Интересен спор между бодила и брилянта. В този контекст излиза, че може да се окажа по-тясно сродена с някои цигани, отколкото с децата на повечето си брат'чеди.
- Публикувана: 9 юни 2009, 09:13 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2010, 18:16 ч.
Откога сме лели?
Ти, само това ли успя да измислиш в отговор?
Не е от значение, драга Люсил.
Разбирам, че се опитваш да излезнеш с достойнство от ситуацията, обаче не се получава.
Липсва ти аргументация и още нещо.
Не е от значение, драга Люсил.
Разбирам, че се опитваш да излезнеш с достойнство от ситуацията, обаче не се получава.
Липсва ти аргументация и още нещо.
Липсва ми желанието да се доказвам. Липсва ми удоволствието да споря с теб. Липсва ми смисълът - онова, което се научава в течение на един спор. Липсва ми мотивацията - удовлетворението за победителя не е достатъчно адекватно на изгубеното време в четене и писане на безкрайни постинги. Напълно откровена съм. Диалогът ни ми дотегна.
Ти, само това ли успя да измислиш в отговор?
Не е от значение, драга Люсил.
Разбирам, че се опитваш да излезнеш с достойнство от ситуацията, обаче не се получава.
Липсва ти аргументация и още нещо.
Не е от значение, драга Люсил.
Разбирам, че се опитваш да излезнеш с достойнство от ситуацията, обаче не се получава.
Липсва ти аргументация и още нещо.
Липсва ми желанието да се доказвам. Липсва ми удоволствието да споря с теб. Липсва ми смисълът - онова, което се научава в течение на един спор. Липсва ми мотивацията - удовлетворението за победителя не е достатъчно адекватно на изгубеното време в четене и писане на безкрайни постинги. Напълно откровена съм. Диалогът ни ми дотегна.
Липсва ти толерантност към чуждото мнение и уважение към отсрещната страна.
Мотивацията ти в така наречения от теб спор се състои от кфалификации и определения към опонента, твърде близки до махленско-клюкарско развнище, отклолкото до цивилизована комуникация, в която страните аргументират становището си по въпроса, без да обливат опонента си в помия, защото няма какво друго да кажат, обаче имат воля за победа.
В този ред на мисли, понеже водим общ разговор, в който ти не си единствения участник, дали ти мина през ум, колкото и с ограничени възможности да е, че в крайна сметка, колкото и да не ти се иска, че останалите участници може би също са любопитни да разберат причините за едната или другата теза по даден въпрос.
Така, че, драга Люсил, мен малко ме интересува дали си отегчена или не, това, което ме вълнува е опонентите ми в даден разговор да бъдат така любезни да запазят кофите с помии за себе си, ако им се изчерпи аргументацията по въпроса, така, както постъпвам аз.
Вярвам, че ме разбра.
Като се замислих освен на хората, с които съм в роднинска връзка, на други не казвам лельо, чичо, како без да спомена името им. Леля еди коя си, чичо еди кой си. Убийте ме, но на кака ми, която е с 8 години по-голяма от мен не мога да кажа по име. Леля ми на 46 се обръща към 54 годишната ми майка с "како".
Пропуснала съм чудна тема, срамота! Доколкото вниквам във въпроса, лелинството, което предполага наличие на племенници, не е от значение. Другите поводи, които те окичват с прозвището "леля", даже "лелка", те са по-интересни 
Когато се движиш като достолепна матрона и гледаш с притворен клепач, когато ханшът ти е по-широк от гръдната ти обиколка и когато леглото на героинята от турски сериал те вълнува повече, отколкото твоето собствено, тогава категорично си леля. И да фучиш, и да изискваш от децата да ти викат "како", все тая. Лелката е психологически момент, лелката е нагласа към света - може да те споходи на 18, може и никога. 
Когато се движиш като достолепна матрона и гледаш с притворен клепач, когато ханшът ти е по-широк от гръдната ти обиколка и когато леглото на героинята от турски сериал те вълнува повече, отколкото твоето собствено, тогава категорично си леля. И да фучиш, и да изискваш от децата да ти викат "како", все тая. Лелката е психологически момент, лелката е нагласа към света - може да те споходи на 18, може и никога. 
Мда, тънка е границата ... Присетих се за пеньоарите, едно време съседките се разкарваха така до магазина, набързо за хляб и по чехли, та чак с чорапи. Също и за копринените къси чорапи, които се врязват в плътта, обикновено се носят с чехли. От там се понасям в мисли за ситно студено къдрене и синя боя за коса и ето го - мина си живота неусетно.
) На мен не ми харесва да ме наричат така и чесно казано се обиждам.
Обиждаш се? Че какво обидно има в "лельо"?! Тоест какво по-обидно от "госпожо", например? Или идеята е да ти викат по име, щото да изглеждате приятелчета и връстници?
На мен ми е все едно кой как ще се обръща към височайшата ми персона, стига да не е придружено с "Алоу", "Ей" или пък, не дай Боже, подсвирване с уста.
Мда, тънка е границата ... Присетих се за пеньоарите, едно време съседките се разкарваха така до магазина, набързо за хляб и по чехли, та чак с чорапи. Също и за копринените къси чорапи, които се врязват в плътта, обикновено се носят с чехли. От там се понасям в мисли за ситно студено къдрене и синя боя за коса и ето го - мина си живота неусетно.
Добавям ролките за коса, които се носеха денонощно.
Добавям ролките за коса, които се носеха денонощно.
A Зелената ябълка? А задължителният шоколадов фъч? А плетените покривчици на раклата, масичката и облегалката на дивана, м?
Е вие го обърнахте вече на бабини работи. Особено това със синята боя за коса. Аз лелки със сини коси не съм виждала, само баби.
Бабите, които виждаш сега, ние ги следим от по- млади
Все като хамелеони си ходеха.
X
Реклама