За някои наистина това е съзнателен избор на злото и греха, за други е наистина само модно, екзотично, понакога признак на начетеност и пр.И в единия, и в другия случай обаче води до падение, а понякога и до по-сериозни последици.
В темата за Господа няма как да бъде подмината и темата за злото и греха. Половинчато би било християнството, ако само вярвахме в Христа, а не признавахме съществуването на сатаната. Обезсмисля се целия спаителен план на Бога. Той не е жертвал единородния си Син, за да станем просто по-добри, а именно, за да спаси творението си.
Стана въпрос за любовта към ближния - аз искам да попитам какво според вас е любовта към ближния, как се проявява, в какво се състои. Понеже за някои от вас е възможно да обичаш ближния, а да не вярваш в Христос. Казано е да обичаш ближния като самия себе си. А как трябва ние самите да се обичаме, за да не се превърне в егоизъм? И изобщо любовта към себе си равна ли е на егоизъм? Какво точно има пред вид Господ като ни дава тази заповед? Не е ли това да се грижим за спасението на душите си. Именно защото Той е Любов и иска да се спасят всички и да не погине нито един. А за да е възможно това спасение ни дава Своя Единороден Син.
Някой беше писал тук за фанатизъм. Аз искам да попитам каква според вас е разликата между фанатик и ревностен християнин. И към този събеседник искам да добавя, че Църквата не ограничава по презумпция, само защото е Църква. Прощавайте, но това звучи като обяснение в час по марксизъм.