Родих на 32, след 14 години много и отговорна работа, но за сметка на това без фиксирано работно време... Всичкото ми време беше "лично".
Детето ми е: кърмаче на поискване (все още не яде почти нищо друго);
спи само в мен или до мен на спалнята - и денем, и нощем (като по-малка и с търчане след количката навън);
никога не е "оставяна" на никого да я гледа, дори за час-два (баща й е я разхождал няколко пъти навън, когато е нахранена и наспана, предимно след шестия й месец);
баби и домашни помощници не ползваме (макар че второто бих искала, поне за чистенето);
почти целия шести месец бяхме сами с малката (мъжът ми беше командировка на друг континент).
Е ми оцелява се, но на моменти е много трудно.
Ходим си навсякъде заедно двете - в банята, на фризьор, по магазини, заведения - само открити, разбира се. Зимата беше по-тежка.
Почти не готвя. Лятото ядем салати или навън. За детето също още не готвя, понеже е почти изцяло на кърма.
Не чистя, освен една бърза прахосмукачка през 2-3 дни - основното чистене в събота върши почти изцяло таткото.
Постоянна грижа ми е само дрехите да са изпрани, подредени в шкафовете и да има чисто спално бельо. Гладех само за малката, след 6-7 месеца и това разредих.
Чета, докато сме навън на разходка или кърмя.
По някоя минута за компютъра, докато си играе.
Останалото - вечер, след като заспи.