Неправителствените организации настояват упоменаването на професия в международния паспорт да бъде премахнато. Лично на мен ми е странно в паспортите на възрастните хора не пише „пенсионер”, понеже такива в Мароко няма.
За правителството това е начин да се води статистика на заетостта и интереса към задграничните пътувания, а може би има логика, тъй като хора, които не са официално регистрирани или с неустановена възраст – родени някога си, записани в регистъра на ражданията на 4-5 годишна възраст или още без акт за раждане, няма да тръгнат да си вадят международни паспорти.
Другият проблем е, че паспортите са с 10-годишна валидност и ако междувременно социалното положение на притежателя на паспорта се промени, то не е гаранция, че паспортът ще бъде променен преди да изтече валидността му.
Още нещо смешно– отива мъжът ми в Съвета за документ – пише ми по интернет, че отива, и аз мислих, че ще го получи едва след седмица. Пише ми- взех го. И аз питам „Как го взе?” – „Ами платих всичките такси навреме, наоколо имаше хора с по-малко пари за такси и ми го дадоха веднага!” Като платиш таксите веднага, на момента, ти дават документа на момента.
Моите уроци по магреби стават вече много интересни – на синоними сме: например „Как си, мила сестро Катя?” /тук „сестро” е като биологична сестра, не по религия напр. „братя и сестри” – като питах „Как да казвам на сестрите?”.... понеже питах наред и си записвам: на майката на конника как, на бабата как, на братовчедките как, на братовчедите как /това е неизречимо за мене все още, и е много дълго/... и съответно на сестрите как, освен на име...и ми казаха „кхти еди коя си” и „кхти еди коя си” – сестро еди коя си и сестри еди коя си. Та сме на „как си мила сестро......?”, „добре съм драга сестро.....” Или „аз съм доволна, че.... еди какво си, радостна, че ..... еди какво си и щастлива, че”...и.т.н., до 5 синонима в изречение да се изреждат. Или „бързо да дойдеш...”, „скоро да се научиш....”, „веднага да видиш....”
/Съответно и на мене сестрите ми казват „сестро....” и моето си име. Току се намери някой да каже, че Катия е ливанско име/. Другите ми казват „госпожо конникова” или „съпруго на конника”.
Другата седмица ще уча антоними – „бързо-бавно”, „близо- далеч”, „студено-топло” и да правя изречения. Иначе се радвам, че не ме поправят на всяка 5-та минута – решили са, че ако така правят, ще се стресна и няма да говоря.
Ама ето каква лоша шега ми изиграва това - да говоря глупости.