А относно това, което виждат лекарите - то затова тази професия си е призвание. Същото мисля и за учителите. Аз лично не бих могла да бъда нито едното от двете - моите пациенти щяха да бъдат масово бити и насилвани, даже и да съм очен лекар /после петиции, протести и т.н./, а пък работата с деца хич не ме влече, нито пък децата са привлечени от мен.
Миналата седмица при Марков, също като теб - той брои пръстите на ръцете, и понеже едната ръчичка е в юмрук, не може да се види добре палеца. Пет пъти човека се връща на тази ръка да види палец, накрая го видя и пита - нали го видяхте и вие? Аз - "Не, там палец няма!". Човека пак търси въпросната ръка, започва да ми ги показва пръст след пръст и палец, разбира се, има... ама от другата страна. Аз упорито гледам откъм малкия пръст и чакам от там да се покаже.