Публикувана: 14 окт. 2010, 15:14 ч.
Последно мнение: 10 ноем. 2010, 23:35 ч.

КИВИ+КОМ = КИС - 7

25 334
742
1

# 75 18 окт. 2010, 16:29 ч.

Мнения: 613

Влязох нещо да напиша, но....няма значение. Тъжное когато губим близки, още по-тъжно е когато това са деца или млади хора....
Сис, Фейче, Мастерче Hug

Да почиват в мир душите им, както и на много други наши близки.

# 76 18 окт. 2010, 18:21 ч.

Мнения: 5 001

Момичета......Знам,че на всички е тежко....Когато някой сподели тежко нещо(все едно каво е то)....Но.....
Милички! .....Дръжте се! И се радвайте на всеки един миг в живота ви с обичаните от вас хора! Hug

Тези,които сме загубили са на такова добр място за което ние не бихме и мечтали даже!!!!!......Така,че за нас оставасамо болката и съжалението.....

Недейте да страдате прекалено много(дано това да не ви прозвучи гадно и ...твърде....недобре обяснено....)...Но!...Аз за себе си усетих,че ако се потопя НАИСТИНА в болката,която ме обгръща.....Това ще погуби всички около мен!(приятели,познати,ученици и......Най-важно!!! майка ми баща ми и Половинчо!)......Да знаете,че всички се смятат отговорни за вашето състояние и вие не бива да натоварвате излишно близките(защото ТЕ от своя страна също имат "неща " за преживяване)........Ако не можете да издържите на "напъна"....Просто потърсете квалифицирана помощ.......Психотерапевт!!!!

ИЗВИНЕТЕ,ако съм засегнала някой...Или не съм се изразила добре......Искам само да сте добре!!!!!! Защото всички вие дето пишете в тая тема сте КАЧЕСТВЕНИ хора и заслужавате разбиране и да знаете,че "някой го е грижа" за вас......Това сме всички НИЕ .....пишещи в тая тема!

# 77 18 окт. 2010, 18:46 ч.

Мнения: 2 433

мастерче миличка Hug

и на теб
много хубави думи си написала... нищо че са тежки и тъжни!

а ние сме болни Sad

от събота сме с Т и кашляме за световно. Докторът ни е в турция още, чакаме го да се върне и се лекуваме с АБ и сироп.

# 78 18 окт. 2010, 19:35 ч.

Мнения: 972

Мастерче, напълно те разбирам какво искаш да кажеш... Hug

За съжаление за тази болка няма лек... За всички загубата на дете е тежка,но за майка му е ... неописуема...
И никой,никой не може да го разбере напълно или да помогне... Нито близките,нито специалисти,нито никой...
Просто такива майки като мен,попарени от сланата на живота,трябва да намерят стимул и смисъл да живеят...А точно в такива моменти нищо не може да е стимулиращо... Единствено и само децата ми ,ми помогнаха да оцелея... Вкопчих се в тях и ето...жива съм и с здрав разум...
Споделям мъката си с вас,защото ви смятам за приятели,а приятелите се преценят в такива моменти...
Когато ми е весело всеки може да се посмее заедно с мен... Но когато ми е тъжно...тогава малцина могат да поплачат за моята болка...

# 79 18 окт. 2010, 20:03 ч.

Мнения: 2 022

Цитат на: Сисссс в пн, 18 окт 2010, 19:35

За съжаление за тази болка няма лек... За всички загубата на дете е тежка,но за майка му е ... неописуема...
И никой,никой не може да го разбере напълно или да помогне... Нито близките,нито специалисти,нито никой...

Да, така е. Аз, леля му, съм смазана мъка, а какво ли й е на майка му......... Да не дава Господ никому такава мъка........
Сиска, мога само да те прегърна и да поплача с теб.

Мастерче, животът продължава, наистина. Мъртвите са намерили покой, вече нищо не ги боли, нищо не ги смущава...... А за живите остават болката и страданието........ И една ужасна празнина....... С времето нещата не стават по-леки, просто се научаваме да живеем с липсата на хората, без които животът няма смисъл...... Майка ми ми липсва вече 12 години, а сякаш беше вчера, когато вярвахме, че ще се оправи...... Свикнах да я няма, свикнах да разговарям с портрета й, свикнах да ми липсва и все още ме боли...... А новата рана е много прясна и дълбока..... Знам, че ние сме по-силни, отколкото предполагаме, знам, че трябва да продължим и след този удар, знам, че трябва да мисля и за моите деца, които са тук, че почернената ми братовчедка има още две дечица, които имат нужда от нея и заради които трябва да продължи напред, когато й се иска да легне до сина си......... Знам, че утре трябва да сме отново силни, за да посрещнем новите предизивкателства на живота, но днес ... днес искам да изживея болката, да се потопя в сълзите си, да забравя целия свят .... А утре........

# 80 18 окт. 2010, 20:17 ч.

Мнения: 613

Цитат на: Сисссс в пн, 18 окт 2010, 19:35

Мастерче, напълно те разбирам какво искаш да кажеш... Hug

Така е. Но и Мастерчето е права. Всяка от вас е намерила силите да продължи.....И заради децата....и заради останалите близки.....Дори и заради себе си......И това също е нормално, защото мъката си е мъка , спомнените остават.А те са хубави и не знам дали ще се изразя ясно, но животът е ценност и ние трябва да му се радваме независимо от всичко което ни сервира.Днес ме накарахте да си спомня за сестра ми , почина на 30. Остави две деца. Всички трябваше да сме силни дори само заради тях. И те станаха прекрасни младежи вече. И аз съм сигурна, че тя би искала всички ние - майка, сестра, съпруг , да мислим повече за тях, отколкото за нея. Сис , разбирам, че твоята загуба е друга, но и детето ти със сигурност би желало , да пазиш спомена, но и да живееш пълноценно. което го и правиш. Hug

А днес просто ще поплачем заедно.

# 81 18 окт. 2010, 20:28 ч.

Мнения: 5 001

Цитат на: iren5 в пн, 18 окт 2010, 20:17

А днес просто ще поплачем заедно.

Мда......Това е съпричастността! Cry

И аз плача заедно с вас милички!....Няма какво повече да кажа......Знам,че е тежко,но трябва да продължим напред!

# 82 18 окт. 2010, 21:17 ч.

Видин
Мнения: 961

Цитат на: iren5 в пн, 18 окт 2010, 20:17

А днес просто ще поплачем заедно.

Няколко пъти се опитвам да пиша, но успявам само да заплача...
Прегръщам ви силно!

# 83 18 окт. 2010, 22:12 ч.

Мнения: 4

Момичета нямам думи.
Прочетох какво сте писали днес и ми застана една буца на гърлото.
Сиска-Фейче-Мастерче бог да прости младите душички.
Дано да са на по добро място.
Знам каква е болката в душите ви.
Сиска прекланям се пред твоята силна душица.
Какво ти е ти сама си знаеш.
Момичета да знаете само едно ние винаги сме с вас с вашата мъка дори и мислено. Hug

# 84 18 окт. 2010, 22:35 ч.

Пловдив
Мнения: 614

Аз също не можах да пиша повече и само искам да ви кажа че Бог дава изпитания такива които човек може да преживее.Всички мнения са много верни и аз няма какво още да добавя.
Сърцето ме боли когато чета за мъката ви .Бъдете силни момичета знам ,че можете и ще го направите заради семействата си.
ОБИЧАМ ВИ!!!

# 85 18 окт. 2010, 23:37 ч.

Мнения: 3

Немога и да си представя как се живее с такава мъка в душата .
Мога само да се възхищавам на силата и любовта която притежавате ....... и да си поплача с Вас момичета !!!
Бог да прости дечицата Flowers Rose

# 86 19 окт. 2010, 03:45 ч.

Мнения: 4

Здравейте по принцип съм много приказлива но сега съм се кротнала да не повярваш.
Сисе, Фейче Hug Hug вярвам, че децата са на добро място и на чакат
вярвам че БОГ е добър и се грижи за тях.
Rose Rose