Почувствах се горд с детето си, когато...

  • 7 791
  • 126
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 335
Хайде на фона на темите за агресивните, разглезени, необуздани малки зверчета, да извадим и покажем, че освен не дотам лицеприятни качества, децата ни могат да са чудесни и са способни на дела, които ни карат да преливаме от родителска гордост.

Това може да са например някаква свръх благородна постъпка или неочаквано силна реч, която е оставила безмълвна възрастните наоколо, или умение, придобито много преди всички останали или каквото там се сетите Simple Smile

Нека опишем конкретни ситуации, а не обобщения като "тя ми е на мама умницата и винаги ме слуша, толкова се гордея с нея!" Simple Smile

Вие сте Hug

# 1
  • Мнения: 24 467
...неочаквано силна реч, която е оставила безмълвна възрастните наоколо, или умение, придобито много преди всички останали или каквото там се сетите Simple Smile

...

На 2 г. и 4 м. бе, аз се обличам пред огледалото и полагам старание върху външния си вид, а той заявява изправен, с  ръце на кръста: "Я се обълни да те видя бе, сладулано!" Останах безмълвна, аз и околните. Установих по безспорен начин умението на сваляч още от тази крехка възраст.

Децата са първо сладури, а после всичко останало. И майката, най- често, има първи мотиви за гордост още щом види муцунката сладка, когато се роди хлапето.

# 2
  • София
  • Мнения: 866
Здравейте,
Много хубава и позитивна темичка!
Много горда се почувствах, когато миналата година на родителската среща казаха, че моята Софи разказвала най-добре от цялата група. Затова и на тържеството на градината по случай 8 март й бяха дали да разказва приказка! Справи се чудесно!
Много горда се почувствах и когато чакахме в спешното на Окръжна болница, за да й извадят кърлежа около 23 часа и тя не каза гък дори и когато и биха инжекцията, а след това благодари на доктора, че й е спасил живота! (не съм й напомняла за това)
Много се гордях с нея и когато отивайки в градината на деня, след като се роди сестричката й, пожела да занесе кутия бонбони, защото е станала кака и да почерпи всички, защото има най-красивата сестричка на света (това са нейни думи и идеи. Не сме и мислели да се скатаем от почерпка, но бях горда, че тя приема раждането на сестра си не като появата на навлек в живота й, а като празник).
Много горда се почувствах и когато ме изписаха от болницата след раждането, а Софи бързаше като се прибере от градина да ме "нахрани" с нейните бонбони, за да оздравея по-бързо Mr. Green
Много бях горда, когато на изпита за Алианса, не направи нито една грешка и шашна изпитващите (бях в стаята по време на целия изпит).
Сигурно още много неща ще се сетя, но тези някак са най-запомнящите се!

# 3
  • Мнения: 593
Всякакви дреболии ме карат да се чувствам горда.
Например, когато съм болна, тя ми носи хапчета и водичка.
Или когато идва с мен да мием заедно колата.
Когато сама си намаже филийка да яде.
Когато е болна, но си пие лекарствата без да мрънка, въпреки че са й гадни.
Когато я чуя да говори с някого на английски също много се гордея с напредъка й.
И други. Ще допълвам.

Хубава тема да си похвалим "гарджетата".  Grinning

# 4
  • София
  • Мнения: 1 861
Доста случки мога да разкажа, ама хайде да се разпиша с една, за която всеки път като се сетя, и ми избиват едни сълзички... Преди 3 години през лятото големият ми син (9-годишен тогава) дълго време ми мрънкаше за някакъв воден пистолет, а аз твърдо го отбивах с обяснението, че е вече голям за подобни глупости. Един ден се разхождаме в парка и на едно от стрелбищата човекът вижда въпросния пистолет и ме моли поне да стреля и да се опита да си го спечели, след като отказвам да му купя. Съгласявам се аз и докато той стреля (много е добър, да си го похваля), до стрелбището майка се опитва да отвлече вниманието на около 2-3 годишна кукла, горко плачеща за едно висящо там плюшено животинче. Майката, милата, как ли не обяснява, че това не се купува, че трябва бла, бла, че ще и купи от друго място същото, не и не – девойката рони сълзи безутешно... Е, синчето си „застреля” каквото трябваше и ... вместо да си вземе така жадувания пистолет, посочи въпросната плюшка, настигна майката, която вече влачеше момиченцето на някъде, подаде го на детето и хукна към нас. Детенце щастливо, майката загуби говор и картина, а аз ... аз направо си се разревах от гордост и умиление...

Последна редакция: пт, 06 авг 2010, 15:56 от PurpleDragon

# 5
  • Мнения: 206
Драконче, много благородно дете имаш!   bouquet

# 6
  • Видин
  • Мнения: 4 925
Много позитивна темичка, браво  Peace
Засега се записвам с много скромни постъпки, ама сме още малки  Crazy
Първият път, когато се почувствах някак странно и горда беше когато преди около 2 месеца сам постави кубчетата в отвора на жирафа на Фишър прайс. Без да съм го учила, показала съм му не повече от 3 пъти и той го направи. Елементарно е, ама все пак.
Вторият път беше преди 4 дни когато направи първите си 4-5 крачки в живота сам. Толкова се развълнувах. Моето бебе вече е голямо момче  Heart Eyes
PurpleDragon, да нацелуваш този прекрасен момък  Hug

# 7
  • Мнения: 2 674
Когато преди няколко вечери се изкъпаха двете заедно,сами,без никаква моя помощ и голямата старателно измила косата на малката.

# 8
  • Мнения: 720
PurpleDragon, поздравления за малкия джентълмен.  Hug

# 9
  • Мнения: 17 419
Остроумните изцепки на дъщерите ми не са повод за гордост, не че не ме радват. Нито справянето им със задачки от ежедневието. По нататък ще се гордея, има време.

# 10
  • Варна
  • Мнения: 2 363
Драконче, и мен ме просълзи постъпката на твоето момче! Да ти е жив и здрав и винаги така да се гордееш с него! Hug

С моята девойка много се гордях, когато на 2г и 4м започна да брои до 12, да познава 5-6 букви от азбуката и да ги показва където ги види (това без специално обучение - тя пита - аз отговарям, но само толкова).
Другата мила картинка ми е всяка сутрин като отивам да я водя в яслата, сега от Юни месец има доста нови, по-малки дечица, които сутрин си плачат за мама. Тя като види такова детенце и бърза: "Айде, мамо, дай бързо пантофите, че Кики плаче!" и отива и почва да гушка, да носи играчки и нещо там обяснява... Heart Eyes
И другата ми гордост: възпитателката ме привика един ден специално да ми обърне внимание на това колко добре рисува нашата бухтичка. Препоръча ни да я насърчаваме повече и като навърши 4 да я ориентираме към такива школи и занимания, защото имала усещане за цветовете и формите, била много наблюдателна и прецизна. Как да не се гордееш като ти кажат такова нещо за дете на 2.5г!
Темичката е чудесна и с радост ще я чета! Дано имаме повече поводи за гордост с малките съкровища! Hug

# 11
  • Мнения: 22
Драконче, Браво!!!   bouquet   Поздравления за благородството на момчето!!!
 А ти, купи ли му воден пистолет след този невероятен жест?

# 12
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Моите вече растат. Има много неща, които когато са били малки са ме радвали и са ме умилявали. Но от известно време ми става много хубаво заради дъщеря ми. Детето поотрасна и вече започва да се усеща що за човек е. И ме изненадва много приятно.

Сега през уикенда /те са на вилата и аз съм с тях само през уикенда/ се наложи средният да си чете непрочетените през седмицата страници. Той е малко проблемен, нервен и избухлив. Наталия и Крисо си бяха прочели и имаха право да отидат на басейн, или да карат колела, или да се видят с приятели. А Наталия пък напоследък е силно пристрастена към мен и сега като се виждаме рядко тя не се отлепя от мен. Чакала ме е цяла седмица, за да се видим и двете по женски да се помотаем из града. Но когато Ангел се разрева и се затръшка, изпадна в истерия, че ще чете когато другите играят, Наталия се събу и каза "Мамо, аз ще остана да почета с Ангел." И се лиши от игри и разходки, остана и цял следобед чете с него. Аз дори не се бях сетила за подобно решение на нещата, камоли да го предложа. А тя се сети сама и го направи.

През седмицата възрастен човек ритнал брат й. А след това е нападнал и Ангел. Наталия е защитила и двамата и е реагирала сигурно много по-адекватно от мен. Аз бих откачила и сигурно чудеса бих направила - нещо, което би травмирало момчетата още повече. А тя е реагирала така зряло и толкова мъдро... Много мило ми стана за моето голямо момиче.

# 13
  • София
  • Мнения: 1 861
Момичета, благодаря ви!  Hug Да, без излишна скромност ще отбележа, че за мен детето ми е едно от най-добродушните, състрадателни и щедри същества, които познавам. За съжаление обаче, извън кръга на най-близките си, или поне така си мислех... И тъкмо тези дни се „жалвах” от него в темата за разглезените деца, че ей така изведнъж с възрастта взе да изявява някакъв абсолютно нов за мен крупен егоизъм и несъобразяне...  С най-близките си пак, имам предвид. И най-вече към брат си, към когото показва едва ли не садистично удоволствие да го докара до рев и истерия... Та в този контекст, преди няколко дни отново ме шашна. За първи път ги пускам двамата сами навън заедно и с оглед огромните ми притеснения относно ошашкалото ме  пуберско безхаберие, безотговорност и вейхайвейщина напоследък, държа половинчасова реч къде, как, колко да внимава, какво да правят/не правят и т.н. Синчето ме прекъсва с досада: „Мамо, спри! Това е БРАТ ми, не разбираш ли! Как можеш да си помислиш, че ще позволя да му се случи нещо лошо в мое присъствие!”... Ми ето, пак, похвалих се! И между другото, благодаря на Stelfy за темата   bouquet, която точно в този момент ме разтърси и ми насочи погледа към хубавите неща, ‘щото напоследък бях твърде задълбала в друга посока...

Пп. Огън, не му го купих....
Пп2 Дара, отдавна съм фен на Наталия, аз....(от други теми и твои писания)

# 14
  • Мнения: 6 446
Драконче, браво на детенце! И мен ме просълзи историята.  Hug

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт