Всичко което ми е на сърцето ми излиза и от устата.Щом нещо не ми харесва просто си го казвам .
- Публикувана: 24 апр. 2010, 12:00 ч.
- Последно мнение: 4 май 2010, 13:57 ч.
Колко пъти ви се е искало да кажете на партньора ........
Ох, проблемът никога не е бил, че казвам нещо - винаги е било добре, че съм го казала. Проблемът е как го казвам. Боря се с проблема.
Години наред съм си мълчала и за важни, и за дребни неща.
Той винаги ме е работил на принципа "атаката е най-добрата защита" и река ли да кажа нещо - веднага атакува.
Чак напоследък се усетих как да го действам.
Установих, че е достатъчно да покажа колко много го зачитам и после да я свърша каквато съм я намислила.
То в моя брак ми трябва артистизъм като за ВИТИЗ.
Само като ми омръзне да мяукам я карам през просото, но винаги разбирам, че е било по-добре да кажа "мяу - мяу".
Той винаги ме е работил на принципа "атаката е най-добрата защита" и река ли да кажа нещо - веднага атакува.
Чак напоследък се усетих как да го действам.
Установих, че е достатъчно да покажа колко много го зачитам и после да я свърша каквато съм я намислила.
То в моя брак ми трябва артистизъм като за ВИТИЗ.
Само като ми омръзне да мяукам я карам през просото, но винаги разбирам, че е било по-добре да кажа "мяу - мяу".
Няма такова нещо, като да се откажа в името на семейния мир. Може би по-скоро трябва да поработя над това как сервирам нещата, но и през ум не ми минава да спестявам нещо. Аз не съм подръжник на тезата, че в името на комфорта на милото, а и за да запазя образа на перфектна и образцова съпруга, трябва да се държа с него като с душевно болен, на когото трябва да се внимава какво се казва. Понякога го вбесявам, понякога усещам, че не ме разбира, но въпреки това не мисля, че правя грешка.
Доста усилия положих да се науча да премълчавам някои неща. В състояние на афект, или просто недооценена ситуация съм мислила и казвала доста глупости, така че не смятам за добра практика да казвам, каквото си помислям.
И не мисля, че ми вреди на здравето това премълчаване - много по-малко нерви ми коства, отколкото скандала, последващ някое глупаво изказване, или нещо което няма да има ефект, но аз държа да си кажа...
И не мисля, че ми вреди на здравето това премълчаване - много по-малко нерви ми коства, отколкото скандала, последващ някое глупаво изказване, или нещо което няма да има ефект, но аз държа да си кажа...
Майка ми ме е учила, че когато съм ядосана за нещо трябва да си замълча и в подходящия момент, с подходящия тон да говоря за проблема. Ама аз съм много емоционална и когато нещо ме тормози, сън не спя докато не си го кажа. Че някой път и доста луди скандали вдигам и после много бързо ми минава. Добре, че милото ми е свикнал и се научи как да успокоява нещата в подобни моменти 
Освен това съм чела, че хората които "стискат" и "задържат" нещата в себе си, са много склонни към напълняване. И не само, това може да доведе и до различни заболявания. Пълничките да се позамислят дали повечкото им килограми не се дължат и на този факт. 
Аз съм от тези, дето стискат и задържат. Ама не съм пълна, дори напротив - някое килце отгоре би ми дошло много добре
Не мисля, че има някаква връзка едното с другото. 
А защо повечето свързват казването на нещата с видгането на скаднал 
Точно заради това, за да не си натрупвам отрицателни емоции, които после да изригнат под формата на скандал, си казвам своевременно, каквото имам да казвам. Но това не значи, че го мятам моя и се изпокарваме. Тъкмо напротив, в повечето случаи поднасям нещата даже под формата на майтап.
Точно заради това, за да не си натрупвам отрицателни емоции, които после да изригнат под формата на скандал, си казвам своевременно, каквото имам да казвам. Но това не значи, че го мятам моя и се изпокарваме. Тъкмо напротив, в повечето случаи поднасям нещата даже под формата на майтап.
,отколкото да спим в различни легла от несподелянето на проблемите ни 