Моята братовчедка ражда момченце. Майка ми си отива при баба и дядо на село и те щастливи я разпитват за бебето-как е, на кого прилича и т.н. Дядо пита "А как го кръстиха?" Мама: "Светозар, казах ти вече" и продължава да разказва. След малко дядо пак пита "А как му беше името?" "Светозар, сто пъти ти повторих". След 15 минутен размисъл дядо възмутен казва: "То бива бива мода, ама да кръстят детето СветоФар, това вече аз не го разбирам".
- Публикувана: 8 септ. 2008, 20:02 ч.
- Последно мнение: 18 окт. 2008, 14:33 ч.
Бабини изцепки
Да ви разкажа и аз за моята баба. Много е добричка милата да е жива и здрава! Та веднъж като ученичка отивам на село и я питам познава ли Дора Габе тъй като като деца са живели в едно село. А тя учудено ме пита коя е тази Гари Добева. И един случай със свекърва ми. Все се хвали колко е умна и способна. И един ден като съм била на работа идва и вижда тефлоновия ми тиган в мивката мръсен. И се шашка колко е загорено дъното. И започва усилено да търка с телчица... Като се върнах хвърлих тигана.
напиках се от смях в тази тема 
бабите са голям смях с телефоните.
отивам при моята и и се оплаквам - бабо, откраднаха ми телефона, а тя става, отваря килера на дядо и казва - е там в дъното има колкото искаш, вземи се ( имаше, само че апарати за домашни телефони
)
едно бабе има при нас, Доста ( защото е 5-та подред дъщеря и бащата казал - достатъчно, до тук с децата, мъжко няма да има, тая е Доста), купуват и телефон, но още първата нощ почва да му пада батерията и да пиука от време на време. На всяко пиукане тя става, и го вдига - Ало, Ало няма никой, след малко пак, накрая вика ми писна и като звъна пак казах :Простак, спри да звъниш, който и да си и той престана.......явно просто му е паднала окончателно батерията
бабите са голям смях с телефоните.
отивам при моята и и се оплаквам - бабо, откраднаха ми телефона, а тя става, отваря килера на дядо и казва - е там в дъното има колкото искаш, вземи се ( имаше, само че апарати за домашни телефони
)едно бабе има при нас, Доста ( защото е 5-та подред дъщеря и бащата казал - достатъчно, до тук с децата, мъжко няма да има, тая е Доста), купуват и телефон, но още първата нощ почва да му пада батерията и да пиука от време на време. На всяко пиукане тя става, и го вдига - Ало, Ало няма никой, след малко пак, накрая вика ми писна и като звъна пак казах :Простак, спри да звъниш, който и да си и той престана.......явно просто му е паднала окончателно батерията
... И един ден като съм била на работа идва и вижда тефлоновия ми тиган в мивката мръсен. И се шашка колко е загорено дъното. И започва усилено да търка с телчица... Като се върнах хвърлих тигана.
Хех, баща ми го беше направил това с джезвето
Сложил на газовия котлон тефлоновото джезве да си прави кафе, зачел се в книгата и направо опекъл кафето. И решил човекът да го измие, ама то - пак черно... че като хванал телчицата, търкал-търкал... Прибрала се майка, гледа - джезвето блести, та чак можеш да се огледаш в него 
Айде и от мен още една изцепка с телефони 
На бившия ми шеф родителите, доста възрастни, живеят в едно село, където няма телефони и той им купи мобифон. Отива той през уикенда, обяснява им как се работи с мобифона, те доволни, уж се научили. Цяла седмица той им звъни, ама никой не вдига
Следващия уикенд отново отива и баща му го посреща с думите: "Айде купил съм кабел да вържеш телефона".
На бившия ми шеф родителите, доста възрастни, живеят в едно село, където няма телефони и той им купи мобифон. Отива той през уикенда, обяснява им как се работи с мобифона, те доволни, уж се научили. Цяла седмица той им звъни, ама никой не вдига
Следващия уикенд отново отива и баща му го посреща с думите: "Айде купил съм кабел да вържеш телефона". 
Сега се сетих и за моята баба /по-точно тя е баба на мъжа ми/.
Водих я на гости при дядо ми в Казанлък. На връщане точно на бензиностанцията Лукойл на с. Труд /Пловдив/ ми свърши газта на колата. Отбивам да заредя и момчето, което ни обслужи ме попита:
- А паспорта носите ли го? Има ли минат преглед?
Имаше предвид паспорта на газовата уредба, защото има забрана да зареждат такива без преглед на АГУ-то и заверен паспорт за годината.
Баба, разбрала-недоразбрала ми казва после:
- Това момче сигурно те помисли за ученичка и за това ти искаше паспорта
Водих я на гости при дядо ми в Казанлък. На връщане точно на бензиностанцията Лукойл на с. Труд /Пловдив/ ми свърши газта на колата. Отбивам да заредя и момчето, което ни обслужи ме попита:
- А паспорта носите ли го? Има ли минат преглед?
Имаше предвид паспорта на газовата уредба, защото има забрана да зареждат такива без преглед на АГУ-то и заверен паспорт за годината.
Баба, разбрала-недоразбрала ми казва после:
- Това момче сигурно те помисли за ученичка и за това ти искаше паспорта
мойта баба пък ако някой е отслабнал му вика,ууууу баба посърнал си.
ако е надебелял браво баба поправил си се.
а прабаба ми,която гони 91 ве4е ,мн лошо 4ув аи вижда .един ден ние отиваме на село и я поздравяваме.тя пита къде отивате баба?ние в карнобат.тя ааааа?в карнобааат.тя пак ааааа?
в карнобааааааааааааааат.и накрая ааа,за вода ,за вода обобщава бабата.
ако е надебелял браво баба поправил си се.
а прабаба ми,която гони 91 ве4е ,мн лошо 4ув аи вижда .един ден ние отиваме на село и я поздравяваме.тя пита къде отивате баба?ние в карнобат.тя ааааа?в карнобааат.тя пак ааааа?
в карнобааааааааааааааат.и накрая ааа,за вода ,за вода обобщава бабата.
Като си бях в БГ миналата година - Отиваме на село, там в едно магазинче чакам продавачката да ми даде едни меса. Слушам две баби да си говорият.
1 - Пено ма, знаеш ли на Улучкоица снаха и ма?
2 - Знам ма
1 - Знаеш ли ма Пено како и казала ма?
2 - Ко?
1 - Ама тя и срала в устата ма? Такива думи и продумала.
2 - Въй въй... малеее, тъй лииии?
Паднах от смях. Даже на разбрах за какво става дума.
1 - Пено ма, знаеш ли на Улучкоица снаха и ма?
2 - Знам ма
1 - Знаеш ли ма Пено како и казала ма?
2 - Ко?
1 - Ама тя и срала в устата ма? Такива думи и продумала.
2 - Въй въй... малеее, тъй лииии?
Паднах от смях. Даже на разбрах за какво става дума.
Памперсите ясно, че се сменят, но памперс гащите нали са гащи, трябвало да се перат 
Моята баба, бог да я прости, все ми пожелаваше да си взема висок мъж, за нея идеала беше дядо ми - метър и 90, двамата с нея бяха като Бубамара и циганина от "Бяла котка, чер котарак" А като се разсърдеше нещо му викаше: "закво те зимах, най-големия айдук у село"...
Преди 15ина години като още нямаше мобифони, вуйчо купи 2 радиостанции и връчи едната на баба, докато те са в лозето. Баба оставяше радиото на масата в кухнята и към обяд толкова силно крещеше, че чак на центъра я чуваха" Бойчооо, идвайте си, боба е готов!"
Ползваше тая радиостанция за връзка при всякакви ситуации, добре че без пари все пак...
Един път иде на вуйчо шефа да го търси, а той скатал от работа и легнал да спи. Караше един общински зил и го скрил навътре в двора да не се вижда. Излиза баба ми и не разбирайки кой е тоя човек, дето търси вуйчо се изказва: "Ааа, он отиде да пие по една биричка, затова паркира зила да го не видат милиционерите, че шефа му един пустиняк, мани мани..." А шефа само стои и премигва човека...
За баба ми всеки Мис-ки конкурс беше "Мис Монокини", така си го беше запомнила и независимо, че незнаеше какво са моникини, наричаше с това име дори най-обикновените конкурси за красота.
Имахме 2 къщи на село и 2 телефонни апарата, обединени с кабел. Почти ежедневно се случваше баба и дядо да си говорят по телефона без да разберат кой е насреща, защото като единия набира, другия дрънка и съответно трябва да се вдигне слушалката
А като се разсърдеше нещо му викаше: "закво те зимах, най-големия айдук у село"...Преди 15ина години като още нямаше мобифони, вуйчо купи 2 радиостанции и връчи едната на баба, докато те са в лозето. Баба оставяше радиото на масата в кухнята и към обяд толкова силно крещеше, че чак на центъра я чуваха" Бойчооо, идвайте си, боба е готов!"
Ползваше тая радиостанция за връзка при всякакви ситуации, добре че без пари все пак...Един път иде на вуйчо шефа да го търси, а той скатал от работа и легнал да спи. Караше един общински зил и го скрил навътре в двора да не се вижда. Излиза баба ми и не разбирайки кой е тоя човек, дето търси вуйчо се изказва: "Ааа, он отиде да пие по една биричка, затова паркира зила да го не видат милиционерите, че шефа му един пустиняк, мани мани..." А шефа само стои и премигва човека...
За баба ми всеки Мис-ки конкурс беше "Мис Монокини", така си го беше запомнила и независимо, че незнаеше какво са моникини, наричаше с това име дори най-обикновените конкурси за красота.
Имахме 2 къщи на село и 2 телефонни апарата, обединени с кабел. Почти ежедневно се случваше баба и дядо да си говорят по телефона без да разберат кой е насреща, защото като единия набира, другия дрънка и съответно трябва да се вдигне слушалката
Не за моята баба става дума, ама беше сладко бабе, на дядовия брат жена му. Нали се сещате за онзи шофьорски номер да си примигват с фаровете, за да се предупредят за катаджии и съответно отсрещният да вдигне ръка за благодарност. Та тръгнал сина и да я кара някъде, минали покрай спрели катаджии и съответно човека съвестно предупреждава всички срещнати коли. Но бабата не вижда как той присвятка с фаровете, а само това как всички срещнати шофьори вдигат ръка. Прибира се на село после и гордо, гордо обяснява на другите баби - " пък наш Петър, всички го познават и го уважават. Ей на чак до къде ходихме и нямаше някой който да не го поздрави".
Живееше в съседната къща до нас и много се уважаваха с дядо ми, но в последните си години и двамата не чуваха. Е какви разговори съм ги чувала да водят, не е истина просто. Всеки си говори по неговата си тема Но се разбираха и им беше добре.
Живееше в съседната къща до нас и много се уважаваха с дядо ми, но в последните си години и двамата не чуваха. Е какви разговори съм ги чувала да водят, не е истина просто. Всеки си говори по неговата си тема
Но се разбираха и им беше добре.