Коя известна литературна творба НЕ харесвате?

Много я обичах като дете.

Да. Класика.

Спомням си, че много се дърпах да прочета "На изток от рая". Сестра ми като бременна я препрочиташе за стотен път. Очаквах много повече, но я оцених сега. Тогава нямаше.

И "Роня, дъщерята на разбойника", а помните ли имаше една детска книжка на Йордан Радичков "Руфус червенокосия" беше невероятна.

И аз много харесвам "Тютюн" - един от най-качествените и стойностни български романи.
"Шогун" много, ама много ми хареса. И "Цар плъх" на Клавел също много ми харесва. Авторът невероятно добре се справя със съпоставката между нашия европейски бит и народопсихология и азиатския - ето това ми беше много интересно. "Цар плъх" съм я препрочитала многократно.

Като стана въпрос за детски книги - имаше една, на която не си спомням как се казваше автора - четох я като дете и страшно ми беше забавна -"Как станах кинозвезда" - спомня ли си я някой - невероятно чувство за хумор.
Не ми харесваха приказките на Андерсен - много тъжни за деца. Не ми харесваше и "Емил от Льонеберя" - не ми беше приятно да чета за хулиганче. Но пък "Пипи" я знам на изуст - препрочитала съм я безброй пъти. Ами Джани Рудари?

Пенчо Славейков - харесвам го, ама отчасти. Например стиховете от "Люляка ми замириса", както и тези с фолклорни мотиви са ми любими. Ама "Кървава песен"... е не можах да се справя с това чудо. Не харесвам и Гео Милев - много е далеч от моя душевен мир, просто приемам на други честоти. И Дамян Дамянов не ми е любим, но пък Надежда Захариева ми харесва - особено книгата й "Смет за сливи" - прочетох я 7 пъти. Страхотна книга, една от най-добрите съвременни български творби. Дадох я на много мои приятелки и всички до една много я харесаха. Препоръчвам я горещо на всички. Книгата е автобиографична. Толкова е откровена и безпощадна най-вече към себе си - нищичко не си спести, включително и неща, които не я представят в най-добрата светлина. Страхотна жена. Иска ми се да я срещна и да й стисна ръката.

 

Може и това да е вярно, кой знае...

Маги ДС, малко си чела от Емил от Льонеберя, за да решиш, че е хулиганче.

ПП. Джани Родари.

Не е случайно, че  "Алиса" се изучава от студенти трети и четвърти курс в университета. Книгата всъщност е за големи. И пак не за всички.

Лелей, невероятна книга, като дете сигурно 10 пъти я четох и всеки път умирах от смях. Забравила съм автора, но май още я пазя вкъщи, ще се разровя.

Сега попитах Гугъл и автора май е Х. Оливер. Името да не ви заблуждава- това е бг писател.

Като дете я четох, ама трябва да пробвам пак - сега пък може да ми хареса - Емил все пакости правеше и това някак си ме натаоварваше, а не ми беше забавно.


Българин беше автора - в това съм сигурна, ама името... 

Действието се развиваше в БГ, семейството имаше "Москвич", ходиха в София на прослушване...

Мдаа, този Х.Оливер е българин.
Ех сега като се зачудх какво беше артистичното име, което амбициозната майка беше измислила за сина си От Енчо Маринов стана Тренчо Маринери или какво беше

Маги ДС, идеята е, че Емил винаги прави всичко от безкрайно добри намерения и всъщност е едно много добро момче.

Истанбул-на Орхан Памук.Тя ми е с Нобелов лауреат за скука.Със силата на волята си я четох,четох,ама нейсе.Така си и остана.
Тери Прачет така и не се научих да го харесвам.А съм любител на фантастика.Явно фентъзито ми убягва.
Голяма част от провалите са били книги в неподходяща възраст четени.На 10 прочетох Приказки-на Оскар Уайлд.Бях потресена от жестокоста.Имах кошмари със седмици.След години ми хареса много.Всяко нещо с времето си.

любимият ми

Може, може, явно аз не съм го разбрала както трябва. Ще се пробвам пак и съм сигурна, че ще ми хареса.


Да, точно така беше.  Много се смях с тая книга и я прочетох няколко пъти.

А и като се замисли0х преди малко, си спомних, че името на автора не звучеше много като българско. Абсолютно си права. 

Повечето книги, които сте посочили като омразни, са ми фаворити.

Обожавам " Алиса...", но как да я обясня?  Или я разбираш или - не. Може би, ако си съгласен с този цитат, ще я харесаш:
"Понякога успявах да повярвам на не по-малко от шест невъзможни неща само преди закуска..." Луис Карол, "Алиса в огледалния свят"

Името е Хаим Оливер. Написал е и "Рицарят на бялата дама". Имам и още любими негови, но не се сещам сега. А майката си кръсти детето Силвестър.

Единствената книга, която не разбрах и за това не мога да кажа дали ми хареса или не е " Майсторът и Маргарита".