В сегашно време всеки прави кариера и по малко мисли за деца.Все си вика няма пари едва си плащам сметките и т.н.В един момент като минат 35 години се сещат за деца.Но при този динамичен живот в България хората едва достигат 50 години и като родят примерно на 35години не се знае дали ще доживеят да го видят поне на 20години.В къщи имам 2 деца и мисля,че все по някакъв начин успяваме да оцелеем.Затова не се чудете,защото годинките отминават.
- Публикувана: 21 май 2011, 12:10 ч.
- Последно мнение: 19 ян. 2013, 11:43 ч.
Дайте съвет!
Благодаря на всички за отговорите, които ми дадохте в тази тема. От преди няколко месеца до сега те ми помогнаха да изясня нещата за себе си и относно човека, с който съм. От два месеца вече опитваме за дете и виждайки, че не става лесно и информирайки се и четейки все повече относно проблемите и увеличаващия се стерилитет, мъжът ми узря за тази стъпка. Усещам даже разочарование, в двата месеца, когато не се получи. Трудно е мъжете да асимилират, че жените не са като кучетата и котките и не забременяват веднага. А и сега когато се установява, че има и проблеми от изследванията, просто нещата са различни. Според мен нищо чудно, колкото с повече разочарования и неуспех се сблъскваме занапред, толкова повече да се увеличава желанието му за дете. Но само живота и времето ще покаже. Засега нещата са такива. : 
Благодаря на всички за отговорите, които ми дадохте в тази тема. От преди няколко месеца до сега те ми помогнаха да изясня нещата за себе си и относно човека, с който съм. От два месеца вече опитваме за дете и виждайки, че не става лесно и информирайки се и четейки все повече относно проблемите и увеличаващия се стерилитет, мъжът ми узря за тази стъпка. Усещам даже разочарование, в двата месеца, когато не се получи. Трудно е мъжете да асимилират, че жените не са като кучетата и котките и не забременяват веднага. А и сега когато се установява, че има и проблеми от изследванията, просто нещата са различни. Според мен нищо чудно, колкото с повече разочарования и неуспех се сблъскваме занапред, толкова повече да се увеличава желанието му за дете. Но само живота и времето ще покаже. Засега нещата са такива. :
а ти сигурна ли си, че аборта, който си направила е бил обмислен и от двама ви... да не би тогава той да е искал детето...
както и да е, хубаво е че работите по въпроса... ако не сте я свършили тая все още - УСПЕХ!
по Коледа стават чудеса 
Ще ти го кажа грубо, въпреки че темата е деликатна. Заимаш ли се с дете от ТОЗИ мъж, ще ти се ебе майката. Само едно изречение ще чуваш, когато ще трябва и той да поема грижите и отговорността за детето "Аз казах ли ти, сега се опрааай, аз ходя на работа". Когато двама души се обичат силно, вярват в силите си и не са страхливци, тогава и двамата искат дете. Мъжа ти е страхливец и мисля, че не те обича достатъчно, а просто е свикнал с теб. Много хора ще ми заплямпат сега глупости, че напротив, бил трезв в оценката си и това, че не бързал на 38 години, докато не заизкарвал много пари, е оговорна позиция. Той досега щом няма дете и не се е престрашил да го има или поне да е създал условия за това според разбиранията си на мен ЛИЧНО ми говори някакви неща. Дете, особено първо, няма смисъл да се чака (стига да не живеят под някое дърво), ако двама души се обичат силно. Много често имено детето е двигател за родителите да се развиват и да излезат от някаква рутина, ако са попаднали в нея. Това мисля аз и съжалявам, че едва ли съм ти бил полезен.
Чак не вярвам, че това е мъжко мнение
Много хубаво ми стана от развитието на темата.Но ми се струва,че такива неща рядко се случват.
Колкото повече човек чака и отлага,толкова по-склонен е да не го направи никога.
Баща ми мр подпитва непрекъснато,моята по-малка сестра има дъщеричка...след последното задаване на този въпрос му казах,че в близките 5-10 години не мисля да имам дете.Той ми каза точно това "Човек ако отлага прекалено много в един момент започва да му става безразлично и никога не се решава на тази стъпка".
Ние правим опити за бебе,това за 5-10-е години го казах от яд,че само ме притиска,дава ми сравнения с този и онзи.
Исках да кажа,че за авторката нещата са се развили добре,но ми.се струва,че по-често нещата не се случват така.Хората или се разделят и жената увисва на 30 тепърва търсеща си партньор....или се примирява,внушава си мнението на мъжа и и остават без деца.
Не мисля,че е случайно мъж на 38 да няма деца....или да не му харесва идеята да има дете.Че несигурност и страх има-така е,но идеята за малкото същество,което ще обичаш,а и ще носи гените и името ти...би трябвало да е приятна мисъл.
Обществото притиска неслучайно.Реално нашата роля след като сме се родили е да създадем потомство и ние и да продължим рода.Не е толкова натиск от обществото,колкото чист инстинкт и съвсем нормално нещо.
Колкото повече човек чака и отлага,толкова по-склонен е да не го направи никога.
Баща ми мр подпитва непрекъснато,моята по-малка сестра има дъщеричка...след последното задаване на този въпрос му казах,че в близките 5-10 години не мисля да имам дете.Той ми каза точно това "Човек ако отлага прекалено много в един момент започва да му става безразлично и никога не се решава на тази стъпка".
Ние правим опити за бебе,това за 5-10-е години го казах от яд,че само ме притиска,дава ми сравнения с този и онзи.
Исках да кажа,че за авторката нещата са се развили добре,но ми.се струва,че по-често нещата не се случват така.Хората или се разделят и жената увисва на 30 тепърва търсеща си партньор....или се примирява,внушава си мнението на мъжа и и остават без деца.
Не мисля,че е случайно мъж на 38 да няма деца....или да не му харесва идеята да има дете.Че несигурност и страх има-така е,но идеята за малкото същество,което ще обичаш,а и ще носи гените и името ти...би трябвало да е приятна мисъл.
Обществото притиска неслучайно.Реално нашата роля след като сме се родили е да създадем потомство и ние и да продължим рода.Не е толкова натиск от обществото,колкото чист инстинкт и съвсем нормално нещо.
Здравейте, видях, че темата, която пуснах преди повече от година още се дискутира и реших да вляза и аз, а и нали съм все пак автор, да напиша нещо. При мен наистина нещата се развиха добре, може би в момента, в който вече бях решила, че явно няма да се получат. След 3-4 седмици чакаме бебе с 38 годишния мъж, за който бях писала. Той все още не е уверен в себе си, но все пак през 9 месеца на бременност имаше време да свикне с мисълта. Тепърва предстои да видя какъв ще е като баща. Ще пиша пак живот и здраве.
Около нас има доста самотни мъже около 40-те години, избрали или избрани да бъдат сами, без деца, без жена. Жените в това положение са доста по-малко. Явно мъжете в съвременното ни общество просто са по-чувствителни и по-несигурни и затова имат нужда от малко помощ или побутване при вземане на решение за семейство и дете.
Около нас има доста самотни мъже около 40-те години, избрали или избрани да бъдат сами, без деца, без жена. Жените в това положение са доста по-малко. Явно мъжете в съвременното ни общество просто са по-чувствителни и по-несигурни и затова имат нужда от малко помощ или побутване при вземане на решение за семейство и дете.
Здравейте, отдавна не съм писала в тази тема и затова сега да наваксам 
Бебчето се роди и първите месеци бяха изпълнени с несигурност и безпокойство, както от страна на таткото, така и от моя страна. Никога не съм си представяла, че е толкова трудно гледането на дете. Няма да изпадам в подробности, но действително ако си сам в грижите може да луднеш. Да не говорим факта от непрекъснатото притеснение дали детето е добре, дали е здраво, дали се развива в рамките на нормалното. Все обичайни родителски тревоги. С това бяха изпълнени първите месеци и таткото и аз бяхме като ударени с мокър парцал. Но тя расте, вече сме на етап смеене с глас и гукане, тя вече е малко човече и като вмъкна и факта, че най-много се радва на него, смело мога да кажа, че се превръща в един отговорен татко. В тези моменти е щастлив татко, но когато беше болна, тъй като вече минахме през това или когато е притеснен от нещо по отношение на нея е един тъжен и негативен татко. Може би мъжете свикват по-бавно с тази функция, според мен те се учат да са бащи с времето, поне това виждам аз с всеки изминал ден. Факт е, че притесненията му относно финансите за в бъдеще си останаха, но пък ако наистина бяхме изчакали още сигурно нямаше да сме заедно вече и нямаше да го има това прекрасно малко човече. Не знам как ще се развият нещата в бъдеще, но аз вече имам моето малко момиченце и с татко и без татко ще вървя през живота и ще съм щастлива. Факт е, че това той усеща и може би на подсъзнателно ниво го кара доста бързо да свиква с новата си функция в семейството. Какво да ги правиш - мъже
Бебчето се роди и първите месеци бяха изпълнени с несигурност и безпокойство, както от страна на таткото, така и от моя страна. Никога не съм си представяла, че е толкова трудно гледането на дете. Няма да изпадам в подробности, но действително ако си сам в грижите може да луднеш. Да не говорим факта от непрекъснатото притеснение дали детето е добре, дали е здраво, дали се развива в рамките на нормалното. Все обичайни родителски тревоги. С това бяха изпълнени първите месеци и таткото и аз бяхме като ударени с мокър парцал. Но тя расте, вече сме на етап смеене с глас и гукане, тя вече е малко човече и като вмъкна и факта, че най-много се радва на него, смело мога да кажа, че се превръща в един отговорен татко. В тези моменти е щастлив татко, но когато беше болна, тъй като вече минахме през това или когато е притеснен от нещо по отношение на нея е един тъжен и негативен татко. Може би мъжете свикват по-бавно с тази функция, според мен те се учат да са бащи с времето, поне това виждам аз с всеки изминал ден. Факт е, че притесненията му относно финансите за в бъдеще си останаха, но пък ако наистина бяхме изчакали още сигурно нямаше да сме заедно вече и нямаше да го има това прекрасно малко човече. Не знам как ще се развият нещата в бъдеще, но аз вече имам моето малко момиченце и с татко и без татко ще вървя през живота и ще съм щастлива. Факт е, че това той усеща и може би на подсъзнателно ниво го кара доста бързо да свиква с новата си функция в семейството. Какво да ги правиш - мъже
X
Реклама