Хапват ли децата ви манджи?

Нана, съжалявам,че така е станало с Кало.

Понякога причините могат да бъдат и  психологически, да имаш неприятни спомени. И в  този случай детето няма вина, просто трябва да се преодолее първопричината.

Моя позната също не яде пълен пипер, защото  не иска да намери семчици вътре......

Но всичко това не означава,че детето е злоядо. При правилен подход, с времето, отново може да се прояде определена храна.

Аз също не обичам риба, но ако е наготвена от мъж ми или майка ми, максимално добре почистена от костиците - хапвам. Не често, но все пак хапвам.

Да, факт е, че в детските градини понякога и насила стават нещата. Поне моите деца са имали госпожи, които не са им позволявали да станат докато не си изядат всичко. Моите така намразиха грис халвата, но това  не е болка за умиране,че не я ядат.........Но тук децата пак нямат вина.....

Да и аз съжалявам, но и те съжалиха горчиво 

Иначе - аз дотук се убедих, че всичко е въпрос на време. Кало 4 години не ядеше грам месо под формата на месо, а от миналата година прояде самичък.

Ужас, още ли има градини, в които децата трябва насила да ядат 
Мразя грис, мляко с ориз и прясно мляко от дъното на душата си.

И аз не насилвам детето. Особено, ако виждам по реакцията, че нещо не му е вкусно. Е, признавам, тогава мисля за малка лесна алтернатива.

Нана, а ти даваше ли месо тези 4 год. и ако да - как?
При нас е същото, затова питам за идеи. Даже почнах да готвя с кайма, за да не пасирам месото всеки път. Не давам месо всеки ден.

Месо под формата на месо не съм давала. Не обичам да ми насилват детето за храна, нито аз го правя.
Ядеше кайма и колбаси.

Същото и при нас. И то само 2 вида колбаси 

Цоци, пращам ти госпойцата. Гаранция, че ще прояде покрай компанията. Не заради вкусотиите, които готвиш (гаранция давам за това), защото сме пробвали варианта да има от пиле месо на масата (свекърва ми пробва вече да я разяде с наистина вкусни неща), а девойката набиваше питка. Само дето детето реши след цялото това предлагане, че само мама готви най-вкусно.  Преди ако нещо слагаше в устата си, то това беше дело на татко й. Безпогрешно различаваше готвача.   
Вкусовете са менят постоянно. Сега любимата храна е зелева супа и рупане на не преработено зеле. И риба, но не както преди. Преди ядеше само белтъкът на яйцето, а сега вече обича само жълтъка му.

 И моята иска яйце. Но само варено, под никаква друга форма. Всъщност това е единственото, което яде по нейно желание. Понякога се получава така, че яде и всеки ден.
  На мен ми е доста гузно, защото у нас обикновено има готвено - ако не аз, някоя от бабите осигурява домашна храна, и ние с баща и ядем здравословно и от хубави - колкото може човек да бъде сигурен, де -  продукти, а детето нагъва сух хляб. Не и се чудя на майка ми хич, че не и издържат нервите, и я храни с лъжица в устата когато е при нея.
   Много пъти  си е лягала без да вечеря, защото времето за вечеря е минало и маса не се слага повече. Това може само да я зарадва, тъй като тя просто никога не е гладна.
 Но какво и се чудя, и аз бях същата. Цялата си младост прекарах ровейки в чинията чудейки се кое е минималното количество, което да изям, че да не обидя тоя, дето ми го е поднесъл, включително и на ресторант, а общо взето обичам ресторантска храна. Сигурно затова сега ми се връща , макар че и двамата с баща и отдавна вече си хапваме добре.

Компанията, да, не е за пренебрегване.....Съвсем сериозно го твърдя. Майка ми е разказвала,че тя като дете много е обичала  да се събират в някакви съседи.....Те били  повече деца и майка  казва, че там и  е била най-вкусна храната. Вкл. и за злоядата ми леля - съседите не вярвали,че тя при баба ми нищо не ядала.......

Не се хваля, но у нас доста деца обичат да ядат.....Та...Мария я взимам без да те питам.......

Яденето е комплекс от фактори - и от компанията има, и от захранването има, и от родителите има, и от готвача, от всичко.....И това се възпитава от най-ранна възраст.

Нали знаете - при  Марк Твен довели  бебе на 7 м. с идеята той да го възпита. Той отговорил - Закъсняли сте, трябвало е да го доведете като е било на 3 дни.......(а аз си мисля,дали и всичко не започва  още от бременността на майката що се отнася до храненето.....Вие как мислите?)

И да, за всички си трябва спокойствие, време, последователност и рано или късно нещата ще се подредят на местата си. Всичко си има  своето значение и място. Може би ние понякога сме нетърпеливи.

Щерката се опита да прояви характер преди време......Държах я 3 дни гладна. Беше на около 2г. Заспиваше само с киселото мляко вечер. Нищо друго. Аз предлагам - тя не иска. И.....на 4-я ден дойде сама и си потърси намазана филия. Това ми е единственото  приключение с дете.

И друго....смятах,че дългото кърмене пречи на това детето да се храни добре.  Че ще разчита само на кърмата и няма да иска друго.....Е....най-малкото магаре ме  опровергава на този етап....... Не иска много месо да яде, но...много важно......Той и малък батко не обичаше месо.....а сега - не отказва мръвка, дори си търси допълнително. Децата си растат,променят се.......Важно е родителите да приемат всичко спокойно и да не се притесняват излишно.

Моите и те много обичат варени яйца........Дали пък не им напомнят за емоциите около Възкресение? Че тогава е едно празнично, хубаво.....знам ли........

Това с вареното яйце го има и у дома, но според мен има нещо общо с вида на пържените яйца 

O и у нас много се тачат яйцата. Преди големият и той само варено ядеше, но после прояде всякакви. А малката си ги яде - омлети, а и на очи обичат много. Не ядат само по панагюрски, на което ме е яд, защото на мен пък те са ми любимите

В контекста на темата.. много обичам тя като ми каже "Гладна съъъммм..!" или "Спи ми сее, искам да спяя...!", направо мед ми капе на душата  - две изречения, които от него никога (до скоро) не бях чувала. Особено второто.

Моят също мн дълго не ядеше парчета месо, сега мн рядко, някое шишче или птиче, предимно от кайма яде то от мързел да дъвче предимно и понеже при мн  джакане и държене в устата месото става като дъвка...

иначе днес за обяд съвсем манджеста манджа ще яде - пюре с  кюфтета в доматен сос... и на вс отгоре мн му харесва това...

а за яйцата по едно време супер мн обичаше, можеше сигурно и всеки ден да яде ако му давах, сега се муси  като му предложа омлет или на очи,  харесаха му обаче миналата седмица по панагюрски, не се бях сещала до сега да му правя така...варено само на великден яде, и понякога приема  филия печена с яйце и сирене....

Ох.....това и кюфтета по чирпански.........редовно искат като видят,че  кайма има у нас.......

аз никак не ги обичам, но понеже правех сърми и ми остана малко кайма(свършиха листата) да не я хвърлям реших да я използвам в това чудо...

Според мен пък нито вкусът на родителите, нито начинът на готвене, нито захранването оказват влияние на това какво децата ще харесват, особено като пораснат малко.
Единствено съм съгласна, че насилието поражда отвращение, но и то с възрастта избледнява.
пп: големият ми син месо също не яде, нито риба, нито пиле. Но кайма яде - кюфтета, руло, мусака, спагети.

Съгласна съм, Янечек. Както писах, децата ми дори към кърмата/млякото, т.е. към първата си храна подходиха коренно различно. Явно нещата са далеч по-рано обусловени.