g1983, на мен пък ми беше писнало от лекари дето ми обясняваха, че всичко ни е наред и да чакаме да стане....какво да чакам...да се пенсионирам ли????
- Публикувана: 8 фев. 2012, 22:19 ч.
- Последно мнение: 14 март 2012, 10:07 ч.
РАДИНИ ВЪЛНЕНИЯ
А относно това защо трябва нещата да стават винаги по трудния начин, и аз съм се питала много пъти, но накрая си казвам че е въпрос на нагласа.
Bell@ аз съм си отговорила на този въпрос по следният начин - на едни живота им дава малко и малко им взема. На други като мен им дава повече и им взема повече
Bell@ аз съм си отговорила на този въпрос по следният начин - на едни живота им дава малко и малко им взема. На други като мен им дава повече и им взема повече
Еййй това много ми хареса. Аз пък съм си отговаряла, че само така човек може истински да оцени нещо - когато се е борил за него.
Дано нашата борба се увенчае с успех
Здравейте момичета! Чета написаното от вас тези дни и реших да се включа и аз с моя случай. Много е добре когато още в началото на появил се проблем попаднеш на точния специалист, а мисля, че доктор Владимиров е точно такъв. Не съм негова пациентка, но от това което съм чела, слушала и гледала по тв.
В началото на моя проблем попаднах на лекар, който явно видя в мен голямото желание да имам дете, но явно видя и касичка, защото ме мота доста време. Направи ми две операции вместо една, 6 месеца след като се възстанових започна да стимулира овулацията ми с някакви инжекции /забравила съм вече какви бяха/ + някакви хапчета и без резултат - още 6 месеца. Накрая стигнах до там, че взех да се шегувам в къщи и да казвам на съпруга ми: време е за месечната вноска на доктора. Та в края на търпението ми го питам: докторе, не е ли време да минаваме към инсеминации или нещо друго? А той ми вика: Ами ако е толкова спешно и наложително... Аз бях на 37 тогава - какво означава да е спешно и наложително... Но поне ми отвори очите с тези думи, че се задействах да намеря специалисти по репродуктивна медицина.
Та това е началото на моята борба за дете. През доста още проблеми съм минала в тази борба. И смея да кажа, че съм готова да оценя резултата.
Е,... стига за днес.
В началото на моя проблем попаднах на лекар, който явно видя в мен голямото желание да имам дете, но явно видя и касичка, защото ме мота доста време. Направи ми две операции вместо една, 6 месеца след като се възстанових започна да стимулира овулацията ми с някакви инжекции /забравила съм вече какви бяха/ + някакви хапчета и без резултат - още 6 месеца. Накрая стигнах до там, че взех да се шегувам в къщи и да казвам на съпруга ми: време е за месечната вноска на доктора. Та в края на търпението ми го питам: докторе, не е ли време да минаваме към инсеминации или нещо друго? А той ми вика: Ами ако е толкова спешно и наложително... Аз бях на 37 тогава - какво означава да е спешно и наложително... Но поне ми отвори очите с тези думи, че се задействах да намеря специалисти по репродуктивна медицина.
Та това е началото на моята борба за дете. През доста още проблеми съм минала в тази борба. И смея да кажа, че съм готова да оценя резултата.
Е,... стига за днес.
Та в края на търпението ми го питам: докторе, не е ли време да минаваме към инсеминации или нещо друго? А той ми вика: Ами ако е толкова спешно и наложително... Аз бях на 37 тогава - какво означава да е спешно и наложително...
Здравейте мили, борбени момичета. Идвам, за да ви кажа, че светлина в тунела винаги има и понеже тази тема доста ме разчувства, искам да ви разкажа как аз видях светлината, последвах я, излязох от тъмния тунел и сега вече летя в облаците, а едно мъничко слънце топли душата ми всеки ден.
Драмата, която се превърна в приказка започна през лятото на 2009 г., когато с приятеля ми решихме, че искаме да имаме детенце. Започнахме не съвсем старателно да опитваме и след около 4 месеца видях на няколко теста втора бледа черта. Направих и кръвен тест, който показа ЧХГ 11. Аз, естествено, се зарадвах. След известно време започна да ме боли коремът и лекарят ми изписа нош-па и дуфастон. След 10 дни отидох на преглед. Докторът не видя нищо в матката и ме накара да направя уринарен тест веднага. Беше напълно отрицателен.
Междувременно бяхме се похвалили вече на родителите. Докторът каза, че изобщо не е имало имплантация и теста е бил фалшиво положителен, а ЧХГ-то се влияело и от други неща - например някоя овариална киста.
И така, това беше началото на мъките ми. Понеже съм по природа доста нетърпелива, реших, че не мога да чакам 1 година безуснпешни опити и отидох при препоръчн ми от приятелка редови гинеколог /не беше специалист по репродуктивна медицина/. Това беше най-голямата ми грешка, която така усложни нещата, че едва не ми костваше жвота. Човекът не откри никакъв проблем, но в желанието си да помогне с нещо ми изписа противозачатъчни, които според него щели да подобрят шансовете ми за успех. Цикълът ми беше съвсем редовен, но на 31-32 дни, а според доктора трябвало да е точно на 28 дни, за да се получат нещата!!!
Разбира се ако не бързах толкова много, бях прочела повече теми във форумите се бах допитала до вас момичета, вероятно нямаше да изживея кошмарът, който последва.
И така, започнах противозачатъчните. В края на вторият месец от началото на приема им се случи страшното.
Започнах да дишам трудно и имах жестоко сърцебиене. По същото време бях болна от грип и пушех доста сериозно. Реших, че задухът е от грипа. Това се случваше в период от около 2 седмици. Няма да ви разказвам подробно какво се случи, но накрая, в изключително тежко състояние попаднах в белодробната болница. Само Бог и невероятният ми късмет да попаднана най-добрите лекари, спасиха живота ми! Бях получила мсивна белодробна тромбоемболия провокирана, както се оказа по-късно от противозачатъчните, съчетани с тютюнопушене и тромбофилия, за която нямах никаква идея.
Ще продължа да пиша в нов пост, тъй като тук ми стана вече доста трудно.
Драмата, която се превърна в приказка започна през лятото на 2009 г., когато с приятеля ми решихме, че искаме да имаме детенце. Започнахме не съвсем старателно да опитваме и след около 4 месеца видях на няколко теста втора бледа черта. Направих и кръвен тест, който показа ЧХГ 11. Аз, естествено, се зарадвах. След известно време започна да ме боли коремът и лекарят ми изписа нош-па и дуфастон. След 10 дни отидох на преглед. Докторът не видя нищо в матката и ме накара да направя уринарен тест веднага. Беше напълно отрицателен.
Междувременно бяхме се похвалили вече на родителите. Докторът каза, че изобщо не е имало имплантация и теста е бил фалшиво положителен, а ЧХГ-то се влияело и от други неща - например някоя овариална киста. И така, това беше началото на мъките ми. Понеже съм по природа доста нетърпелива, реших, че не мога да чакам 1 година безуснпешни опити и отидох при препоръчн ми от приятелка редови гинеколог /не беше специалист по репродуктивна медицина/. Това беше най-голямата ми грешка, която така усложни нещата, че едва не ми костваше жвота. Човекът не откри никакъв проблем, но в желанието си да помогне с нещо ми изписа противозачатъчни, които според него щели да подобрят шансовете ми за успех. Цикълът ми беше съвсем редовен, но на 31-32 дни, а според доктора трябвало да е точно на 28 дни, за да се получат нещата!!!
Разбира се ако не бързах толкова много, бях прочела повече теми във форумите се бах допитала до вас момичета, вероятно нямаше да изживея кошмарът, който последва. И така, започнах противозачатъчните. В края на вторият месец от началото на приема им се случи страшното.
Започнах да дишам трудно и имах жестоко сърцебиене. По същото време бях болна от грип и пушех доста сериозно. Реших, че задухът е от грипа. Това се случваше в период от около 2 седмици. Няма да ви разказвам подробно какво се случи, но накрая, в изключително тежко състояние попаднах в белодробната болница. Само Бог и невероятният ми късмет да попаднана най-добрите лекари, спасиха живота ми! Бях получила мсивна белодробна тромбоемболия провокирана, както се оказа по-късно от противозачатъчните, съчетани с тютюнопушене и тромбофилия, за която нямах никаква идея.Ще продължа да пиша в нов пост, тъй като тук ми стана вече доста трудно.
Животът ми беше спасен на косъм благодарение на екипът на доц. Османлиев от белодробната болница в София. До тук добре, обаче последва ужасяващата новина, че минимум една година не мога да правя опити за детенце. Това беше преди да разберем, че от четирите гена, който се изследват за тромбофилия, аз имам мутации в 3! Тогава лекуващият ме лекар каза, че не трябва да забременявам никога, тъй като това е изключително рисково за живота ми! Нямам думи, с които да опиша какво изитах в този момент!
Разбира се, аз взех решение, че трябва да се боря да имам най-ценното в живота и рискът си заслужава. Измина една година от инцидента. Бях на терапия със синтром, който лекарите нямаха никакво намерение да спират никога. Решихме с приятелят ми, че ще правим опити за бебенце и ако се получи, незабавно ще спра синтрома, тъй като той е вреден за плода. Бях проучила вече, че той може да се замести с фраксипарин. И така, отново опити и отново нищо около 8 месеца. През това време смених още 3-ма гинеколози, единият от които пециалист по репродуктивна медицина. Няма сега да споделям кой е великият лекар, само ще ви кажа, че без изследване на хормони реши, че имам завишен пролактин и трябва да пия лекарства. Пих 2 месеца лекарства и понеже не се чувствах добре по собствена инициатива си изследвах пролактина - при норма от 100 до 400, моят беше 5!!! Освен това без цветна снимка на тръбиоте и без спермограма ми изписа фемара за стимулация на овулацията! Така и не започнах да пия тази фемара, но междувременно отново видях втора бледа черта на няколко теста за бременност. Отново радост, спиране на синтрома, започване на фраксипарин и...отново нищо. След няколко дни тестът стана отрицателен и се върнах в изходна позиция. Нямам обяснение за тези тестове и до момента.
Почти съм приключила с писането вече, обещавам
Разбира се, аз взех решение, че трябва да се боря да имам най-ценното в живота и рискът си заслужава. Измина една година от инцидента. Бях на терапия със синтром, който лекарите нямаха никакво намерение да спират никога. Решихме с приятелят ми, че ще правим опити за бебенце и ако се получи, незабавно ще спра синтрома, тъй като той е вреден за плода. Бях проучила вече, че той може да се замести с фраксипарин. И така, отново опити и отново нищо около 8 месеца. През това време смених още 3-ма гинеколози, единият от които пециалист по репродуктивна медицина. Няма сега да споделям кой е великият лекар, само ще ви кажа, че без изследване на хормони реши, че имам завишен пролактин и трябва да пия лекарства. Пих 2 месеца лекарства и понеже не се чувствах добре по собствена инициатива си изследвах пролактина - при норма от 100 до 400, моят беше 5!!! Освен това без цветна снимка на тръбиоте и без спермограма ми изписа фемара за стимулация на овулацията! Така и не започнах да пия тази фемара, но междувременно отново видях втора бледа черта на няколко теста за бременност. Отново радост, спиране на синтрома, започване на фраксипарин и...отново нищо. След няколко дни тестът стана отрицателен и се върнах в изходна позиция. Нямам обяснение за тези тестове и до момента.
Почти съм приключила с писането вече, обещавам
Последва преглед при друг велик лекар, който ми постави друга ужасяваща диагноза - хиперплазия на ендометриума, което било предраково състояние 
. Предложи ми диагностично абразио и биопсия. Освен това с моя нисък прогестерон, никога нямало да забременея и т.н. и т.н. И този лекар зарязах.
И така, през м. август 2011 г. реших, че положението е достатъчно сериозно и трябва да отида при някой наистина сериозен специалист по репродуктивна медицина. Избрах д-р Владимиров и благодаря на Бог, че ме изпрати при него. Последваха серия изследвания, включително дигностична лапароскопия. Нямахме дигноза. Бяхме с неизяснен стерилитет, но предвид другите ми здравословни проблеми и невъзможността да забременявам, докато съм на лечение със синтром, решихме да пробваме направо инвитро.
Е, направихме го
Трансферът ми беше около Коледа. Тестът ми беше на 3 януари 2012 г. Разбира се, аз с присъщата ми нетърпеливост направих няколко уринарни теста преди това /няма да кажа колко и от кой ден, защото ще ми се смеете/, които бяха с бледи втори черти. Аз такива, както вече знаете, съм виждала вече няколко пъти, така че това не ме обнадеждяваше особено. Най-накрая дойде денят на истината и О, чудо! Бета ЧХГ - 640!!! 
Леле каква радост
Ето ме момичета, излязла от тунела, огряна от слънчицето в мен и изпълнена с мечти и надежди. Дано Бог да ме пази и закриля до края, когато ще гушна едно сладко, здраво и пухкаво
и дано, мили момичета, и вие да видите скоро светлината. Сигурна съм, че ще я видите и ще се моля за всички вас само да е колкото може по-скоро. Прегръщам ви силно 
и ви благодаря, защото без вас нямаше да успея!
. Предложи ми диагностично абразио и биопсия. Освен това с моя нисък прогестерон, никога нямало да забременея и т.н. и т.н. И този лекар зарязах.И така, през м. август 2011 г. реших, че положението е достатъчно сериозно и трябва да отида при някой наистина сериозен специалист по репродуктивна медицина. Избрах д-р Владимиров и благодаря на Бог, че ме изпрати при него. Последваха серия изследвания, включително дигностична лапароскопия. Нямахме дигноза. Бяхме с неизяснен стерилитет, но предвид другите ми здравословни проблеми и невъзможността да забременявам, докато съм на лечение със синтром, решихме да пробваме направо инвитро.
Е, направихме го
Трансферът ми беше около Коледа. Тестът ми беше на 3 януари 2012 г. Разбира се, аз с присъщата ми нетърпеливост направих няколко уринарни теста преди това /няма да кажа колко и от кой ден, защото ще ми се смеете/, които бяха с бледи втори черти. Аз такива, както вече знаете, съм виждала вече няколко пъти, така че това не ме обнадеждяваше особено. Най-накрая дойде денят на истината и О, чудо! Бета ЧХГ - 640!!! Леле каква радост
Ето ме момичета, излязла от тунела, огряна от слънчицето в мен и изпълнена с мечти и надежди. Дано Бог да ме пази и закриля до края, когато ще гушна едно сладко, здраво и пухкаво
и дано, мили момичета, и вие да видите скоро светлината. Сигурна съм, че ще я видите и ще се моля за всички вас само да е колкото може по-скоро. Прегръщам ви силно и ви благодаря, защото без вас нямаше да успея! хрисик благодаря, че сподели историята си! Пожелавам ти лека бременност до края и се моля скоро всички да сме успяли и да разказваме и ние нашите истории в минало време 
ivankaka , нормално е да се страхуваш, но пък ние заедно с теб ще вярвяме в положителия резултат 
Ето ме момичета, излязла от тунела, огряна от слънчицето в мен и изпълнена с мечти и надежди. Дано Бог да ме пази и закриля до края, когато ще гушна едно сладко, здраво и пухкаво и дано, мили момичета, и вие да видите скоро светлината. Сигурна съм, че ще я видите и ще се моля за всички вас само да е колкото може по-скоро. Прегръщам ви силно и ви благодаря, защото без вас нямаше да успея!
и дано, мили момичета, и вие да видите скоро светлината. Сигурна съм, че ще я видите и ще се моля за всички вас само да е колкото може по-скоро. Прегръщам ви силно и ви благодаря, защото без вас нямаше да успея!hrisik мога да ти пожелая повече да не влизаш в тунела! Лека и успешна бременност до термин и само хубави моменти от тук нататък
!