ДИСКУСИОННА ТЕМА ЗА ВСИЧКИ, КОИТО ОБИЧАТ КИНОТО

Да споделя и аз, че най-сетне  гледах "Slumdog Millionaire"  Забелязала съм, че вероятността да ми хареса филм, за който не съм била с предварително впечатление в много голяма. Мисля, че всяка от наградите на Академията, която получи филма беше напълно заслужена, особено режисьорската. Иска се изключителен талант да направиш тази на пръв поглед "неизключителна" история такъв шедьовър. Първо филмът задържа интереса  ми през цялото време и въпреки очаквания финал (все пак индийска история имаме ) ми се искаше да не беше свършвал. С две думи, ако на някой му се гледа "недрама", "неекшън", "некомедия", а нещо различно от масовата холивудска продукция - това е филмът. Бравос!

_{P.S. да сте забелязали "пристрастенността" на Дани Бойл към екскрементите?}

Сме, сме. 

Здравейте  гледам почети постоянно   филми  ,  чета  ви всеки   ден
Гледах 'Ирина Палм " Хареса ми  Препоръчвам го !
С малкия  гледах" Уоли "    интересна анимация   с хубав  саундтрак  " Гран Торино"  го  гледах  до половината като  че ли не можа да ме грабне  и така и не го  догледах   
Много  ми хареса" Четецът"   

Аз явно продължавам серията тъпи филми Гледах The Deal с Мег Райън и Уилям Мейси. Мег Райън не я бях гледала в толкова тъп филм до сега, но явно в последно време се чуди с какво да си уплътни кариерното време и се снима в бози като тази и тази The Women. Много съм разочарована

вчера нещо ме обзе носталгия по Оливър Стоун и реших да си пусна Natural Born Killers - http://www.imdb.com/title/tt0110632/.
странно, нещо ми дотъпя...възможно ли е да съм остаряла? през 94-та, когато излезе и аз бях на 16 ми изглеждаше толкова култов...с гаджето ми го гледахме няколко пъти и всеки път беше еуфория.
случвало ли ви се е така с някой филм - мислели сте го за шедьовър, за върха, пускате го след 10 години примерно и чувството се е изпарило...удивена съм.

изгледах и две корейски бози...нищо интересно за хвалене.

Bluevelvet, кажи нещо повече за Ирина Палм?

Случвало ми се е и на мен това, което описваш, Аурора. И сега си спомням колко бях впечатлена първия път, когато гледах 9 седмици и половина. Ким Бейсинг/дж/ър, Мики Рурк, и аз, вперила очи в екрана неориентирана тийнейджърка! Преди година-две реших да го гледам пак... Ми едвам го поизбутах до средата и направо го спрях.

Гледахте ли "Операция Валкирия"? Как ви се видя? Като историческа фактология ми се струва, че сценаристите са се придържали близо до истинските събития. Обаче нещо липсваше... Ако не бях гледала Дискавъри /преди време и чисто случайно/, едва ли щях да зная кой е граф Щауфенберг. Въпреки всичко по-скоро май ми хареса, де да знам..., но аз си падам по исторически филми, отнесени към действителни събития.

ПС: Видях, че вече сте обсъждали Валкирия! Моля за извинение, но първо писах, пък после се върнах назад в темата.

Истински  филм ,за  живота такъв  какъвто е  ...  без розовите   очила  Понякога     ... живота   се преобръ6та  и   4овек е принуден да прави не6та които не би  направил ...  при други обстоятелства ....Но с цената  на  вси4ко една  жена спасява
живота  на своето   внуче

Вени***, и аз тези дни ще гледам Валкирията, интересна ми е историята, а Том Круз ме дразни нечовешки, но няма начин да изпусна филм на Браян Сингър.

Bluevelvet - видях "Ирина Палм" в каталога на Арена, дръпнах го и ще го гледам.

MILK - безспорно това е една ненадмината роля на Шон Пен, но филма не успя да ми въздейства...през цялото време очаквах н-е-щ-о, не знам какво точно, но нещо да се случи, което да ме разтърси. изобщо бях решила, че филма ще е разтърсващ. чаках, чаках, гледах и...заспах. днес ще догледам края. но започна ли така работата е обречена. прегледах филмографията на Gus Van Sant и като изключа "Добрият Уил Хънтинг" аз май никога не съм вибрирала на една честота с него.
това не е моят филм. и Шон Пен е чудесен педераст, играе перфектно ролята си и продължава да е най-добрият сред най-добрите на моето време, обаче в мен си остана усещането, че не просто номинация (която така и не получи), а цял Оскар си заслужаваше Леонардо Ди Каприо за ролята си на Франк в "RR" и ми е тъжно, щото тоя Оскар сигурно не е заради Шон Пен, мда...съвсем друг е замисъла, но карай.

Не си спомням да споменаха "RR"  на Оскарите въобще.... Да не би да е излязъл късно? Нямам време да проверя imdb, но довечера ще... Припомнете ми, моля, чу ли му се името веднъж поне? Те Лео не го и мярнаха  с камерата онази (оскарската) вечер като че.....

While She Was Out - абсолютно безсмислен филм Ким Бейсинджър в последно време само в такива май се снима До края не разбрах това екшън ли е, трилър ли е, ужаси ли е

RR не беше споменат и Лео не беше показан на Оскарите, нито с оскарската, нито с друга камера.
На мен лично МИЛК ми въздейства много силно, даже ревах. Шон Пен 100% си заслужи Оскара за тази роля. Аурора, пак ни се разминават мненията май.  Мисля, че Милк е чудесен филм, хареса ми, че е сниман тип "документално", така ми беше по-инстински.
Но съм съгласна, че ако човек не се е интересувал от тематиката никога и не е чувал за Харви Милк, е възможно да не е впечатлен. Гледахме го със свекърите заедно и свекъра едвам изпуфтя до края. 

Еейй, ама как не съм я видяла тази тема по-рано 


И аз често съм се чудила за същото.

Не знам дали е коментиран този филм тук, но аз от години го търсех да го гледам и най-накрая изнамерих някакъв торент - La Leggenda del pianista sull'oceano. Останах очарована. Сега ме чеше крастата да си сваля всичко достъпно на Тим Рот и да го изгледам.

Aurora  , да не съжаляваш в момента за предложението, което ми отправи, за подробен коментар


 Revolutionary road – рядко “красив” филм, емоционално опустошителен, разтърсващ, въздействащ, брутално откровен…не ми стигат прилагателните …review- то в Rolling Stone описва филма най-точно – “This movie takes a piece out of you”.
 Гледах го два пъти . И чак на втория ми стана ясно защо филмът не беше оценен от Академията. Според мен причината е, че по-голяма част от членовете са видели едно своебразно отричане на брака – God forbid , как ще допуснат някой да заплашва устоите на американското семейство. Но това е на първо четене . Ако човек реши да вникне във филма, ще разбере, че той не се върти около 1955-та, загубата на индивидуализма, сивотата на предградията или ролята на мъжа и жената в американското nuclear family през този период– всичко това е фон на дилемата на Ейприл и Франк. Защото в крайна сметка това е историята на двама души, които се опитват да бъдат щастливи в живота. Голям кураж се изисква, за да направиш подобен филм . Сам Мендес има невероятната способност да представя емоциите и чувствата ясно, простичко и достоверно. Франк и Ейприл не са честни и откровени като хора, но са такива като герои. И в този смисъл нямам фаворит. Не мога да преценя кой ми е по-симпатичен ( ако изобщо може да става дума ) като герой, кой е по истински, кои е повече или по-малко виновен за разрива в отношенията. Хубавото на филма е, че не проповядва морал, не ти навира в очите кое е правилно и грешно, не ти поднася “емоционален полуфабрикат”, готов за консумация…напротив дава ти възможност сам да си направиш изводите.
 Първият път когато гледах филма мразех Ейприл, вторият – Франк . Всъщност трудно, да не кажа невъзможно е да харесаш Франк, който е всичко друго, но не и frank – hehe, закачка с името, чак сега се светнах. “Келеш с голяма уста”, който изневерява на жена си и се опитва да я убеди, че има психични проблеми. Разбира се по-лесно е да видиш гредата в чуждото око, от колкото сламката в своето. А Франк нямаше куража да промени живота си към по-добро, да грабне шанса, да излезе от Б групата. На него му беше уютно в hopeless emptiness и в края на деня всичко, което искаше, бе спокойният, “удобният” живот, в който няма да му се налага да взема трудни решения или да предприема ненужни рискове. Питам се дали всъщност не се стремеше към това, от което бягаше – парадоксът, че не иска да бъде като баща си, но поблазнен от идеята, че по-високо платеното работно място ще бъде in fine memorial на баща му, който “би се гордял, ако можеше да го види”.
 И този негов предполагаем стремеж да постъпва разумно – че имал работа, която не понасял, но, видиш ли, той не бягал от отговорностите си на семеен мъж. Като в онзи memorable quote от “Отчаяни съпруги”…”Идва време, когато човек се отказва от нещата, които го правят щастлив, за да постъпва разумно”. Мисля, че добре му приляга .
 Приличаше на малко дете, когато питаше “Нали не ме мразиш?”. Вечно търсещ и очакващ одобрението на съпругата си. Имаше тази малка мечта Ейприл да го потупа по рамото и да каже “Да, скъпи, оценявам усилията ти, че издържаш семейството”.
Ейприл –  В определени моменти си мислех, че е по-силна като характер от Франк, но финалът говори за друго. За разлика от последния обаче, имаше смелостта да признае нещастието си и куражът да се опита да промени сивото ежедневие, да рискува, да се гмурне в дълбокото. Една жена ( макар че в случая имаше припокриване между “стремленията” на двамата ) е повече способна да постави мечтата на съпруга си ( Paris ) пред собствените си желания. Колко мъже биха направили същото за съпругите си? И, да , мисля, че Париж можеше да промени нещата към по-добро. Ново място – нов живот – нови хора – нови емоции и преживявания. Понякога човек има нужда да промени средата, за да преоткрие себе си и партньора си. Рутината убива. Средата убива. Париж беше просто символ, не беше нужно да бъде точно този град. Можеше да бъде което й да е място под слънцето, само не и Revolutionary Road.
 Според мен героинята на Уинслет искаше нещо повече ( макар че и тя не знаеше какво точно ) от живота. Да има съпруг и деца не й беше достатъчно. Нещо в нея я глождеше, не й даваше покой – една такава тиха, но постоянно дълбаеща неудовлетвореност от себе си, от околните. А и фактът на стоене вкъщи, докато играе ролята на добра домакиня…Не омаловажавам усилията й по възпитанието на децата – напротив, това е дори по-трудно от ходенето на работа. Но, когато човек си стои вкъщи и има време да мисли, той се депресира. Героинята й беше тъжна, много тъжна…но не и психично болна, както често се опитваше да я изкара Франк.
 Ейприл и Франк може и да бяха обикновени хора като всички останали. Но бяха специални в друг аспект, а именно съзнанието им беше извън матрицата, извън клетката, извън еднаквостта – посредствените колеги на Франк и противопоставимостта между неговото и тяхното мислене;  Ейприл, която разбива стереотипа, че мъжът трябва да издържа семейството. Просто мисленето на двамата герои беше различно, напредничаво за времето, в което живеят. Но им липсваше воля да въплътят мислите в действия, липсваше им и комуникация (вечно анализиращия Франк: “Хайде да го обсъдим” срещу стандартната реплика на Ейприл “Не може ли да не говорим за това в момента”) в брака, не винаги се  разбираха един друг. Макар че Ейприл беше по-съобразителна спрямо нуждите на съпруга си.
 По мое мнение никой от двамата не искаше детенцето. Франк само се правеше на “света вода ненапита” , когато убеждаваше Ейприл, че една “нормална майка” не би постъпила по този начин, но вътре в себе си изобщо не искаше детето. Да не говорим за глупавия аргумент, че заминаването им било невъзможно понеже “навсякъде по света били нужни пари да се отгледа едно дете”, нали в началото на филма развиваше теория колко бил евтин животът в Париж . Ейприл пък беше готова да го жертва, от една страна, заради мечтата на съпруга си, от друга заради желанието си да промени своите rather sullen days.
 Ще бъде малко каквото и да кажа за актьорската игра. И Лео, и Кейт няма нужда да говорят, защото лицата им изразяват достоверно всяка емоция . Невероятно сливане с образа от страна на Лео , незаслужено подминато от Академията – не съм гледала Milk, но за мен ОСКАР-а беше за Лео ( пък и Пен си има пресен ; но, да не мрънкам, че, ако беше Брад Пит, шях да си  ). Около Титаник си мислех, че Кейт не се отличава с особени достойнства като актриса, но с годините и ролите, които изигра, вече съм на съвсем различно мнение. В тази връзка да кажа, че се радвам много за наградата й .
 Сетих се за думите на Лео в едно интервю – “Да не забравяме, че все пак това е измислена история и искрено се надявам, ако един ден създам семейство, никога да не ми се случи”. Това от мен за финал, че дълго стана
П.С. Какво ще кажете за Мили, жената на Шеп? Сякаш беше влюбена във Франк или си въобразявам Как е в книгата?

Киора...знаех, очаквах, надявах се, но ти надмина всичко. благодаря ти за този коментар!   наистина ти благодаря за това...и за прекрасното започване на сутринта

аз не спирам да мисля за този филм. никога досега не ми се е случвало да ме държи един филм толкова дълго и с времето да става по-силно. преди 3-4 дни го гледах отново, на едната ми ръка се броят филмите, които пускам за 2ри път...въздейства ми още по-силно...видях неща, които първия път не бях уловила. четейки книгата разминаването с филма е голямо и е в полза на филма...Сам Мендес е взел една обикновена история от една книга, която е останала подмината (заслужено, според мен) някак във времето си да се нареди сред класиките и е сътворил истински шедьовър.
това е първият път, когато мога да кажа с ръка на сърце - филмът е хиляди пъти по-добър от книгата!
и заслугата в голяма степен се държи на тези двама титани на днешното кино - Кейт и Лео. въпреки силните думи, с които си служи Ричард Йейтс той изглежда почти безпомощен пред лицата и играта на двамата великани, превъплащаващи ролите на Ейприл и Франк.

Киора, всичко което си написала е точно така...и при мен. и чувствата, които ме заливаха. мразех и обичах едновременно Франк и Ейприл.
чудила съм се защо изпитвам толкова силна емпатия към тия хора, чийто разказан живот няма нищо общо с моя. след като изгледах филм втория път видях, че съм в голяма степен като Ейприл, някак подсъзнателно, защото няма как да се проявя като нея след като нямам предпоставките. но ако бях в 50-те години и трябваше да задуша всичките си мечти и да седна у дома с деца, да бъда домакиня и примерна мама, а около мен всичко да изглежда все по-сиво, безнадеждно и допотопно мисля, че краят ми щеше да е също толкова нещастен.
филмът е идеалното послание - какво не трябва да правим всички ние, къде не трябва да позволяваме да стигнем. филмт те кара да мислиш, да мислиш много и дълго след това да не можеш да заспиш...защо Академията не го оцени за мен е пълна загадка?!

вчера догледах Милк и всичко е точно както, когато започнах филма. сякаш нищо не се случи през цялото време. толкова ли невпечатлителна и нехаризматична личност е бил този Харви Милк? защото през цялото време очаквах и си представях, че това трябва да бъде някой, който буквално изригва, който взривява публиката и печели последователите си със сърце и душа.
Шон Пен играе много добре, защото те оставя без съмнение, че е гей. но самият филм или самата личност за мен нямаше магия.
Кюбит, не знам дали е, защото нямам отношение към историята. нямам нищо против гейовете, имам такива приятели, нямам проблеми с това нещо никак. просто чувството, което очаквах беше друго. историята, която очаквах трябваше да е покъртителна и силна, а не сива. но това може би е вече в представянето на режисьора. наистина имах чувството, че гледам документален филм. и все ми се спеше, спеше. но го изгледах мъжката и до край!

kiora, от кога чакам твоето мнение Aurora  Толкова се радвам, че филма е успял да ви въздейства по същия начин както на мен и че продължава да ви въздейства след толкова време. И с мен е така. Това не ми се беше случвало с друг филм. Няколко месеца минаха от първото гледане, а някои сцени и думи не излизат от главата ми. Невероятно! Не мога да простя на Академията, че не оцени достойнствата на този филм. А те са много. А пък за Лео никога няма да им  го простя.
"Милк" вероятно няма да го гледам, въпреки че Шон е един от моите фаворити.