Споделете - 158

  • 30 739
  • 737
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 9 914
това сигурно винаги е страшно и не си подготвен.
Елинор, съжалявам за загубата ти, вярвай, че част от нея ще бъде с теб и занапред   Hug

# 46
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 866
Съжалявам, Елинор! Надявам се да можеш да се справиш с чувствата си и да не се обвиняваш!

# 47
  • Мнения: 7 136
Елинор,  Cry.

# 48
  • Варна
  • Мнения: 1 795
Ели, съболезнования и от мен.  Hug За всеки от нас има такива моменти и никой никога не е подготвен. Светли и пътеки на майка ти и недей да се обвиняваш.

# 49
  • Пазете Гор
  • Мнения: 5 181
Съжалявам за шока, Ели.  Hug Не че има добър начин да се срещаме със смъртта.

Сега се прости с майка си, и се успокой. Има ритуали по изпращането , които ще ти помогнат да се смириш. После да вдигнеш очи и да продължиш.
Такъв е вечният цикъл - живот - смърт - живот и така. От прах всички сме сторени и на прах ще станем. От нас само зависи за какво ще използваме дните си на земния живот.

# 50
  • Мнения: 2 510
Съжалявам, Елинор!

# 51
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Елче, прегръщам те!

# 52
  • о`майна лунна нощ е
  • Мнения: 5 537
Тежки страници.
Няма да споделям моите тревоги. Дано Елинор да има сили да вдигне глава.

# 53
  • Мнения: 24
здравейте, Искам да споделя нещо относно мен и приятелят ми. не знам дали е подходящо тук да го кажа. С приятелят ми сме заедно от 2г. Аз тогава бях 3-ти курс студентка. Сега той иска да сме семейство и иска да имаме бебе. Аз обаче още не съм завършила, малко проблеми в училище, прекъснах тази година. И му казах че искам да завърша висшето и тогава да мислим за семейство. Ние много се обичаме и уважаваме, но някак си и аз какво ме притеснява както го карам да чака. Нали не правя лошо така. Не искам да го загубя. Не знам какво да мисля. Кажете вие какво мислите.

# 54
  • Мнения: 984
Елинор, днес цял ден се чудя какво да напиша, за да изразя съпричастността си, да сложа рамо, въпреки че не те познавам...много съжалявам! Мир на душата й, дано е на светло и обградена с любов и покой!

dimi_86f, ако този човек не те разбира, ако не е готов да изчака още година поне да завършиш започнатото и да има смисъл усилието до сега...винаги ще е така...той ще иска....ти ще даваш. Ако си готова за това, омъжи се, но ако не си, по-добре изчакай, премисли, защото отговорността за отглеждането на дете трябва да е поделена иначе е адски трудно, изнемощяващо, изгубващо силите... Hug

# 55
  • под дъгата
  • Мнения: 630
Елинор, бъди силна, момиче! За съжаление, смъртта е извън нашия контрол. Оитай се да приемеш, че така е било писано. Прегръщам те.
*
dimi_86f, аз бих си завършила образованието първо.
*
Опитвам се да не се разболея. Ужасно гадно време.

# 56
  • о`майна лунна нощ е
  • Мнения: 5 537
dimi_86f - аз първо завърших. Моя приятелка се беше омъжила на 17 г. Бременност, раждане, второ дете ... дипломира се със средно обазование едва през 2010 г. след повече от 10 години извън училище.

# 57
  • Мнения: 610
  Наистина ви благодаря много  Hug  Sad Намерих утеха у хора, които не познавам. Майка ми и баща ми много се обичаха, та днес това ми беше утешителната мисъл, че са отново заедно.
Съжалявам, че разплаках темата, просто сърцето ми щеше да се пръсне снощи, имах нужда да го напиша.

# 58
  • Мнения: 17 416
Елинор, VG, съжалявам Cry
Не знам колко от вас осъзнават какво означава "не се обвинявай''. Аз продължавам-трета година, бях позабравила, но усещането за вина оново се стовари отгоре ми, прочитайки темата....
Не, не ви обвинявам, прегръщам ви и двете.

# 59
  • Мнения: 24
да така е и аз мисля че първо образованието е по важно.  Аз му казах искам да завърша и после да мисля само за детето което ще гледаме след време. Все пак знам, че малките деца искат да им се обръща много внимание. Според мен ме разбира идеално, за това и дано още малко да ме изчака. После няма да съжалява за чакането мисля.

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт