Защо благодарение на изпитната система се е запазил Китай? Защото всички явяващи се са били длъжни да знаят едни и същи текстове и да пишат на един и същи официален език, н а който и са говорили. Така, независимо къде е бил пратен да служи даден чиновник и независимо от диалекта, на който се е говорело, той е задължавал населението да използва единен официален писмен език за всички документи. Иначе в Китай има поговорка, че на три ли (1 ли = 0,5 км.) разстояние няма еднакви нрави и говор.
Що се касае до детските градини с ранно чуждоезиково обучение, сега те са особено много на мода и много от колегите ми правят точно това - преподават на дечица на 3-6 годишна възраст английски и са много добре платени. Не знам дали и доколко е добра подобна система, защото ръководството доста некомпетентно се намесва в работата на учителите. Например на моя приятелка й бяха забранили да учи децата на прости изречения. Странно, всъщност се получаваше, че й пречат да си свърши работата. Това за мен е неразбиране, което също ще се промени с времето. Засега обаче нещата стоят точно така.
Има и много прогресивни детски градини, опитни, музикални и какви ли още не. За тях се плаща изключително висока такса и само богати хора си пращат децата там, но предполагам, че не ме питате за привилегированите - тях навсякъде ги има