Какво несправедливо отношение към най-авангардния носител на българската културно-музикална идентичност – Диян Икебаната! Зловиди се вам неговият колосален успех, но питам се защо? Дали защото удари неочаквана плесница на конформистките жанрове, пропили с лепкавите си мелодии и скучновати лирики родната ни музикална сцена?
Нима Икебаната и Съчките (които се оказват добре оформени пръчки) не нанесоха смъртен удар в тила на морално-разлагащия обществото ни поп-фолк? Нима Диян не постави огромен въпросителен знак върху воднистото творчество на скопените си колеги от естрадната сцена?
Вместо да се опитвате да стъпчете в калта пионерския устрем на този прероден творец, не е ли по-добре да се взрете в различното, за да проникнете в универсалното? Защото всеки себеуважаващ се ботаник ще се подпише без колебание под твърдението, че дървесата наистина ги боли от икебаната. И мен ме боляло, и знам!
Да не говорим какъв оптимизъм лъха от рефрена „Съчки събирам – пръчки намирам”. Лирическият герой има скромната амбиция да си набави съчки, а благосклонната съдба го обзавежда с пръчки.
Сияйната непреходност на тези прости истини сякаш остана неразбрана и задушена от стадния манталитет на обществото ни. Но Дияне, твоята Икебана ще пребъде и от нея ще покълнат съчките и пръчките на един нов музикално-цивилизационен модел, чийто идейно-художествен център ще бъде твоето паранормално творчество!
Да подкрепим българския музикален гений!