Коя беше първата ви мисъл, когато родихте? (ако помните)

  • 5 015
  • 153
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 3 550
"Ей, чух ми гласчето! Слава тебе, Боже!" После попитах добре ли е, ще го бъде ли? Акушерката чак ми се скара, "Разбира се, как няма да го бъде?"

# 91
  • София
  • Мнения: 3 104
Аз раждах на връх рожденния си ден и понеже вече наближаваше полунощ а гинеколога само ми повтаряше, че няма начин да родя преди 12. Като тръгвах към родилната зала (от предродилна, че чаках една жена да роди преди мен) погледнах часа - минаваше 23.35, легнах, на третия напън усетих бебчо хлъзгав и топъл да се плъзга между краката ми и си казах "Ъ, това ли беше" и веднага попитах с ехиден глас "Д-р Гърчев, да знаете колко е часа?"  Embarassed беше 12.45 - все пак успях!

# 92
  • Мнения: 93
Ами аз раждах секцио с пълна упойка, така се наложи, понеже през бременноста си имах проблеми ходих при двама лекари и двамата казваха, че бебето е момиче, а аз и таткото така искахме момче, че да си призная много трудно свикнах с мисълта, че ще е момиче и така. Когато в просъница доктора ми честити бебе и каза, че е момче , първото нещо което ми мина през главата беше " Е супер,сега таткото ще е на седмото небе" Laughing

# 93
  • Мнения: 3 932
Нищо ново и от мен. Първият ми въпрос беше: "Защо не плаче??", а след като ме успокоиха,че всичко е ок, лежах доволна от себе си в полуупойка, преливаща от гордост.

# 94
  • Мнения: 144
Ох,свърши се ,родих бебо,отървах се от мъките.........
Бях толкова щастлива и уморена.

# 95
  • Варна
  • Мнения: 4 818
Не разбрах кога родих, обаче ми честитиха, че момиче съм имала и чаках да проплаче. Нали по филмите ревват?! Ами нищо не чух, лежах и се ослушвах, занесоха го някъде човечето, първата ми мисъл беше "Дано всичко с бебето е наред".
Първата мисъл, като видях бебе Мая беше - "бобър!". Бебе имаше голяма черна коса, мокра де и стърчеше отзад, много смешно, нагоре едно такова, абе жив бобър и клепи с ония красиви клепки и бяла, разкошна кукла, ама на бобър прилича. Срам! Embarassed Втората мисъл беше, че  родилките в такива моменти плачат, обаче аз няма да мога да си избърша сълзите, щот ми вързали ръцете и по-добре да не рева от кеф.  Crossing ArmsНо общо взето нямах идея какво се случва.

# 96
  • Sofia
  • Мнения: 2 476
 Първият ми въпрос беше: "Какъв апгар има??", анестезиолога се изненада малко и попита какво точно от апгара те интересува и след цялата  изчетена литература по въпроса аз допълних кажете за рефлекса на Моро... падна голям смях, доктора каза да съм спокойна че детето е ощипало акушерката по носа докато го е повивала /разбира се това беше на шега/.

После когато ми дадоха бебка измита и докоснах лицето си до нейното почуствах невероятно нежната й кожа... тя се разплака и се успокои веднага след като я гушнах... това истински ме учуди, очаквах че бебетата по трудно се успокойват и реват дълго и силно, но в нашия случай не се оказа така Flutter

# 97
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
 1.baby_neutralмомчеее Flutter
 2.baby_neutralмомче?!? Thinking
 3.baby_neutralмомче  FlutterА много ли ще кърпите?Изобщо newsm44

# 98
  • Мнения: 1 023
"... мойто..."


милк - на нейното си

# 99
  • Варна
  • Мнения: 1 795
Еми аз родих секцио с пълна упойка. Събудих се от тласъка на количката, докато ме изкарваха от операционната и си помислих "Ама аз защо съм будна?" Някак си имах чувството, че изобщо не съм заспивала. После се усетих, че най-вероятно операцията е минала и попитах:"Свърши ли?". След малко ми казаха:"Виж кой е там" и аз видях лицето на съпруга ми-в този момент ме караха покрай вратата на родилното и мъжът ми беше проточил врат оттам и мигаше на парцали   Grinning....и чак след като ме вкараха в стаята се усетих да питам за бебето... Embarassed Embarassed Embarassed

# 100
  • Sofia
  • Мнения: 1 263
 Аз раждах със спинална упойка-секцио. Забременях след години"упорит"труд и всички страхове по време на тази ми късна бременност. Когато чух беба да изплаква докторката каза"Одрала баща си!", а когато ми дадоха да я видя и целуна ми се се стори много по-хубава,отколкото си я представях...Изпитах огромно облекчение и ми беше вече все тая какво ще ми правят и колко време ще продължи това.Проблема дойде малко по-късно, когато се оказа, че е само 2050 кг и трябва да постои на системи/не знаех колко време ще е необходимо/.Така, че може би най-щастливият миг за мен беше, когато съвсем неочаквано 3 дни по-късно една акушерка отвори вратата на стаята с една количка с бебенце и попита дали съм с тоза номер/бях сама в стаята/. Тогава за пръв път бях съвсем сама с това малко същество и щастието ми беше неописуемо!

# 101
  • Мнения: 456
Аз пък преносих 10 дни , та като излезе бебо (бях с епидурална, нормално раждане) си казах - Аз все пак родих,  Mr. Green разделихме се най - после с мъничето. Е, то това мъниче беше 4.400, ама хубаво че беше упойката иначе щях да съм за оплакване жива  Rolling Eyes

# 102
  • Мнения: 1 108
Аз като родих мисълта преди да изпадна в безсъзнание беше дали бебчо ще изплаче.След като вече дойдох на себе си беше "Бебчо добре ли е "

# 103
  • София
  • Мнения: 2 958
Първите неща и при двамата `Има моя нос ,колко е красив!` Joy

При първия- Облекчение!Триумф! Гордост,неизмеримо щастие. Питах `Момче ли е? Добре ли е?`Слушах гласа му ,докато плаче и аз плачех от щастие....изпитах ужас ,че ми го отнесоха в друга стая  Crazy

При втория - Облекчение!Триумф!  Не чух  да е изплакал и изпитах безпокойство..../ и сто пъти попитах `Всичко ли му е наред!?`/,но  в залата плачеха няколко бебета и се мъчех да различа моето ....Като го гушнах  миришеше на нещо неземно ,несравнимо ,чисто и нежно...бузките му бяха меки като памук Rolling Eyes Grinning и стърчеше моя умален нос  Laughing
Още на `магарето` звъннах на тати ,да му кажа и си чух и другото дете! Heart Eyes Hug

Охх ,колко още мога да изпиша....

# 104
  • София
  • Мнения: 3 421
При първото раждане първата ми мисъл и въпрос бяха"Защо не плаче?" Та се наложи лекаря да я плесне по дупето за да я чуя /явно първото проплакване не съм го чула/.Дъщеря ми се роди с форцепс и първото ми впечатление като я видях беше: Защо е толкова грозна и червена и с такава изтеглена глава/а то от форцепса главичките им стават малко като пъпеш/,а отгоре на всичко и мъжът ми като я видя за пръв път и той попита"защо й е такава главата".
При второто раждане /синът ми се роди невероятно бързо и от това бързо излизане му се бяха получили кръвонасядания по цялото чело и около нослето/- та затова първата ми мисъл беше "Колко е грозен и син".
Сега си мисля, че имам много хубави деца/а и всички така казват/, но незнам дали е нормално ,че нито едно бебе в болницата /включае и мойте/ не ми се стори хубаво.Започват да ми харесват след 10 дни като престанат да бъдат толкова сбръчкани.
А много обичам бебенца.?!

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт