- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
Какво има след смъртта?
Ако признаят за дизайнера, ще трябва да кажат и кой е. Така освен голяма част от официалната наука, ще се срине и религията.
казвайте предположения за името на дизайнера! ще водя статистиката: 
1...............
1...............
http://shop.parallelreality-bg.com/?12,book
...както и още много различни източници, потвърждаващи същата история. За мен дизайнерът е ясно кой е, но ако си задам въпроса кой е дизайнерът на дизайнера... вече става наистина сложно.
казвайте предположения за името на дизайнера! ще водя статистиката:
1...............
1...............
http://shop.parallelreality-bg.com/?12,book
...както и още много различни източници, потвърждаващи същата история. За мен дизайнерът е ясно кой е, но ако си задам въпроса кой е дизайнерът на дизайнера... вече става наистина сложно.
Прочетох предговора. Книгата има ли я някъде в нета? Може ли да се намери лесно?
П.П.Не знам какво да кажа за дизайнера...не съм склонна много да вярвам на подобни теории, но кой знае, може да премисля
Една позната, с която много си говорихме на такива теми ми я предлагаше да я чета. Е, прочетох няколко страници, боднах оттук - оттам, но не ме грабна. А и извънземного говори на някакъв странен език, нещо се издразних. Но тази жена, която ми я препоръча беше много впечатлена, явно просто не съм била в кондиция тогава.
Случайно открих тази книга - http://chitanka.info/text/15396-ne-pipaj-tazi-kniga
Има доста интересни неща.
Може и да има нещо вярно, че сме плод на генетични опити на извънземни цивилизации, или поне със сигурност е имало контакт с такива. Изобщо не си представям как пирамидидте са били построенИ от хора. Има и една стая в Египет на цар в която слънчева светлина влиза само веднъж в годината - на рождения му ден. Изобщо твърде много „ тайни„ или по - скоро твърде заспали сме били, и твърде много ни казват, какво да мислим, как да мислим и защо да мислим
Има доста интересни неща.
Може и да има нещо вярно, че сме плод на генетични опити на извънземни цивилизации, или поне със сигурност е имало контакт с такива. Изобщо не си представям как пирамидидте са били построенИ от хора. Има и една стая в Египет на цар в която слънчева светлина влиза само веднъж в годината - на рождения му ден. Изобщо твърде много „ тайни„ или по - скоро твърде заспали сме били, и твърде много ни казват, какво да мислим, как да мислим и защо да мислим
Случайно открих тази книга - http://chitanka.info/text/15396-ne-pipaj-tazi-kniga
Има доста интересни неща.
Може и да има нещо вярно, че сме плод на генетични опити на извънземни цивилизации, или поне със сигурност е имало контакт с такива. Изобщо не си представям как пирамидидте са били построенИ от хора. Има и една стая в Египет на цар в която слънчева светлина влиза само веднъж в годината - на рождения му ден. Изобщо твърде много „ тайни„ или по - скоро твърде заспали сме били, и твърде много ни казват, какво да мислим, как да мислим и защо да мислим
Има доста интересни неща.
Може и да има нещо вярно, че сме плод на генетични опити на извънземни цивилизации, или поне със сигурност е имало контакт с такива. Изобщо не си представям как пирамидидте са били построенИ от хора. Има и една стая в Египет на цар в която слънчева светлина влиза само веднъж в годината - на рождения му ден. Изобщо твърде много „ тайни„ или по - скоро твърде заспали сме били, и твърде много ни казват, какво да мислим, как да мислим и защо да мислим
За мен тази книга е сбор от търсенията и заключенията на други автори, които Ян Ван Хелсинг просто е обобщил и тук-там интерпретирал по свой начин.
Мислех си за изследванията със заряда в клетката: предполагам, че са наблюдавали жива клетка. Дали не са могли да видят какво се случва с този заряд, след като клетката умре?
И аз си мислех по този въпрос-какво става със заряда след като клетката умре. И ми хрумна тази мисъл- в момента на смъртта зарядите от всички клетки се концентрират в това, което наричат душа или по-скоро информационен носител и той се изстрелва навън, отнасяйки информацията някъде. А клетката си умира. Може би част от енергията се разпръсква в пространството и затова след смъртта на човека често се наблюдават разни явления-почукване, потропване, падане на предмети и други такива. Известно време, докато се разсее тази остатъчна енергия. Затова и хората не си въобразяват като твърдят, че усещат духа на мъртвия
Има логика. Обаче дали има разлика в такъв случай при кремация - тогава няма начин за продължително отделяне на заряда...
Едва ли е толкова продължително това отделяне на заряда, то вероятно настъпва заедно със смъртта, а кремацията е по време когато и погребението. Остатъчната енергия мисля, че също се разпръсква още по време на смъртта и когато вече тялото се кремира или погребе, в него не е останало нищо, освен мъртвите клетки.
Не знам защо мислиш така.... Според мен излизането на душата(образно казано) напълно съвпада със смъртта, то всъщност е смъртта. Представям си го като процес на мощно отделяне на ядрото с информация, което е съпроводено с взрив от енергия. Концентрираната като ядро енергия заминава нанякъде, но остатъчна такава остава около мястото на смъртта или около дома на мъртвия. Тази енергия е възможно да се разпръсква за продължително време, до 40 дни след смъртта. Тя също е част от информационния поток на този човек и да, това е част от неговата душа. Но тя едва ли е вътре в тялото, няма какво да прави вече в мъртвото тяло. Дали то ще бъде погребано или кремирано, все едно. Остатъчната енергия всъщност вече не служи за нищо, разпръсква се, загубва се, но основната си е отишла, където трябва, и това е същественото. Не знам дали съм права.... 
Според мен излизането на душата(образно казано) напълно съвпада със смъртта, то всъщност е смъртта. Представям си го като процес на мощно отделяне на ядрото с информация, което е съпроводено с взрив от енергия. Концентрираната като ядро енергия заминава нанякъде, но остатъчна такава остава около мястото на смъртта или около дома на мъртвия. Тази енергия е възможно да се разпръсква за продължително време, до 40 дни след смъртта. Тя също е част от информационния поток на този човек и да, това е част от неговата душа. Но тя едва ли е вътре в тялото, няма какво да прави вече в мъртвото тяло. Дали то ще бъде погребано или кремирано, все едно. Остатъчната енергия всъщност вече не служи за нищо, разпръсква се, загубва се, но основната си е отишла, където трябва, и това е същественото. Не знам дали съм права.... 
, не съм много наясно по тия въпроси. Но като прочетох идеята за освобождаване на енергията, се замислих дали има разлика в зависимост дали е погребан или кремиран човека. Но да, ако кажем, че става на момента, няма да има значение. 
Не знам защо мислиш така.... Според мен излизането на душата(образно казано) напълно съвпада със смъртта, то всъщност е смъртта. Представям си го като процес на мощно отделяне на ядрото с информация, което е съпроводено с взрив от енергия. Концентрираната като ядро енергия заминава нанякъде, но остатъчна такава остава около мястото на смъртта или около дома на мъртвия. Тази енергия е възможно да се разпръсква за продължително време, до 40 дни след смъртта. Тя също е част от информационния поток на този човек и да, това е част от неговата душа. Но тя едва ли е вътре в тялото, няма какво да прави вече в мъртвото тяло. Дали то ще бъде погребано или кремирано, все едно. Остатъчната енергия всъщност вече не служи за нищо, разпръсква се, загубва се, но основната си е отишла, където трябва, и това е същественото. Не знам дали съм права....
Според мен излизането на душата(образно казано) напълно съвпада със смъртта, то всъщност е смъртта. Представям си го като процес на мощно отделяне на ядрото с информация, което е съпроводено с взрив от енергия. Концентрираната като ядро енергия заминава нанякъде, но остатъчна такава остава около мястото на смъртта или около дома на мъртвия. Тази енергия е възможно да се разпръсква за продължително време, до 40 дни след смъртта. Тя също е част от информационния поток на този човек и да, това е част от неговата душа. Но тя едва ли е вътре в тялото, няма какво да прави вече в мъртвото тяло. Дали то ще бъде погребано или кремирано, все едно. Остатъчната енергия всъщност вече не служи за нищо, разпръсква се, загубва се, но основната си е отишла, където трябва, и това е същественото. Не знам дали съм права.... Много ми допадна това описание !