Относно кърменето - аз не съм кърмила не защото нямах желание, напротив, сега като ви чета се усмихвам и си давам сметка, че по същият начин се бях надъхала и аз. За съжаление при мен така се стекоха обстоятелствата, че кърменето от на всяка цена, стана изцяло с адапте. Нямам нито един ден, в който да съм нахранила с кърма детето си /ако не броим 2 гр, които въпреки нищожността им се опитвах 2 месеца да й давам/. Няма да се впускам в подробности защо и как, но мога да ви посъветвам да не се надъхвате толкова много. Кърменето е най-естественото нещо, ако всичко е наред - ще кърмите дори и 100 шишета да сте купили. В противен случай - шишето с АМ и повече почивка /щото може и таткото да ви замества от време на време с храненето /. На мен, лично, ми идва в повече надъхващите писания за кърменето в специализираният подфорум. Едва ли не ще отгледаш някакво болно и ненормално дете ако не кърмиш. Със сигурност ходенето по цял ден с цица в устата на бебето не е за мен, все пак имам още едно дете и куп ангажименти /и семейни, и служебни/, но Стеф е права - всеки има свое виждане и всичко това е въпрос на избор.
Бебето и аз го усещам ниско, към влагалището, нямам спомен как беше с предишната ми бременност, но добре че сте вие, успокоих се, че не е само при мен така.
Аманита, поздравления за темата. Наистина си се потрудила!